Пророк на духа свързва Изтока и Запада

Светът отбелязва 150 години от рождението на знаменития индийски творец, на писателя-нобелист Рабиндранат Тагор. Сред големите синове на многомилионния индийски народ той по достойнство се нарежда до Ганди, на когото Тагор дава прозвището Махатма или Велика душа.
Тагор отдавна е признат за един от най-великите поети-пророци, той създава огромно и всеобхватно творчество. Освен това - драматург, романист, публицист, философ, музикант, художник,  учител. Както го определя философът Радхакришнан, Тагор е "велика фигура на индийското Възраждане". Превръща се в легенда, в приказка, която и днес има своето необичайно въздействие и очарование.
За личността на изключителния индиец разговарям с д-р Стефания Димитрова - университетски преподавател по психология и философия, доктор в областта на социология на културата. Интересът й към Изтока я свързва научно и творчески с Индия и Япония. Тя публикува редица статии и изследвания, а книгите й от поредицата "Притчите на Изтока - Психотерапия на ежедневието" се превръщат в бестселър.
Д-р Димитрова е автор и на книгата "Рабиндранат Тагор - Митичният страж", в която ни запознава с живота и творчеството на поета. Наред с избрани стихове, картини, снимки, писма на Тагор, разговорите му с велики съвременници, в нея са включени разкази и отзиви за посещенията му в България. През 2009 г. за тази книга авторката е номинирана за носител на "Наградата на София" - за изключителни постижения в областта на литературата.


- Госпожо Димитрова, как решихте да пишете за Рабиндранат Тагор?
- Още през 80-те години на миналия век попаднах на интересната информация, че бащата на Тагор е спомогнал за съхраняването на ценните духовни паметници упашаниди (общуване между учител и ученик) и за превеждането им от санскрит на разговорния език бенгали. Тогава открих и съзидателната сила и красота в стиховете на Тагор, който като страж на човешката духовност прави неръкотворен мост между Изтока и Запада, сродява индуси, мюсюлмани, християни, атеисти. Затова и озаглавих книгата си "Митичният страж".
- Книгата ни запознава с приказната атмосфера на рода на Тагор. Кои са първите сведения за предците му?
- Прадедите му се заселват в едно рибарско селище, с което слагат началото на град Калкута - той по-късно става столица на Британската империя в Индия. Дядото на Рабиндранат - Дароканат, е умен, предприемчив, с европейски дух и романтична натура. Наричат го "Принц" заради начина му на живот и щедрата му благотворителност. Добива селитра, въглища, произвежда индиго, захар, чай, има параходи, които пътуват до Англия. Той е първият промишлен магнат на Индия, който създава мрежа от предприятия по европейски образец. Основава първата съвременна банка с индийски капитали, строи болница през 1835 г., основава университет. Някои изследователи на Тагор смятат, че тъкмо дядото на поета е дал идеята на египетския султан за построяването на Суецкия канал.
- Тагор има забележително семейство, разкажете за неговия баща.
- В самия център на Калкута се намира огромният дом на семейство Тагор, а знаменитата извънградска вила Белгачия е събирала цвета на обществото от Калкута и цяла Индия. Но родът се слави не само с царския си начин на живот, с разкоша и пировете си, но и с щедростта си. Най-хубавата библиотека в Индия дължи много на рода Тагор. Фамилията предоставяла стипендии на ученолюбиви младежи.
