Природата ликува, народът празнува

Когато завее горнякът, когато се раззелени гората, когато слънцето напече силно след зимните студове, идва тя, жадуваната пролет! В тези хубави дни се честват най-големите наши празници - Лазаровден, Връбница-Цветница, Великден, Гергьовден.
Има ли значение откъде са дошли те и дали в тях са вплетени повече езически обичаи или християнски символи? Щом са хубави тези дни, щом веселят хората и ги правят по-добри, ние ги посрещаме с "Добре дошли!"

Свети Георги убива Ламята

            Лазаровата златна колесница

Хората казват: "Благословен е домът, в който лазарски песни пеят, хоро тропат!" Лазаровден е винаги последната събота преди Великден. Той припомня възкръсването на Лазар - брат на Мария и жител на Витиния, близо до Ерусалим. Исус Христос го извежда от гроба и го възвръща към живота.
Лазаровден е свързан със стар народен обичай, тачен само от девойки. Той отговаря на мъжките коледувания през зимата. Сега, пременени, закичени с цветя, момичките се улавят на хоро. Момата, която го води, е нагласена като момък. На рамо носи тояга като знаме. През гърдите й    са кръстосани два колана с големи пафти. Дрънкат и се удрят герданите й от бели пари. До нея се кипри момиче, пременено като булка. То е 9-10-годишно и е пребулено с тънка бяла или червена забрадка. Хорото се върти из селото. Де когото срещне, го закича с кърпи, припява го и момите получават дарове. На него момък не се хваща. То е символ на пролетната надежда, на жадуваните чувства от най-интимно естество: вълнения и мисли на девойките за предстоящата им женитба. Лазарките припяват благопожелания за берекет, за здраве, за късмет:
             
Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земя натегнало:
    от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.

А на нововенчаните нареждат:

Две млади се гледат,
    Кой е убав преубав?
    По-убаа е невеста,
    А по-убав юнакот. -
    Ти погледни, Лазаре, де, Лазаре!
   

Възкресение Христово

Лазаровден е свързан и с паметни обичаи. Вярва се, че на Връбница "пущат умрелите", че те излизат от гробовете си и очакват техните родственици да им донесат нещо за хапване. Затова в съботата се раздава за умрелите. На трапезата се слагат рибни ястия.

            Връбница-Цветница

Нарича се още Цветна неделя. Празникът е веднага след Лазаровден. Той припомня тържественото влизане на Христос в Ерусалим в дните преди еврейската пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан Христос влиза в Ерусалим, възседнал магаре. Вярващите го посрещат и разстилат пред нозете му клонки от маслини, славят го като цар. Празникът е от IV век. На него от църквата се раздават върбови клонки, за да се възпира злото в дома и в семейството. На този ден хората изпълняват обичая Кумичане. Заран рано момичките отиват на черква, вземат си върбови клонки, свиват си венче и с него на глава поемат към реката. На една бухалка нареждат венчетата и ги пускат по водата. На която венчето тръгне най-напред, тя става кумица. На връщане момите пеят песни за любовни копнежи, за щастлива съдба, за сполучлив брак. Кумицата води дружките си вкъщи. Там им слагат трапеза, на която пак се пеят песни. В този ден се "заговява" на кумицата - мълчи й се чак до Великден, когато й се носят пуяк, яйца, колачета и тогава се "разговява" - вече се говори с кумицата. Захваща се хоро с песни:
              
Прости ни прости, кумице,
че сме ти много говели,
от Лазар та до Великден!
Ще дойдат сватове,
мети, мети дворове,
реди, реди столове,
че ще ти дойдат сватове,
сватове и кумове.

На Връбница имен ден имат всички с имена на цветя: Цвета, Лилия, Маргарита, Ценка, Лиляна.

