ВАСИЛИА ПЕТРОВА: Вървя по пътя на песента

ВАСИЛИА ПЕТРОВА е на 15 години, ученичка в ПГИМ "Йордан Захариев" в Кюстендил. Любителка e по народно пеене към НЧ "Братство 1869" в града, с ръководителка Адела Харалампиева. Талантливото момиче печели Националния музикално-фолклорен конкурс "Орфееви таланти" в Пловдив - "Златна лира на Орфей"; Националния конкурс "Път към славата" в София - I място; Националния фестивал за народно творчество "Фолклорна магия" в Банско - I място, в категория "Нашенски славей".

"Няма по-ценен подарък от този, който сам ще направиш и ще вложиш част от времето си и от теб самия"

- Успешна година изпратихте като победител в "Детски Пирин фолк" и не само, как приемате това признание? Какво ви казват близките, приятелите и почитателите?

- Печелила съм много призови места на различни конкурси, но на Детския Пирин фолк станах за първи път победител, което за мен е признание и се гордея с това. Приемам тази победа с признателност към много хора и голяма отговорност. Почитателите, които са най-много от моя роден град Кюстендил, често ме спират и искрено ми се радват. Казват ми, че са ме гледали по Фен фолк тв, много от тях се гордеят с моите успехи, а моето семейство продължава да ме подкрепя и да вярва в мен.

- Имате ли вече фенове? Как се справяте с тях?

- Фенове е силно казано. Имам хора, които ме подкрепят и се радват на песните, които изпълнявам.

- Вървите по пътя на известността. Плаши ли ви тя? Като всяко нещо и това си има плюсове и минуси...

- От малка съм научена, че човек дори и да изпитва понякога страх, това не означава, че не е силен. Колкото до плюсовете и минусите, те сякаш винаги вървят ръка за ръка, а цената рано или късно се плаща. На този етап, единственото, което мога със сигурност да кажа, е, че вървя по пътя на песента. И ако продължа напред, искам да победя с достойнство не само трудностите, но и самата себе си. Да запазя ценностите, в които вярвам, и да имам силата да отстоявам стойностните неща в живота!

- Кой първи забеляза таланта ви и ви насърчи да се занимавате с музика?

- Мама и пак мама. Тя е и най-големият ми критик, но винаги обективен и справедлив. Успя да открие дарбата в мен и ми даде свободния избор сама да поискам да я развия. Научи ме винаги да имам отношение, характер и точна самооценка, не само спрямо музиката, но и към всичко, което ме заобикаля.

- Как съчетавате училището и сцената? Има ли опасност едното да бъде за сметка на другото?

- И за двете са нужни отговорност, упоритост и знания. Засега се справям с баланса, без да е нужна везна.

- Каква се виждате, като пораснете? Певица ли искате да станете или ще изберете друга сфера на развитие, а музиката ще остане хоби?

- Разбира се, че бих искала да се развивам в това, в което съм най-добра. Песента е общуване, което споделяш с хората, като даваш частица от себе си. Но тя също е и приемане. В началото на пътя съм и сега мога да кажа само, че музиката ще е винаги с мен. Когато дойде времето, ще послушам вътрешния си глас, къде и как ще се чувствам най-добре и на място.

- Казвате, че мечтаете за песен, написана специално за вас. Как си я представяте? В кой жанр?

- Българската народна песен е уникална най-вече със своята истинска история. Тя е много лична и в същото време е на всички. Мечтая за популярна песен, написана за мен, в която е вплетен български автентичен фолклор. Да бъде различна, да приобщава и най-вече да бъде харесана и от млади, и стари.

- Кой е най-хубавият подарък, който сте имали досега?

- Най-хубавият подарък е този, който ще те докосне лично, с пожелание да повярваш в нещо хубаво, което предстои. И най-малкото да те накара да се усмихнеш. Няма по-ценен подарък от този, който сам ще направиш и ще вложиш част от времето си и от теб самия. Но, признавам си, аз рядко го правя и затова в края на миналата година най-хубавият подарък, който получих, беше радостта на мама от подаръка, който изработих със собствените си ръце за нея.

- Повечето младежи на вашата възраст не се интересуват от народна музика и не се занимават с изкуство или спорт, а се захласват единствено по интернет в свободното си време. Какво мислите за това?

- Всеки един от нас е отговорен за това, което прави и как го прави. Може би за някои момичета и момчета трябва повече време, за да открият "нещото", в което ще са най-добри.

- Какво очаквате от тази година? Какво искате да донесе на вас и близките ви?

- Пожелавам простички радости и най-вече здраве, разбирателство и благополучие! И тази година, както досега, ще продължавам да пея. Избрала съм вече конкурсите, на които ще покажа какво мога. Надявам се да се открият нови шансове и предизвикателства, да се боря за тях и да имам поводи и възможности да благодаря на повече хора, които заслужават.