От тримата синове на дядото Дароканат, бащата на поета - Дебендранат, е най-големият. Него са го наричали "махариши" - свят, праведен мъдрец. Животът му напомня този на Буда. В деня преди кончината на любимата му баба, край река Ганг, той е обхванат от чувство на духовно прозрение. Събужда се друг човек - отвратен от  богатството. Прекарва голяма част от живота си в храмовете на Хималаите. Три години преди раждането на Рабиндранат, край един водопад, той чува вътрешен глас, който го връща към светските му задължения в Калкута. Макар че по-късно пак отива в Хималаите, Махариши никога повече не се оттегля от работата си. За морала на този човек красноречиво говори следният факт. Дядото на Тагор бил толкова щедър, че това става причина неговата компания да обяви фалит, от което множество акционери загубили вложенията си. Бащата на Тагор направил списък на тези акционери и в продължение на няколко години, от приходите от земеделските земи, които не били включени в компанията, изплатил изцяло парите на акционерите. Подкрепял е финансово и борбите на индийския народ за независимост.
- Семейството е огромно. Рабиндранат е четиринадесетото дете!
- Той се ражда на 7 май 1861 г. Цялото семейство прилича на малка община, с едно домакинство. Всяка семейна двойка има отделна част от дома, в която мъжете заемат външните стаи, а жените - вътрешните. Стопанката, майката Шарода Деби, която ражда 15 деца, наглежда всички дъщери, снахи, синове, зетьове и техните внуци. Тя поддържа разбирателството и сговора в това изключително семейство, в което цари творческа атмосфера. Почти всички членове са надарени с талант, с артистичност и всеки оставя своя диря в духовния живот на Индия.
- Какво е детството на Тагор?

С Алберт Айнщайн

- Името на поета, звучащо на езика бенгали, е Робиндранат Такхур и означава "Повелител на слънцето". Когато става известен, той сам променя звученето на името си на Рабиндранат Тагор. Роби, както го наричат големите, съвсем не е бил разглезен от родителски грижи и от богатството на фамилията. Възпитаван е в скромност, има малко и скромни дрехи, ходи бос или с чехли, тъй като е нямал обувки. Въпреки опеката на многобройните слуги, той е самотен и от малък се научава да наблюдава природата и започва да създава свой въображаем свят.
- Какво е образованието, което получава?

С Ромен Ролан

- Рабиндранат не може да понесе строгия начин на обучение в училище и затова получава образованието си предимно у дома. Денят му започва сутрин в 5 часа със занимания по борба, после продължава в училище с аритметика, естествени науки, бенгалски език, санскрит и завършва отново вкъщи с музика и преводи на английски текстове. По-късно е изпратен да учи в Англия. Постъпва в Лондонския университет, но, общо взето, обучението му там завършва безславно. Изпратен в Англия едва 17-годишен, той е силно впечатлен от модерността на живота там и от маниерите на английските госпожици. Споделя искрено вълненията си в писма до една своя братовчедка, вследствие на което баща му нарежда незабавно да се завърне в Индия.  Това не пречи геният на поета да се прояви по толкова безспорен начин. Удостоен е с титлата "Доктор хонорис кауза" на Оксфордския университет и университета в Калкута, където го канят да оглави катедра "Бенгалска литература".
- Зрелият Тагор е имал свои идеи за образованието и ги реализира успешно, като създава свое училище.
- През 1898 г. той завежда жена си и петте им деца в имението в Шилайда, където се заема с тяхното образование. През 1901 г. в Шантиникетан основава малко експериментално училище. Там той заменя бездушната викторианска система на обучение, основана на наизустяване на текстове, с ново, свободно, творческо обучение, в което учебният процес е приятен и за учителя, и за ученика. За да осигури безплатното обучение на бедните ученици и за да набави подходящи учебници на бенгалски език, Тагор продава къщата си в Пури и част от личната си библиотека, а жена му - бижутата си, което за една индийка е най-ценното. Животът в училището протича сред природата, отличава се с простота, взаимопомощ и уважение. В училището цари творческа атмосфера. Когато Ганди и цялото му обкръжение са прогонени, Тагор приема в училището си в Шантиникетан безплатно всички ученици на Ганди, които по-късно стават двигателят на националноосвободителното движение в Индия. Това е поводът за запознанството на двамата велики индийци.
- Тагор е имал и свои идеи за науката.
