За цаците и селата-държави
Управляващите загърбват вихрещата се престъпност, за да не загубят електорат, който е лесен за купуване
/ брой: 91
На първа страница на столичен вестник покрай информацията за почистването на тоновете боклуци по трасето на жп линията София-Перник се припомняше, че там композициите често се обстрелват с камъни. Случайно досега нямало жертви, но само едно потрошено стъкло на мотрисата струвало 10 000 лв. (или евро, не си спомням точно). На специализираната страница за произшествия на същия вестник в същия ден пишеше за гонитба на нарушители от полицейски патрул. Нарушителите предвидливо се били запасили с муниции -
павета, с които обстрелвали пазителите на реда
и потрошили стъклата на колата им. Цяла следваща страница, пак в същия вестник и същия ден, беше посветена на неволите на жителите на едно село, тероризирано от тричленна банда младежи. Преди време убили бабичка, за да я оберат, а напоследък пребили старец буквално за жълти стотинки. Вилнеели си безнаказано, защото били малолетни и съд не ги ловел.
Всъщност за какво ми е да го прочета във вестник или да го видя по телевизия (половината от централните информационни бюлетини са по-скоро нещо като полицейски сводки за грабежи, побоища, кражби на автомобили и убийства), след като наследствената къща на жена ми в Брацигово беше два пъти основно обирана, а 5 пъти за последните 3 години същото сполетя и селската ми къщица в село Горно Камарци. И извършителите на престъпленията, описани във вестника, са известни, същото е и за обирджиите в Брацигово и Камарци. И какво? В РПУ-то те привикват по няколко пъти да даваш показания (ако не се явиш следват санкции, а, разбира се, никой не те възмездява за загубеното време и разходите за транспорт до провинцията) и те съветват да предявиш граждански иск към извършителите -
т.е. да гониш Михаля
Като екстра половинката на обирджията заплашва жена ти: "Ша ти оскубя косата", а той самият ти показва ножа, с който ще те коли, задето си се оплакал в полицията.
Отговорните ведомства отчитат взрив на битовата престъпност и ти дават теоретични обяснения, че той се дължи на световната криза и последвалото обедняване на криминалния контингент, но че пък са постигнати значителни успехи в борбата с мафията и организираната престъпност, както се изисквало от Брюксел. Само че мене и стотиците хиляди българи, пропищели (ако не са заклани!) от вилнеещите по градове, села и паланки обирджии, насилници и екзекутори, малко ни грее, че се водят безкрайни следствия и процеси срещу Маргини, Барети, Сумисти и че аха-аха ще отсекат пипалата на "Октопод"-а. Ние, стотиците хиляди жертви на битовата престъпност, страдаме от "цаците" на престъпността. Но тези цаци, очевидно
лесно се измъкват от мрежите
предназначени за улов на "октоподи" и едри риби, поради което отговорните ведомства ще продължават да работят главно, за да бъдат потупани благосклонно по рамото я от посланик Уорлик, я от някой добре платен брюкселски чиновник. И така ще е, докато управляващите - бивши, сегашни и бъдещи - ще си затварят очите пред вихрещата се циганска престъпност (защото за нея главно става дума), тъй като не щат да рискуват да загубят този лесен за купуване електорат.
Очевидно властите са вдигнали ръце от битовата престъпност и са оставили на населението да се справя с нея, както може. Вече тук и там се появяват съобщения за жители, особено на забравените и от бога села, да организират
нещо като отряди за самозащита
защото на полицията не може да се разчита. А един познат сподели напоследък, че с група приятели са се ориентирали към още по-радикално решение: "Подбрали сме се специалисти в различни области - един е жичкаджия, друг е дърводелец, трети разбира от лозарство и т.н. До няколко години ще си купим някое обезлюдено село и ще се заселим там. Засега не сме намерили мераклия лекар - без лекар на нашата възраст не може. Ще си осигурим и въоръжена охрана и нека някой апаш да заповяда". Май не е толкова фантастична идеята.
Известно е, че в древността са съществували т.нар. градове-държави. В България в ХХI век я докарахме дотам да създаваме села-държави, за да оцеляваме.