Жени, бъдете като липовия цвят!

Вълшебната омая на липите е превзела въздуха около нас. Тя ме пренася в детството, когато сутрин цялото семейство сядаше около голямата маса за закуска. Баба е препекла във фурната хрупкави филийки. Намазваме ги леко с масло и поръсваме отгоре чубричка. Мама налива в чашите ни дъхав червеникав липов чай, който подслаждаме с лъжичка липов мед. Татко ласкаво ни предупреждава да изчакаме да изстине - да не си изпогорим гърлата.
Разговорите на масата са и шеговити, и сериозни - около започващия ден и задълженията на всекиго: кой какво има да учи, кой ще пазарува, кой ще помага в къщата, кой ще се погрижи за почистването на двора и за подреждането на цветята. Често за обед мама ни поднася своя специалитет - сарми, завити в млади липови листа. Здраво стегнати като куршумчета, залети с кисело мляко и чесън, тези сарми ни бяха една от любимите гозби.
Благославям това благодатно дърво - липата. Природата ни е дарила с него красота, естествен парфюм за въздуха. Дала ни го е за хубост и за лек при много наши болежки. Съцветията на липата се използват още и като екологичен оцветител - багрят се варени великденски яйца, прежди и тъкани. Преди няколко години четох, че лекарка от Казанлък прави ароматни лечебни ракии от розата - "гюловица" и от липата - "липовица". Те се произвеждат трудно, но са като еликсир и затова и цената им е необикновено висока. Имат силно антиоксидантно действие и засилват имунната система. 
Известни са 45 вида липови дървета по земята. У нас липата също е доста разпространена. Има цели гори от нея - липаци. Хората обичат и ценят това красиво и полезно дърво и много често го засаждат в дворовете си, в нивите си и пред къщите. А имаме си и град на липите - Стара Загора. Той е и град на поетите. Вероятно това се дължи и на липовия аромат!
Този магнетично силен аромат прави чудеса, вдъхновява хорските души. Що нежни думи са отронени под цъфналите липи, що целувки там са скрепили устни на влюбени! Пенчо Славейков също има стихове за липите:

        Там, под липата
        сред полето,
        където сбра ни любовта,
        покрай гората,
        при дерето
        ще видиш смачкани листа.
 
       И още Пенчови липови повеи:

       Ранна зора спепели небесата.
       Галени думи, дочути в нощта,
       тихом ги с тъмни листа
       шепне на росното утро липата.
 
От деца помним стиховете на Ран Босилек: "Бяла спретната къщурка с две липи отпред".
А и колко песни се пеят за липите! Ето, в душата ми звучат: "Под липите съм самичък", "Аз си спомням липата и шума на листата под дъжда".
У нас виреят 4 вида липи: едролистна, дребнолистна, сребролистна и червена. Но те често се кръстосват и лесно се създават хибриди и разновидности. Учените казват, пък и обикновените стопани са разбрали, че липата е невзискателна към климатични условия, та расте лесно и бързо. Дървото има дълъг живот - около 500-600 години.
През топлите юнски дни най-напред започва да цъфти едролистната липа, след нея се окичва с нежни бледожълти съцветия дребнолистната, бързо я следва хубавицата сребролистна липа и накрая разцъфтява червената. И така - 30-40 дни в лятната топлота се носи на талази, на талази приятният сладък липов аромат, упоява ни и ни създава лирично настроение.
Липовото дърво е много ценно, затова е и защитено от закона. Меката липова дървесина се използва за създаването на музикални инструменти, за дърворезби, затова не може кой когато реши да сече липата! Тя е наш приятел, съюзник на здравето ни.
Пчелите също обичат това медоносно дърво, събират пращец от цветовете му и така ние имаме късно кристализиращият липов мед, който е един от най-скъпите.
Липовият чай е полезен при простуди, при грипни състояния, защото съдържа много ценни слузни и дъбилни вещества, захари, етерично масло, каротин, витамин С и др. Той има дезинфекционно и противовъзпалително действие, сваля температурата, помага при възпаления на бъбреците и на пикочния мехур.
В ароматотерапията липовият цвят е добър за спокоен сън, за освобождаване на чувствата и успокояване на съзнанието. Употребява се и в парфюмерията.
В козметиката липовата отвара се използва за блясък и мекота на косите, като маска за успокояване и избистряне на лицето. Отварата от цветовете, сварени в оцет, помага и при косопад. Бани с липова отвара действат нервноуспокоително, а лапи от сварени съцветия помагат при ревматични болки и натъртвания.
Да побързаме да си наберем липов цвят от дървета, далеч от градския тежък въздух. Да го изсушим и ще имаме вкусен чай за трапезата, за отвара за гаргара при болно гърло. А ако наберем повече, можем да си напълним и ароматна възглавница за дълбок и здрав сън. Тя не само ще ни приспива, но и ще ни унася в нежни и сладостни сънища.
Не забравяйте и за една полезна и лесна за приготвяне напитка: 2 супени лъжици от липовия цвят се заливат с 500 мл. вряла вода и след като киснат един час, се прецежда. Тази напитка се пие вместо вода по 100 мл по време на ядене. Тя успокоява стомаха и помага за храносмилането.
Брането на липата е приятно, но трябва да се избират дървета в чиста среда, да няма замърсявания от бензинови пари, от прах. И да не се чупят клоните на дърветата, както постъпват недобросъвестните берачи - нали и на другата година пак ще берем липов цвят!
Липата - красива и полезна вдъхновителка - е като жената! Неслучайно поетесата Станка Пенчева писа: "Жени, бъдете като липовия цвят - не губете своя аромат!"