- Да, той иска науката и постиженията на техниката реално да служат на хората. Още през 1921 г., заедно със специалиста по селско стопанство Леонард Елмхърст, основават институт за селско възстановяване  - "Убежище на благоденствието". Създават ферма за нови култури, купуват модерна селскостопанска техника. Негова главна грижа в продължение на пет десетилетия - до смъртта му през 1941 г., остава индийският селянин. Тагор помага на селяните да създават собствени училища, болници, пътища, водохранилища, кооперативни предприятия, банки и системи за самоуправление. Стреми се чрез прилагане в живота на нововъведенията на агротехниката и науката да подобри живота на селяните в Индия. Тези негови идеи са в основата на спора му с Ганди, който проповядва развитието на занаятчийското производство - чрез него да се превъзмогне огромната безработица, до която води промишленото производство.
- В началото на творчеството на Рабиндранат като че ли са песните му.
- Да, когато пътува с брат си Шотендранат из Бенгалия, Роби започва да съчинява текстове и мелодии за своите песни. Написва текстовете и музиката на повече от 2000 песни, с които е необикновено популярен. Те и досега се пеят от народите на Индия. Мнозина дори не знаят, че техен автор е Тагор, смятат ги за народни песни. Националните химни на Индия и на Бангладеш също са написани от Рабиндранат Тагор. С това той наистина е уникален в света - един поет е автор на химните на две различни държави.
- За Тагор природата, Вселената, както и жената, са проявление на Богинята Майка.
- Да, неслучайно за Тагор се казва, че е "Слънцето на индийските жени".
- Той е с европейски мироглед, но неговата женитба и тази на невръстната му дъщеря са в духа на индийските традиции. Защо?     
- Традиционните тогава ранни бракове се превръщат в лична драма за поета. В семейството като забавен анекдот се запазва споменът за намиране на годеница за Рабиндранат. Братята му я търсят в кастата на брамините-пирали, но след като не откриват подходяща кандидатка, се отказват. Със същата задача се заемат снахите на Тагор - изискани и високообразовани дами, които формират вкусовете и маниерите сред висшето индийско общество на колонизирана Индия. Едната от тях въвежда носенето на къса блузка под сарито, което се е запазило като маниер на обличане и до наши дни. Изборът им попада върху десетгодишната Бхавахарини, дъщеря на управител на едно от именията на Тагор.
Селското момиче външно не се отличава нито с хубост, нито с образование. Така тази твърде неромантична женитба е уговорена за един от най-романтичните хора по онова време. Но това е резултат от традиционализма на бащата на Тагор. Снахата става превъзходна съпруга, бързо се образова и даже превежда от санскрит на бенгали епоса "Рамаяна", играе в пиесите на съпруга си. Тя му ражда пет деца, помага му във всичко и не е чудно, че завоюва сърцето му. С нежност и преданост той й посвещава малка стихосбирка с 27 стихотворения. Съпрузите живеят заедно 20 години. Рабиндранат остава вдовец на 41 години и повече никога не се жени.
- В живота на Тагор има много болка, скръб, огорчение.
- Рано загубва майка си, после съпругата си, дъщеря си, малкият му син Шомендра умира от холера. Загубва и баща си, с когото връзката му е необикновено силна. Преживява почти пълно крушение на семейния си живот. Уединява се в имението си в Шилайда, но не загубва интереса си към живота, към писането, към творчеството. От малък той е научен да преодолява физическата и духовната болка. Веднъж, когато го ухапал скорпион, Тагор се стараел да си представи, че болката е обхванала не неговия крак, а някакъв напълно страничен предмет.
- През 1913 г. Рабиндранат Тагор е удостоен с Нобелова награда за литература.
