Защо плащаме едни от най-скъпите кредити в ЕС

Заместник-председателят на Асоциацията на банките в България обяви наскоро, че "докато лошите кредити продължават да "изяждат" част от печалбата на банките, лихвените нива ще продължат да са сравнително високи". От месеци това е дежурното оправдание на банкерите за скъпите заеми у нас, които задушават икономиката и бъркат дълбоко в джоба на гражданите.
Но не са ли загубите от необслужваните кредити на банките част от бизнес риска, който те са длъжни да поемат, както всеки друг търговец? И това ли е само причината нивото на лихвите по заемите у нас да е по-високо, отколкото в другите страни? Защото във всички държави има определено количество "лоши" кредити, особено днес по време на глобалната финансова криза. Въпреки това нивото на лихвите в повечето държави от ЕС е по-ниско.
Данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) от последното тримесечие показват, че страната ни е четвърта в класация по скъпи жилищни заеми в Европейския съюз. У нас лихвата плюс таксите достига средно 9.24% годишно, докато в ЕС масово нивата са от 3 до 6%. В същото време обаче и депозитите у нас са сред най-високо олихвяваните в съюза. Те носят годишна печалба от 5.65% при нива от 1 до 2% в другите страни.
По-скъпо от у нас за жилищни заеми в местна валута плащат само унгарците, латвийците и румънците. Лихвата плюс таксите в Унгария възлизат на средно 9.73% годишно, в Латвия 10.46%, а в Румъния 11.19%.
Най-евтини са кредите за недвижимости във Финландия с 2.29%. Около 3% излизат заемите за покупка на жилище в Испания, Швеция, Италия, Португалия, Австрия, Германия, Словения, Ирландия, Дания. Но също и в страните извън еврозоната цените на жилищните заеми са доста под нивата в България. В Чехия лихвата е 5.04%, в Естония 5.19%, в Литва 5.66%, а в Полша 6.82%.
Според банковите експерти върху нивото на лихвите влияе разликата в рискове, както и икономическите условия в отделните страни. По-конкретно това са инфлацията, заетостта, движението на БВП, перспективите пред икономиката, външнотърговското салдо, стабилността на валутата, а също и политическият риск. От голямо значение обаче е и паричният режим. Централните банки в държави с валутен борд, каквато е България, не могат директно да финансират търговските банки с евтини пари. За разлика от положението в еврозоната, където местните трезори могат да разчитат на изгодно рефинансиране от ЕЦБ при лихвени нива от около 1%, което им позволява да поддържат значително по-ниски лихви по заемите, но същевременно и по влоговете. Защото лихвите по кредитите са пряко свързани с тези по депозитите.
Олихвяването на влоговете в ЕС се движи в границите от 1 до 2%, докато в България средният процент за депозитите в левове до една година е 5.65%. Това нарежда страната ни на второ място в ЕС след Румъния, където спестяванията в местна валута се олихвяват със 7.51% годишно. Сравнително високи са лихвите и в Унгария с 4.79%, както и в Кипър с 3.96%. Данните показват, че най-малко за спестяванията си получават домакинствата в Чехия - едва 0.65% годишно. Между другото тази страна е една от малкото в Източна Европа, която поне засега официално е изразила нежеланието си за влизане в еврозоната.
За разлика от жилищните заеми при потребителските кредити страната ни се нарежда в средата на класацията. Лихвата по тези продукти у нас през септември е била средно 13.95%, което я позиционира на 9-о място от 27-те членки. По-висока е цената на този род кредити в Словакия - 15.72%, Чехия - 15.94%, Литва - 16.12%, Румъния - 19.24%, Латвия - 19.33%, Унгария - 20.41%, Полша - 21.35%, Естония - 25.35%. А най-евтините потребителски заеми в ЕС теглят в Холандия при лихвени нива от средно 3.45%, Малта с 3.52% и Швеция при 4.55%.