Относно неуспехите на невлезлите в парламента партии

Много са причините довели до успех или неуспех на изборите на отделните стари и новосформирани партии. В опитите за анализ на резултатите от вота се търсеха всякакви други причини - липса на финансови средства, на достатъчно време за агитация, на конфронтация и т.н., но се изпускаше главната - коя част от народа представляват. Анализът показва, че една от основните причини новите Движение България на гражданите (ДБГ), Национален фронт за спасение на България (НФСБ), дори и старите РЗС, ДСБ-БДФ, СДС да не влязат в парламента е неясното им определяне и ориентация, чии интереси защитават, коя част от народа, прослойка, група или класа е техният електорат. Почти всички партии в програмите си включиха леви послания, опитвайки се да яхнат народния гняв и протести срещу политиците въобще, а в същия момент някои от тях се определят като десни: ДБГ, ДСБ-БДФ, СДС. Затова и

народът не можа да ги припознае

На преобладаващата част от населението не е ясно какво е ляво, дясно, център. Класическото определение на ляво ориентираните партии е, че те защитават или поне са призвани да защитават интересите на бедните (средните) слоеве. Следователно, те са призвани да водят социална политика, като се борят срещу едрия капитал, монополите, олигарсите.     
Десните партии защитават интересите на богатите, на капитала, на едрите земевладелци-арендатори. "България на гражданите" се определи като дясна, но с лява програма. Избирателите не можаха да дешифрират и припознаят каква е тази партия, чии интереси защитава. От наименованието излиза, че тя е партия на всички граждани на България, т.е на всички българи. И очакваха едва ли не, че всички българи ще гласуват за нея. Така стои проблемът и с другите невлезли в парламента десни партии.
Всяка нова партия се обявява предимно като лява с политическа програма насочена към преобладаващата част от населението, очаквайки всенародна подкрепа. В такъв случай участващите в изборите 45 партии, съставили програми в името на всички българи, би трябвало да си поделят гласовете поравно, но избирателите не ги припознаха. Следователно като партии с леви програми, ако не се включат към класическата лява партия (Коалиция за България), те би трябвало поне да да бъдат сродни на нея. Такава еднопартийна система обаче е характерна за отминалия и крайно незаслужено анатемосан социализъм. За демократичното общество е характерна многопартийна система, но не и такава с 45 партии, борещи се за власт или за субсидии и лесно съществуване на гърба на народа. Големият брой партии показва, че населението на България е дезориентирано и разпокъсано на различни групи с неясни интереси. Това налага необходимостта от намаляване или редуциране броя на партиите и партийките чрез обединяване на сродните в коалиции.
В демоктратичните общества се срещат формирани социалистически, комунистически, социалдемократически, републикански, либерални, консервативни, християндемократически, работнически, селски, зелени партии и т.н. с ясна ориентация

чии интереси защитават

Техният електорат е ясно определен. Всяка една партия, защитаваща определена ценностна система в зависимост от своите убеждения и група, прослойка или класа от избирателите, които представя, се стреми да привлича все повече свои членове и симпатизанти и да влезе в парламента. Преобладаващата част от нашите партии в това отношение са напълно неориентирани.
 Излиза, че партиите с дясна политическа ориентация, като тези на М. Кунева, би трябвало да бъдат партии сродни на ГЕРБ като дясно ориентирани, независимо от това, че и наименованието на ГЕРБ е символ също на цяла България, едва ли не на всички българи. Затова, търсейки своята партия, много от избирателите се разпиляват към малките, неясно ориентирани формирования. И оттук произтичат бъркотиите, хаосът, грешките, провалите, припокриване, възможна кражба на програми и т.н. Всичко това води до объркването. Голям процент от избирателите не гласува не само поради разочарование от политическата класа, но и защото не знае кой ще защити техните интереси, въпреки че в предизборната агитация всички се кълнат в обещанията си, че ще служат на народа.
 РЗС например съвсем заслужено е вън от парламента. Тази партия бе напълно дешифрирана като партия на големия неефективен шум, яхнала народния гняв демагогски, уж че защитава интересите на всички българи. На практика партията на Яни Янев се люшка неориентирано ту наляво, ту надясно, създавайки интриги, мъчейки се лицемерно да заблуждава населението като привърженик на "реда, законността и спаведливостта".
СДС също не знае как да се преустрои и да се определи и ориентира коя група от избирателите е нейният електорат, интересите на коя група, прослойка или класа защитава - на бедните или на богатите. Там се разиграха типичните

