Началото на свободата

Хронология на събитията

11-12 ноември 1875 г. Създава се Гюргевският революционен комитет (ГРК). В работата му участват: Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др. Взема се решение за подготовка на въстание, което да избухне през пролетта на 1876 г.  Определените апостоли се прехвърлят нелегално в Българско. Формирани са 5 революционни окръга (Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски), с по един апостол и по двама помощници.
12 февруари 1876 г. От Букурещ Христо Ботев пише писмо до Тодор Пеев в Браила, в което оповестява намерението си да се включи във въстанието; "Въпросите решени - пише поетът революционер - целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика".
Началото на март 1876 г. Група революционни емигранти на събрание в Браила обсъждат възможности за организиране на ново въстание.
28 март. От Влашко в Българско преминават ръководители на I революционен окръг. Между тях е и поп Харитон.
10 април. Хр. Ботев, Н. Обретенов и Г. Апостолов се договарят заедно да подготвят чета, която да се прехвърли на 11 май, когато трябва да избухне въстанието във Враца.
14 април. На Оборище IV революционен окръг организира Първото Велико народно събрание. Присъстват 64 редовни представители на комитетите. Приема се план за действия.
17 април. Главният военен съвет на IV революционен окръг, избран в Оборище, решава в Панагюрище въстанието да избухне на 1 (13 май). В Болград е отпечатан първият брой на в."Български глас", редактиран от Киро Тулешков.
19 април. Заптиета, водени от пловдивския кърсердар Неджиб Ага, пристигат в Копривщица да арестуват Тодор Каблешков.
20 април. Избухва Априлското въстание. Комитетът в Копривщица изпреварва ареста на Каблешков и вдига въстанието. Превзет е конакът. Изпратено е до Панагюрище и околните села "Кървавото писмо" (под текста е подставен кръст, начертан с кръв). Същият ден около 16 ч. П. Волов обявява въстанието в Панагюрище. Въстават Клисура, Мечка, Поибрене, Стрелча и др.
21 април. В Брацигово идва Васил Петлешков и  революционният комитет обявява въстание. Турските власти в Търново получават заповед да вземат мерки за осуетяването му.
22 април. Тържествено в Панагюрище е светено: "главното" знаме на IV революционен окръг, извезано от Райна Попгеоргиева (Райна княгиня). Начело на "Хвърковатата чета" Бенковски тръгва за Петрич. В Батак е обявено въстание.
23 април. Обявено е въстание в Перущица.
25 април. Представители на комитетите на I революционен окръг през нощта вземат решение въстанието там да се обяви на 28 април.
26 април. В района на с. Стрелча въстаниците постигат частичен успех срещу войските на Хафъз паша. Тосун бей напада Клисура.
27 април. В Горна Оряховица са арестувани  местни дейци, между които Иван Семерджиев, Георги Измирлиев - Македончето.
28 април. Под командването на поп Харитон в района на с. Мусина се формира чета от около 200 души. Тя тръгва към Габровския Балкан и се установява в Дряновския манастир. В основата на четата са 101 доброволци от Бяла черква, водени от Бачо Киро. В района на Перущица нападат башибозушки пълчища, но след загуби се оттеглят.
29 април. Чорбаджиите на Копривщица  подготвят ареста на местните апостоли, но не успяват, пристига помощ от Панагюрище. В Перущица се водят тежки боеве. В Дряновския манастир четата на поп Харитон е обградена, започват епичните 10-дневни боеве, продължили до 7 май.
30 април. Панагюрище е завладян, опожарен, ограбен и разорен. Около 2700 башибозуци обкръжават Брацигово. Ахмед Ага Барутанлията напада Батак. Перущенци упорито се съпротивляват. Въстаниците влизат в черквата "Св. Архангел". Габровският революционен комитет под ръководството на Цанко Дюстабанов решава да обяви въстание на следващия ден.
