Стратегия на мира

В съответствие с резолюция 64/35 на 2 декември миналата година Общото събрание на ООН обяви 29 август за Международен ден за действия срещу ядрените опити.
Преди 65 години именно през августовските дни стана ядрената бомбардировка на Хирошима и Нагасаки. Близо половин милион души загинаха и пострадаха от взривовете на ядрените заряди.
На 29 август 2010-а се навършват точно 61 години от първия съветски ядрен опит в Семипалатинския изпитателен полигон в Казахстан. За четири десетилетия на полигона бяха извършени почти 500 въздушни, земни и подземни ядрени опита. В резултат на тях пострадаха над милион и половина казахстанци и бяха нанасени тежки щети на огромни територии в страната.
Последиците от 40-годишния атомен експеримент, влияещ върху живота и здравето на хората и до днес, а и върху околната среда на региона, продължават сериозно да тревожат казахстанците, а и не само тях. Човечеството не е забравило голямата трагедия в Япония и прави всичко възможно тя да не се повтори.
След разпадането на СССР безядреният избор на Казахстан бе направен в изключително трудни условия. Намиращата се в Азия мюсюлманска страна, която три века се подчиняваше на диктата на царска Русия, а след това на Съветския съюз, бе пред огромното изкушение да се превърне в ядрена държава. Мнозина ни подтикваха към това. Така например през първите дни на независимостта ни много чужди емисари убеждаваха президента Назарбаев да запази ядреното оръжие, като му обещаваха огромно финансово възнагреждение и твърдяха, че "Казахстан ще бъде първата и единствената мюсюлманска страна с ядрено оръжие и че целият свят ще го уважава и ще се съобразява с него". Голяма част от нашия елит по онова време също беше за запазване на ядрения потенциал, който, според мнението на тези политици, веднага щеше да вкара унижения и никому неизвестен Казахстан в клуба на ядрените държави. Но с мощната подкрепа на народа и осъзнавайки, че само мирното развитие при открито сътрудничество с целия свят ще осигури на Казахстан дългосрочна сигурност и процъфтяване, президентът Назарбаев взе мъдрото решение в полза на ядреното разоръжаване.
На 29 август 1991 г. президентът на Република Казахстан обяви окончателното закриване на полигона в Семипалатинск. Само половин година по-късно вече независимият Казахстан доброволно се отказа от четвъртия в света ракетно-ядрен арсенал, който включваше 1150 бойни глави. Това беше безпрецедентна стъпка, която няма в историята аналог.
С тези си действия Казахстан проправи пътя за безядрен свят и след последвалата история за успешното си развитие доказа, че най-надеждните гаранции за сигурност са диалогът и мирното сътрудничество с други страни, а не огромните арсенали от най-мощното оръжие.
Благодарение на твърдата привързаност към неразпространението, а също така и на последователната активна дипломация Казахстан получи гаранции за сигурност и териториална цялост от всички пет признати ядрени държави. По този начин ние осигурихме благоприятни външни условия за развитие, привличане на големи чужди инвестиции и провеждане на кардинални обществено-политически и социално-икономически реформи.
В резултат на всичко това страната ни се превърна в икономически силна и динамично развиваща се демократична държава, признат лидер в Централна Азия. Висока оценка и обективно признаване на успехите на Казахстан от световната общност бе избирането на страната ни за председател на ОССЕ през 2010 г. и на Организацията ислямска конференция през 2011 година.
Приносът на Казахстан в неразпространението на ядреното оръжие не се ограничава със затварянето на полигона и ликвидирането на оръжията за масово поразяване.
Казахстан активно участва и в съответните международни инициативи. През 2005 г. Казахстан стана член на Международната конвенция за борба с актовете на ядрен тероризъм. През 2006-а страната ни стана един от учредителите на Глобалната инициатива за борба с ядрения тероризъм, обявена от Русия и САЩ.
Преди 4 г. в Семипалатинск представители на пет държави подписаха Договор за създаване в Централна Азия на зона, свободна от ядрено оръжие. През март 2009-а споразумението влезе в сила. МААЕ нарече този договор реален принос за реализирането на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, за глобалния процес на разоръжаването и ядреното неразпространение. С това споразумение бе създадена първата свободна от ядрено оръжие зона, разположена изцяло в северното полукълбо, и първата такава зона, граничеща едновременно с две ядрени държави и на чиято територия в миналото е имало ядрено оръжие. По този начин Казахстан и държавите в региона потвърдиха привързаността си към принципите на разоръжаването и неразпространението на това страшно оръжие.
Особено признание от страна на световната общност на значителния принос на Казахстан за укрепването на международната сигурност и режима на неразпространение на оръжието за масово унищожаване стана одобряването на инициативата на страната ни за провъзгласяването на 29 август за Международен ден за действия срещу ядрените опити.
В същото време продължава да подкрепя политиката срещу оръжията за масово поразяване и смята, че е настъпило времето за кариднално засилване на режима за незапространение и съкращаване.
На срещата на върха по ядрената сигурност във Вашингтон на 13 април 2010 година казахстанският президент Нурсултан Назарбаев предложи за обсъждане редица казахстански инициативи и предложения:
- Казахстан, който е най-големият производител на уран и има възможности за преработването на високообогатен уран в нискообогатен, смята да направи своя принос в развитието на мирната ядрена енергетика. За тази цел Казахстан е готов да разположи на своя територия Международна банка за ядрено гориво;
- Казахстан смята за необходимо да бъдат приети международни и правни стандарти за безядрените зони, включително и на отрицателните гаранции за сигурност на страните участнички. Казахстан призовава за създаването на нови зони, свободни от ядрено оръжие;
- Казахстан е убеден в необходимостта от бързо приемане на Договор за забрана на производството на ядрени материали за военни цели;
- Казахстан призовава всички държави, от които зависи влизането в сила на Договора за всеобща забрана на ядрените опити, да го ратифицират. В замяна на това те трябва да получат от целия "Ядрен клуб" потвърдени от Съвета за сигурност на ООН гаранции, че срещу тях няма да бъде използвано ядрено оръжие и за защита в случай на нападение.
Казахстан смята, че е необходимо да се направи експертен анализ на всички съществуващи актове в сферата на неразпространението и борбата срещу ядрения тероризъм. Всички те трябва да бъдат сведени до един програмно-стратегически документ - нов универсален договор за всеобщо хоризонтално и вертикално неразпространение и ликвидиране на ядреното оръжие. Целта на този документ е да се гарантира неизползването на "двойни стандарти".
В същото време Казахстан подкрепя законното и неотменимо право на всяка държава член на Договора за неразпространение на ядрените оръжия да развива и използва мирната ядрена енергетика на основата на спазването на всички изисквания на Международната агенция по атомна енергия. Тук не трябва да има монополни подходи и двойни стандарти. Настъпи времето да започнем обсъждане на въпроса за приемането в перспектива на Обща декларация за безядрен свят.

Статията е осигурена с любезното съдействие на посолството на Република Казахстан в страната ни