Лазаровден

                Великден

Голям празник! И той е силно повлиян от християнската черква, но е свързан и с много суеверия, в които има мила човешка интимност с искрени пожелания за здраве, за щастие, за късмет. Великденските песни, които е пял нашият народ, не са свързани с църковните обичаи, защото в тях има самодиви, змейове и змеици, които грабят хубави девойки и момци. Те олицетворяват враждебните природни стихии, срещу които хората искали да излязат, да ги надвият! Тези песни са посветени на любовта, на младостта:

        Долетели два гълъба,
        два гълъба, два сокола.
        Долетели от планина,
        та паднали у Недкини.
        Не са били два гълъба,
        но са били годежници.

Седмицата след Цветница до Великден се нарича "страстна", защото според християнството е изпълнена с велики събития (страсти). В нея  Христос завършва земния си живот. В четвъртък, наречен "велики", била Тайната вечеря на Христос с 12-те му ученици (апостоли), по време на която той предсказва своята смърт и предателството на един от учениците му. Преди вечерята той измива нозете на учениците си, а на масата им подава вино и хляб (те са неговото тяло и неговата кръв). След вечерята в Гетсиманската градина (там били пресите - гетсимани, за изцеждане на зехтин от маслините) по време на молитвата му към Бога идват войниците, водени от Юда. Той целува Христос (затова се казва  Юдина целувка) и по този начин го посочва на властите, предава го.
На Велики четвъртък се червят яйца. Момите ги шарят и пеят нежни песни за обич, за преданост, за вярност към своя левент. Играе се Ладино хоро, моми и момци се провират под прът, минават под кърпа и припяват: "Ой, Ладо, Ладо, момиче младо!"
Исус е съден, разпънат е на кръст рано сутринта на Велики петък. В този ден черквите бият скръбно камбаните си - "на умряло". Не се работи. Христос е погребан в каменен саркофаг, в пещера, пред чийто вход властите поставят огромен камък и стража. В събота Богородица и Мария Магдалена отиват на гроба на Христос, но намират празен саркофага му, а пред пещерата ангел им съобщава, че Христос е възкръснал. На този ден се месят обредните хлябове - козунаци, колачи.
В неделята е Великденът. Тържествено звънят камбаните на черквите, хората празнуват три дни, веселят се, слагат трапези с шарени яйца, с украсени погачи, с баници, с печено агне, с кокошка, със зелена салата. Чукат се с яйца и чието яйце излезе най-силно, той ще бъде здрав през годината.
Великден праща друг голям и хубав пролетен празник -
         Гергьовден

Заедно с него идва и истинската пролет! Сега вече гора и поле оживяват, стада на паша излизат, земята е изорана, засява се, сади се.
Гергьовден е митичен празник, свързан с обичаи и вярвания, с които се встъпва в съдбовно важен за земеделци и скотовъдци годишен сезон. Сега от времето, от труда на хората зависи плодородието. Затова и всички ритуали са свързани с това - да са здрави хора и животни, нивите да дадат богат берекет. Къщи, хора, плодни дръвчета и домашни животни се окичват с букова шума и с глог, със здравец за здраве! Менчето, с което се доят овцете, също се закичва с пъстра китка.
Свети Георги обикаля нивите, надпреварва се със слънцето. Кукувица кука над манастир, Богородица я моли да не буди Млада Бога и Свети Георги.
Хората смятали празника по-голям от Великдена, защото знаели, че на този ден всяка капка дъжд е жълтица. Много песни има за силата на Гергьовден:

На хубав ден съм родена,
на хубав ден, на Великден,
пък по на хубав ден кръстена,
на хубав ден, Гергьовден!

Свети Великомъченик Георги Победоносец блестял с високо за времето си образование. Едва 20-годишен той имал вече титла трибун и бил талантлив пълководец, защитник на Христовата вяра. Подложен е на жестоки изтезания и е убит в 288 г., по времето на император Диоклетиан. След официалното признаване на християнството той става образец на идеалния войн и светец-покровител на войската. Свети Георги убива Ламята и спасява хора и животни - той е покровителят на земеделците и на скотовъдците.
На Гергьовската празнична трапеза се слага цяло печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, сирене, кисело мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло и сирене, свинска пача, яйца.