1 май. Около 500 души турска войска и башибозук обграждат Копривщица. За да избегнат опожаряването и ограбването на града, местните първенци събират откуп и предават ръководителите на въстанието. Тежки боеви на връх Еледжик от три страни принуждават оцелелите въстаници да се оттеглят. Тежки сражения в Батак и Перущица. За да не попаднат живи в ръцете на противника, някои въстаници, по примера на Кочо Чистеменски и Спас Гинев, убиват децата и жените си и се самоубиват. Батак и Перущица са ограбени, населението е подложено на жестоки мъчения. Значителна част от българите християни са изклани. Цанко Дюстабанов събира чета от 219 души в Соколския манастир край Габрово. В с. Кръвеник, Севлиевско, е обявено въстание. Ожесточени сражения при Дряновския манастир. Командването поема Петър Пърмаков, тъй като войводата поп Харитон е тежко ранен от избухнали боеприпаси поради невнимание на въстаник. Революционният комитет в Ямбол се опитва да вдигне бунт, властите го осуетяват.
3 май. Цанко Дюстабанов пристига с четата си  в с. Батошево, Севлиевско, и вдига хората на въстание. Същата вечер Иларион Драгостинов и Георги Обретенов обявяват въстание в Сливен.
4 май. До Ново село, Търновско, въстаниците, ръководени от Й.Карагозов, се бият с башибозука. Ахмед Ага Барутанлията избива над 300 души, предимно жени, деца и старци (за "геройските подвизи" е награден лично от султана).
5 май. Около 18 000 аскер обкръжава Брацигово. Дряновският манастир е подложен на артилерийска стрелба с модерните оръдия тип "Круп". Манастирът е подпален. В Трявна е обявено въстание.
6 май. Брациговските първенци изпращат дядо Мильо като парламентьор при водача на турците Хасан паша. Селото е спасено от пълно опожаряване и разорение срещу голям откуп. Васил Петлешков е заловен и подложен на мъчения, горен е на клада. По пътя за Пловдив е доубит вследствие на погълнатата предварително отрова и изтощение. Редовна турска войска превзема с. Батошево.
7 май. От четата на поп Харитон опитват да пробият обкръжението около Дряновския манастир. Убит е П. Пърмаков. Измъкват се само 47 души, между тях и Бачо Киро.
8 май. Oжесточени сражения край Ново село, Севлиевско. Четата на Стоил войвода влиза в с. Нейковци, Котленско, и обявява въстание. Към нея се присъединяват 24 души.
10 май. Османлиите завладяват с. Ново село. Приключва 10-дневната борба в Севлиевско и Габровско. Четата на Стоил войвода се бие с редовна турска войска до с. Нейково, Котленско, войводата е ранен. Четниците се разделят на групи. В едната попадат Стоил войвода и Ил. Драгостинов. Последният загива по пътя за прохода Демир капия (днес Вратник)
11 май. Последно упорито сражение на връх Марагидик от въстаниците на Ц. Дюстабанов. В местността Чукара, Габровско, се сражава тревненската чета на Хр. Патрев. Четниците се разделят на групи и са унищожени.
12 май. Г. Бенковски загива на "мостенцето на река Костина" край с. Рибарица, Тетевенско.
13 май. Четниците със Стоил войвода и Георги Дражев са обградени в гората до с. Икисча (днес Близнец) и заловени. Стоил войвода е обезглавен на път за Сливен. Хр.Ботев тръгва от Букурещ за Гюргево.
14 май. П. Волов загива във водите на Янтра край Бяла.
16 май. Четниците на Хр. Ботев се качва на австрийския параход "Радецки" в Гюргевското пристанище. Други се качват от Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. През нощта на 16 срещу 17 май, близо до с. Български Косуй (Пожарево), до Тутракан, се прехвърля Таньо Стоянов с чета от 20 души. Ц. Дюстабанов е предаден и заловен.
17 май. Хр. Ботев и четата му завладяват парахода "Радецки" и около обяд слизат на българския бряг край с. Козлодуй. С телеграми до големите европейски вестници "Журнал дьо Женев" и "Ла републик Франсез" се известява целта на четата. Ботев пише последните си прощални писма. На Козлодуйския бряг четниците се заклеват пред знамето на Червеноводско-новоселската чета, ушито от дъщерята на легендарната Баба Тонка за въстанието през септември 1875 г. Части от редовна турска войска нападат с. Бояджик, Сливенско, и подлагат селото на опожаряване. Разграбване, разруха и убийства. Всички заловени българи са изклани.
18 май. Ст. Заимов и дейци от III революционен окръг се събират във врачанската църква "Възнесение" и обявяват въстание. Сформирана е малка чета. Ботевата чета отблъсква нападенията на черкезите край с. Баница. Води се първото тежко сражение до Милин камък. Загиват първият знаменосец Никола Симов и поп Сава Катрафилов. Вечерта четата разкъсва обръча на османлиите и тръгва към връх Веслец.