байганьовски прийоми в борбата за власт

с отлюспване, едно невероятно, причудливо българско изобретение. ДСБ-БДФ загубиха избирателите си поради разочарования, но и от настоящо неприпознаване. Някога СДС включваше еднородна по убеждение и все още неразслоена част от избирателите, недоволни от миналото на социализма. Днес българското население  фактически е разделено на класи - бедни и богати. СДС и сродните й партии се опитваха да защитават интересите на всички граждани. Едни са обаче интересите на богатите избиратели, други са тези на бедните. 
Интересен е случат на партията на телевизия СКАТ, харесвана от голяма част от зрителите. Тази партия, поставила си за цел да създаде "национален фронт за спасение на България", също остана недостатъчно припозната от населението. Някои събития след изборите показаха, че НФСБ и "Атака" не само, че ще се конкурират нелоялно, но ще се протоивпоставят с методите и средствата на конфронтацията. Националният фронт за спасение на България има лява политическа ориентация, подобна на тази на утвърдената Коалиция за България и ако споделя нейната ценностна система, би могъл да поддържа нейното управление, но вместо това, борейки се за власт, днес иска касиране на изборите, заедно на РЗС и ГЕРБ.
Преминалите 4-процентната бариера партии, са с ясно дефиниран електорат. За ГЕРБ - едрите собственици на фирми, банкери, монополисти, земевладелци и арендатори, които ги финансират в предизборната кампания. Герберите си знаят електората и електоратът ги знае и затова те получиха подкрепа на изборите от точно определени групи, успявайки лицемерно да привлекат допълнително някои средни и дребни предприемачи, както и подкупени неориентирани бедни и мизерстващи.
Коалиция за България - единствената

ясно определена като лява партия

със столетни традиции, е призвана да защитава интересите на наемните работници и затова тази част от електората постоянно я припознава. Тази партия печели нови групи от будното обедняващо население, включително и младежта, която някога защитаваше СДС.
ДПС също има електорат, който ясно припознава партията. Това не са само български граждани от други етноси. Така стои въпросът и с партия "Атака". Тя е припозната от гражданите с националистически убеждения, чуствителните патриоти и родолюбци. Тази партия обаче, като яхна уличните протести, представи на този критичен етап нереализуема програма, макар че тя е прогресивна, но утопична по някои показатели - заплати, национализация. Като антипод на ДПС понякога в непремерена реч на нейни оратори е склонна да създава ненужно противоборство и напрежение. Следователно, все още в програмата и поведението на тази партия има еклектика и утопия.
Тези четири партии са ясно ориентирани и лесно са припознати. Те имат оформен електорат, чиито интереси защитават. Останалите не са ясно ориентирани, избирателите не могат да ги припознаят, не могат да разберат дали те са тези, които ще защитават техните интереси, и затова лабилните и неориентираните, най-бедните и ромите лесно се поддават на манипулация и подкупване за 10, 20 или 50 лева.
Започва да се налага убеждението, че България още не е усвоила принципите на демокрацията. Многото малки партии у нас, които получиха общо 11% от гласовете на участвалите в изборите, биха могли да бъдат трета политическа сила, ако се обединят в коалиция, с ясно определана ориентация и ценностна система. По този начин ще докажат правотата на завета на хан Кубрат, че "Съединението прави силата". Многото обединени партии заедно създават по-голяма потенциална енергия и могат да бъдат по-полезни на своя народ и отечество.
Представителите и лидерите на гражданските улични протести не успяха да се ориентират, избирателите не ги припознаха и не им гласуваха доверие. Когато натрупат определен опит и ориентация чии интереси ще защитават, тогава вероятно ще могат да влязат в парламента. Но сега биха могли да изпълняват контролни функции и да подкрепят социалната политика на правителството на Пламен Орешарски.