- През 1912 г. той превежда на английски език поемата си "Гитанджали", която се посреща с голям успех и за нея е удостоен с Нобелова награда. Тагор е първият представител на Азия, удостоен с престижната награда. Той няма възможност да получи лично наградата и изпраща телеграма до Шведската академия, в която благодари за "високото признание в духа на разбирателство, което направи далечния близък и чужденеца - брат". Ратува за духовното единство на всички раси, чиито храм е сърцето. Затова Тагор се смята за родоначалник на Алианса на цивилизациите, за който се говори усилено напоследък. В тази връзка през 2008 г. Министерството на културата включи представянето на моята книга в програмата си за отбелязване на Европейската година за междукултурен диалог.  
- Пословична е обичта на Тагор към Индия, пословечен е и неговият хуманизъм.
- Той искрено се надява мъдростта на Индия да достигне до интелектуалците на Европа. Пламенно защитава достойнството на всеки човек. Има прекрасни стихове, в които възпява душевната красота на човека: "Не отивай в цветната градина, друже, не отивай там! В теб е цветната градина."
- Още в началото на ХХ век Тагор е бил известен и в България.
- След удостояването на Тагор с Нобелова награда нашите вестници подчертават простотата и искреността на стиховете на поета, публикуват преводи на творбите му. Още в 1918 г. издателство "Цвят" издава книгата на Тагор "Градинарят", в 1920 г. отпечатва част от стиховете му, включени в поемата "Гитанджали" в превод на Николай Райнов. До ноември 1926 г., когато по покана на Дома на печата и изкуствата Тагор посещава София, българските читатели се запознават с неговите драми "Читра", "Жертвата", със сборниците със стихове "Поеми на Кабир" и "Поеми на детството", книгите "Национализмът" и "Из шепота на душата", както и с романа му "На четири гласа".
- Как е бил посрещнат той в София?
- Още на гара Цариброд го чака делегация от български посрещачи, в която влиза председателят на ПЕН-клуба проф. Иван Шишманов. Но там са дошли и огромен брой негови поклонници. Гарата в София е изпълнена също с народ. По бул. "Мария Луиза" прииждат възрастни и деца, студенти, които в този ден не учат, за да видят източния мъдрец. Приветстват го повече от 10 000 души. Тагор изнася в залата на Свободния театър първата си сказка на тема "Съвременното изкуство", а втората му публична лекция е в Народния театър на тема "Моят живот". Високата му и внушителна фигура с развети коси и бяла брада прави силно впечатление на всички, които го виждат. Той сияе, излъчва мъдрост и магнетизъм. Някои го приемат като месия, други - като велик хуманист.
"Като виждам с каква симпатия ме посрещате - казва Тагор - смятам, че ме приемате за свой поет и се чувствам в този момент българин! Тук, във вашата страна, аз празнувам пак рожден ден и идеалите ми намират пълен израз. Намерих в сърцата ви своето жилище."
Столичани го виждат на 17 и 18 ноември да посещава храма "Св. Александър Невски", Етнографския музей, художествени изложби. Водят индийския гост и на кратки пътувания в подножието на Витоша и Владая. 
- Вие преподавате в Софийски университет, как младите хора възприемат Тагор?
- Съвременните младежи имат много повече информация за източните култури и разбират много по-добре митологемите в творчеството на Тагор, отколкото почитателите му през ХХ век. Освен това погледът им на млади хора към творчеството на Тагор е и много новаторски. Бях приятно изненадана, когато мой студент направи връзка между девиза, който Тагор е избрал за Световния университет, създаден от него: "Където целият свят се събира в едно гнездо", и глобалната мрежа на интернет. Друг е въпросът, че книгите от и за Тагор трудно достигат до читателите, тъй като не са комерсиални. Поради тази причина, във връзка със 150-годишнината от рождението на поета, Фондацията за междукултурни контакти "Мадара-България" предложи да дари 200 броя от книгата "Рабиндранат Тагор - Митичният страж"  на библиотеките в страната.    
- Значи неслучайно Райна Йотова - водещата на предаване за култура в ББТ, предложи да бъдете удостоена с наградата "Рицар на книгата".