19 май. Във Враца тръгва мълва, че към града идва редовна турска армия. Ботевата чета се намира край връх Веслец, където чака подкрепления. Когато става ясно, че въстанието във Враца е осуетено, Ботев и четата тръгват към Врачанския Балкан.
20 май. Четата на Ботев се насочва към връх Вола и оттам към Камарата, Купена, Околчица. Четниците водят неравен бой, обградени от три страни. Към залез сражението е прекратено, останалите край Ботев от щаба на четата Н. Обретенов, Г. Апостолов, раненият македонец П. Симеонов (Перо), четниците С. Пенев, Д. Тодоров (Димитрото) по предложение на войводата посядат зад една скала за кратко съвещание какво да правят по-нататък, след като патроните свършват, помощ от никъде не идва, няма хляб - да продължат или да се изтеглят към Сърбия. След репликата на Перо "Ботев, ако ти направиш такова нещо, да оставиш четата (при решение за насочване към Сърбия), ще изгубиш всичкото обаяние. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата". Ботев става "изправен в целия си ръст" и казва: "Чакайте да видя на къде отиде четата". Според писмените спомени на Н. Обретенов, Ботев "отишел зад хребетите на определено разстояние от другарите си. Тогава моментално изгърмява пушка" и Ботев пада убит. За заместник на войводата Ботев е определен Никола Войновски, четата се отправя на югоизток.
21 май. Ботеви четници водят битка в района на Рашов дол, край Лютиброд. Загиват Г. Апостолов и още 10 четници. Групата на Н. Войновски успява да се изтегли към. С. Зверино. По-късно в района на Западния дял на Стара планина загиват много Ботеви четници. След разгрома на четата и кратки сражения край Черепишкия манастир с трима другари той тръгва на изток и достига до Кремиковския манастир "Св. Георги". В този район е убит и най-младият 19-годишен четник Ангел Тодоров от с. Казън Мурад  (днес Благоево), Разградско. Избити са много въстаници от Панагюрския четвърти революционен окръг.
22 май. Водачът на въстанието в Копривщица Т. Каблешков се самоубива в Габровския конак.
23 май. Редовна турска войска, водена от Хасан бей, "покорителя" на Копривщица, влиза във Враца. Градът е спасен от ограбване, опожаряване и разрушение благодарение на голям откуп, подготвен от първенците на града.
26 май. Обесен е помощник главният апостол на 1-ви революционен окръг Георги Измирлиев. Четата на Таньо Стонов води сражение в района на с. Аязлар (Светлен. Поповско). Четниците вземат преднина пред преследвачите си и се установяват в с. Араплар (Априлово, Поповско) и там водят сражение. Извършват безуспешен опит да се измъкнат през нощта.
27 май. Турска потеря напада четата на Таньо Стоянов и той загива при ръкопашен бой.
28 май. В Търново е обесен учителят от Бяла черква Бачо Киро.
13 юни. Загива Никола Войновски - военен ръководител на Ботевата чета.
15 юни. Обесен е Цанко Дюстабанов - войвода на Габровската чета.
17 юни. Заловени са четниците на Ботев Никола Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров (Димитрото.)
24 юни. Обесен е Тодор Кирков в родния му град Ловеч.
25 юни. В Севлиево е обесен председателят на местния революционен комитет Стефан Тошев.
12 юли. Около 50 доброволци, водени от Сидер Грънчаров, се отделят от четата на Филип Тотьо в Сърбия и се отправят към Българско да подкрепят въстаници в Стара планина. На 31 юли в битка с турски потери Сидер Грънчаров загива, с което приключва последната въоръжена проява, свързана с паметното Априлско въстание.
Събитията неотклонно вървят към Цариградската конференция в края на 1876 г. и Лондонския протокол в началото на 1877 г., свързани с решаването на Източната криза. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на великите сили определя единствения път за решаване българския политически въпрос - поредната Руско-турска война, която избухва през 1877 г. и завършва победоносно като освободителна за българите. Славното и героично Априлско въстание с ненапразно пролятата кръв, зверства, мъчения и терор се оценява като прелюдия към свободата.


Димитър Гюдженов. Хвърковатата чета на Бенковски


Ботевата чета слиза на брега при Козлодуй