ПРИКАЗНА ЖЕРАВНА

От 2008 г. Жеравна е домакин на Фестивала на българската старинна носия, на нашите традиции и фолклор. Всяка година през август - тук, сред горите на Добромерица, гъмжи от мъже, жени, деца, облечени в пъстроцветни носии. Те се веселят, пеят, свирят, играят хора, ръченици и участват в програмата на Фестивала, чийто инициатор е Фондация "Българе". Организатори на събора са кметството в Жеравна и община Котел.

Жеравна е сред десетките български селища с неповторима хубост, като Арбанаси, Боженци, Банско, Мелник, Копривщица, Созопол, Несебър, Котел, Трявна и колко още... В тях живее българският дух. Те блестят като перли в наниз и разказват за големи наши творци, за видни просветители, пламенни революционери, за изкусни строители и майстори. Ако днес се радваме на красотата на Жеравна и на много още български възрожденски селища, дължим го на широката програма на българската държава, която в годините на социализма спаси от разруха стотици къщи, реставрира ги безплатно и ги обяви за безценни паметници на културата. Така много наши селища станаха архитектурни и етнографски резервати, днес те са посещавани от хиляди български и чуждестранни туристи и ценители. 

През 1978 г. Жеравна е призната за национален архитектурен и етнографски резерват. Днес тя има около 200 къщи на възраст от 150 до 300 години - запазени, реставрирани, които с ненадмината си красота греят топло и гостоприемно. Част от тях са национални музеи, а повече от три десетки старинни домове са превърнати в къщи за гости - екохотели. С едновремешен битов уют и съвременни удобства те дават подслон на стотиците гости.

Жеравна заслужава да си планувате едно посещение тук след морето - тя е само на 100-110 км от него. След палещите слънчеви лъчи на плажа ще попаднете в една приказка от камък и дърво, която ще ви зареди със свежа планинска прохлада и ще ви зарадва с духовност и красота.

Селището е възникнало през ХII-ХIV век. Разположено е в Източна Стара планина, на средния склон на Коджабалкан, на височина 550-600 м над морското равнище. Най-високото място е връх Разбойна - 1128 м над морското равнище. Жеравна е със здравословен климат. Имала е развито скотовъдство и майстори-занаятчии, които търгували из страната и по чужбина. Прочула се е с едрите си животновъди. Работливите стопани се замогвали и си построявали големи и красиви къщи с резбовани тавани, врати и прозорци. Често на първите етажи са устройвали своите "маази" - магазини и работилници. 

Жеравненци били грамотни, сръчни, предприемчиви, но и боголюбиви. Във всеки дом имало домашен иконостас - също красив и резбован. 

Тук е река Зервона-Жеруна. Има предположение, че тя е дала името си на Жеравна. Трите кории - Черковна, Старченска и Циганска, обграждат селището. С техните звуци, песни, с тяхното бучене израства роденият тук чародеец на словото Йордан Йовков. 

Приближите ли Жеравна, ще се учудите! Тя сякаш изведнъж се показва - на фона на синьото небе и зеленината на гората изникват амфитеатрално разположените й красиви къщи. Те са обшити с дърво - дъските се наричат "шинди", а дългите им стрехи се докосват любовно. С благородната патина на времето къщите се открояват в красивата панорама и привличат погледите отдалеч, влизат в хорските души. Те разказват старинни истории и приказки за кърджалии и воеводи, за силна майчина обич, за гореща женска ласка, за кървава омраза, за живот и битки от нашата славната история. 

Чудни са разходките из Жеравна и посещенията на музеите. Те са три - на сладкодумеца Йовков, комуто хора, птици и животни говорят, на просветителя Сава Филаретов и на големия родолюбец Руси Чорбаджи. 

Ще бродите по калдъръмите на Жеравна, ще се любувате на къщите с прозорци от четирите посоки. Те са опасани с асми, а в дворовете им, обградени с високи сухи каменни котелски зидове, грее пъстроцветието на домашните градинки, виждат се гераните с керемидени покриви. Някога в жеравненските дворове е имало домашни пещи. Днес те често са заменени с модерни барбекюта, в които се пекат агнета, риба, горски гъби - те растат в изобилие из околностите на Жеравна. 

В някои къщи за гости ще видите вертикалните жеравненски станове. Преди години на тях жените и момите - изкусни майсторици, тъчели пъстри котленски черги и килими. Сетне ги простирали по кьошковете на верандите, застилали с тях леглата в стаите. 

В старинната черква "Св. Николай", изографисана от зографа Недко Тодорович, има експозиция на старинни икони. Ще седнете в кафенето на Димчо Кехая и на чашка кафе ще послушате приказките на местните хора, които ще ви разкажат за кражби на моми, за пожари от ревност, за борби срещу поробителите. Не пропускайте да посетите тукашната Художествена галерия, устроена в Старото класно училище. Има вероятност да срещнете художника Христо Тодоров, майстор на жеравненските мадони, и той може би ще ви покани в ателието си!  

Жеравна е родно място на интересни личности. Тук е роден геологът Георги Бончев, големият учител и книжовник Райно Попович - патриарх на българското учителство, Иван Раев - актьор, режисьор и писател, филологът Васил Стоянов, Раю Топалов, който създава много от музеите на Жеравна.  

За първи път аз видях хубостите на Жеравна, когато гостувах в къщата на проф. Донка Петканова - видна наша медиевистка и фолклористка. Нейната майка е жеравненка и я довежда тук като бебе. Майката на Петканова учителства в Жеравна, а малката Донка е поверена на грижите на местна баба. Макар че е родена в Бургас, проф. Петканова се смяташе за жеравненка и страстно обичаше това легендарно селище. Голямото й желание беше духът й да отлети там, в Горна Жеравна, като в Горен Йерусалим! Съдбата я послуша.

А в моята душа Жеравна живее със своите прелести, с Йовковите герои, но и с песните и разказите на Донка Петканова.