Ще го има ли наше село?

Всеки от нас си има едно-две села, скътани в душата му. Защото почти всички сме тръгнали от селото. Отблизо или отдалеч, родовите ни корени започват оттам - от нашата земя. От нея идва (по-точно идваше) нашият хляб, храната, с която живеем  - месо, мляко, плодове, зеленчуци... Оттам са нашите познания за природата, за животните. Там се зареждаме с впечатления, преживявания, емоции. Казват, че селото ражда поетите, писателите, музикантите, а градът - учените. Там, в селото, е чистият въздух, бистрата вода, там ухаят тревите, цветята, пеят птиците, а вечер на небосклона се броят звездите.
Вече повече от двадесет години селата ни, родните, умират! Сега там е

космическа САМОТА и ТИШИНА

Обезлюдяването им не е от вчера, не е само от последните двадесет години. Но то се засили именно в годините на прехода. Какво от това, че "земята се върна в реални граници"? Разрухата е навсякъде, тя е повсеместна, но особено силно засегна селата! При влизането и излизането от всяко село виждаме как "крещят" страшни руини! Разграбени сгради, срутени обори, празни къщи със зеещи дупки вместо прозорци, бурени, тръни... Ужас! Стари и немощни хора, обитаващи тъжни къщи, живеят в страх, затварят вратите си с яки резета, спят с брадви до леглата - да се бранят от злосторници, от крадци. Наскоро една моя близка пенсионерка ми каза така: "Вечер пия по 50 грама ракия, прекръствам се и лягам с голям нож до възглавницата и с кирката до леглото си. Моля се да се събудя жива и цяла!".

Мъжете са се заредили с газови пищови

с ловджийски пушки, но знаят, че и да стрелят по злосторниците, пак тях ще осъдят, а крадците ще бъдат оневинени и пуснати на свобода - да вилнеят ненаситно! Защото у нас кражбата стана поминък! "Малките" хора крадат, за да живеят, за да се хранят, а крупните обири, големите кражби ги правят "големите" хора.
Като виждам как вятърът свири в тръните по пустите полета, си припомням думите на древните пророци. Попитали Йеремия тъй: "Дълго ли ще тъжи земята и ще съхне тревата по всички поля?". А той отвърнал: "А, тая земя ще бъде пустееща поради вината на жителите й, поради плодовете на делата им." Господи, да знаеш на какво е заприличало красивото късче земя, която ти ни дари с обич!
Безработицата стана всекидневие за много от нашите селища. Повечето от градовете ни пострадаха от промяната, защото загубиха промишлените си предприятия, малките си успешни фабрики. София побра кажи-речи половината население на България.  Дойдоха хората по неволя -

хляб и препитание да търсят

А селата ни - осиротяха, опустяха! Броят на обезлюдените села, според статистиката, е вече над 1500. Ако към тях се прибавят и тези с по няколко души жители, ще станат още повече. И от ден на ден се увеличават изоставените села, празните къщи, пустеещите земи!
България, която винаги си е произвеждала храната, която е снабдявала с храни и други страни, вече се изхранва предимно от внос. Сега по всичките ни селища пазарите са еднакво заредени с вносни зеленчуци и плодове, а българските продукти са отбелязани със специални етикети и имат "специални" цени - като "екзотика"!
Защо стана така? Защо в селата ни няма трудови места, няма деца, няма училища, няма медицинско обслужване, няма културни средища. Упадъкът на селото е катастрофален! Говори се само за превръщането на някои села във ваканционни селища. Но със селския туризъм ще бъдат заети само хора, обслужващи туристите. А храната, с която ще ги хранят, пак ли ще бъде вносна? Какво ще стане със земята - плодородната ни, чакаща грижливи, работни стопани? Защо няма сериозна политика за развитие на проспериращи земеделски ферми?

Никоя нация не може да постигне разцвет

докато не осъзнае, че да се оре земята е толкова достойно, както и да напишеш поема. Това са думи на американския общественик Бекер Вашингтон, изречени в средата на ХIХ век. Фермерството в САЩ и досега е уважавано, проспериращо. А у нас в селата остана "само една гола природа"! Къде отиде славата на българските градинари, превърнали в цветни и плодородни градини не само България, но и близки и далечни чужди страни? Ще ядем ли пак вкусните български домати, големите червени чушки, дъхавите ябълки и круши? Защо българи да берат ягоди в Англия, да отглеждат цветя в Холандия, а у нас вятър да вее тръните и сиротни майки и деца да говорят "по скайпа" с мъжете и чедата си и да плачат?!
Гледам българския сериал "Столичани в повече" и си мисля: "Това ли е българското село? Че къде им са на тамошните жители животните, къде им са  нивите - изорани, засети, налети с плод, пълни с урожай? Там се търси "готово имане" -

пари за лесно богатство

Кога е било това? Селянинът беше човек труженик, уважаван, горд с продукцията си! Душата ми се пълни със страх и със срам, защото няма правителство, което да си постави за приоритет спасяването и възраждането на българското село. Да се привличат млади, жизнени, опитни и ентусиазирани специалисти - агрономи, зоотехници, технолози, които да възобновят, да преобразят китните ни български села, че да станат те пак "оазиси" за живот, за плодородие и за смислен отдих на българи и на чужденци! И най-важното - да се засмее земята българска, да се напълни полето с животни, с машини, с хора на труда!
Боже, това утопия ли е вече!