Един картоф - един лев, два картофа - два лева!

Който има парче земя, ранчо, имотец може да си посади картофи, както ни съветва премиерът. И без друго българинът обича да има в дворчето си градинка със зеленчук, с цветя. Но ние от панелките къде да ги садим? Купуваме си картофи от пазара. А той ни предлага картофи кажи-речи от цял свят и цените им растат ли, растат. Скоро картофите ще станат деликатес и ще започнем да ги броим и да смятаме като ги готвим: "Един картоф - един лев, два картофа - два лева..."
Кой не обича картофи? Те са любима храна на здрави и на болни, защото светът отдавна е решил, че картофите са важна храна, а понякога и ефикасно лекарство. Учени от САЩ откриха ваксина срещу хепатит от... картофи. Картофеният сок успешно се прилага срещу някои храносмилателни смущения. Картофите са подходяща храна и при сърдечносъдови заболявания, понеже съдържат доста калий и имат диуретичен ефект.

 Първите писмени сведения в Европа за разпространението на растението ни отвеждат в 1537 г. Испанският конквистадор Кастеля го пренася най-напред в Испания. Отначало картофът е смятан за нездравословна храна и за причина на опасни инфекции поради това, че не се размножава със семена. Някои френски учени пък смятат, че картофите разрушават земята и трябва да бъдат унищожавани.
Времето на отрицанието, на смешните твърдения отдавна е в миналото. Истината е, че у нас от растителните храни те са на второ място - след хляба. Защо картофите са толкова ценни?
Поради високото си съдържание на въглехидрати от групата на полизахаридите. Важно е да се знае, че само 200-300 г картофи покриват дневната нужда от важния за нашето съществуване витамин С. Картофите са нискокалорична храна - в 100 г има само 80 калории и затова са подходяща храна за тези, които искат да свалят от теглото си.
Ние отдавна ядем култивирани картофи от различни сортове - светът познава около 1000! В България има райони, в които картофопроизводството е основен поминък - в Самоковско, в Родопите, в Подбалкана. Задача на учените, на производителите е да не се допускат вредни генномодифицирани сортове, да се произвеждат екологично чисти култури от този полезен и вкусен зеленчук.
Важно е и съхранението на картофите, за да се избегне появата на вредния соланин от излагането им на слънце и топлина, макар че отравянията с картофи отдавна са рядко явление. Картофите стават врагове на хората тогава, когато се прекалява с чипсовете, с препържването им, с готвенето им с тлъсто месо, с подправянето им с пикантни подправки и много сол, със заливането им с голямо количество майонези и тежки сосове, със смесването им с нарязани колбаси.
Диетолозите препоръчват варенето на измитите и необелени картофи да става на пара, да ги печем с малко мазнина, малко сол и малко подправки. И да помним, че те са добра храна за деца, за възрастни, за спортуващите. Основно внимание следва да се обърне не само на приготвянето им, но и какво количество картофи да бъдат изядени.
Днес в разрушеното ни от "големия преход" земеделие не е лесно да си осигурим чисти, вкусни и здравословни картофи. Пазарите ни са пълни с неизвестни по произход, но дали са екологично чисти? Това е задачата на държавните и бизнес организации - да следят производството и търговията с тях и да слагат ред.
Искам да разкажа за Елисавета Консулова-Вазова, която през 30-те години на миналия век става инициатор за изложба на картофите. Коя е тази жена, изпреварила времето с напредничавата си идея?
Консулова е съпругата на Борис - най-малкият брат на народния ни поет Иван Вазов. Наследила от големия си и патриотичен пазарджишки род Консулови силен и действен патриотизъм, интелигентност, тя гради себе си с пословично трудолюбие и става талантлива и известна наша художничка. Изявена и като преводачка от няколко европейски езика, и като будна журналистка, Консулова се нарежда сред водещите личности в културния живот у нас през първата половина на ХХ век. Влязла в голямата фамилия Вазови, в която всички членове са обществено и културно изявени, и тя се нарежда до тях с водещата си роля на действена общественичка.
Има големи заслуги за организирането и приобщаването на българските жени и майки към новостите в домакинството, отглеждането и възпитаването на децата според модерните по това време методи в европейските държави. Ръководена от благородни и полезни идеи за възпитаване на по-висока домашна култура, на жената и майката в европейски дух, издава първите у нас списания за дома и за семейството. Нейно дело са списанията "Беседа" и "Дом и свят".
Благородните си и високи цели Консулова постига и чрез много други прояви, на които е инициатор и организатор. Тя е една от основателките на кукления театър, една от първите ни туристки и създателки на първата туристическа хижа на Витоша "Кукуряк".
Консулова-Вазова е и пламенна родолюбка, старателна събирачка и изследователка на най-добрите образци на народните ни занаяти. Има голяма сбирка от български шевици, шарени черги, национални женски костюми, бакърени съдове и други образци на талантливия български майстор, които тя показва пред Европа, пред света. Тя е и любяща съпруга, грижовна майка, обичаща и обичана снаха, дълбоко уважавана личност.
Разказът за изложбата на Елисавета Консулова  достига до нас чрез спомените на нейния племенник Иван Вл. Вазов - син на брата на поета ген. Владимир Вазов. Изложбата за картофите тя прави около Димитровден в Тетевен. В това време там, в Балкана, е доста студено, започват лапавиците и мъглите. Но независимо от студовете изложението на Консулова има изключителен успех. Той се дължи на отличната организация, създадена от нея, резултат е от неизчерпаемата й енергия и от майсторството й на художник в подредбата на различните сортове картофи - повече от 50 вида, събрани от различните райони на България! Тя ги нарежда така майсторски, че посетителите ахват. Те имат чувство, че са на художествена изложба!
Енергичната жена по всяко време е на изложбата, представя различните видове картофи, разказва подробности за тях, обяснява на посетителите как трябва да ги отглеждат, съхраняват, как да приготвят вкусни ястия от картофи. Упътва желаещите откъде да се снабдят със семена.
Това е направила преди повече от 80 години една умна българска жена! Нима днес нашите институции не трябва да вземат пример от нея и да организират национално, пък ако щете и световно изложение на картофите?