Когато силиконът отиде там, при другата

Момчето от Багренци навърши 12 години. Баща му е неизвестен, а майка му почина при раждането. Бабата и дядото го осиновиха и в ходенето си по мъките стигнаха и до депутатската ми приемна. Оттам заедно отидохме в авторското предаване на Милен Цветков по Нова телевизия, благодарение на което в ефира се включи бизнесмен от Пловдив, който обеща да издържа детето до 16-годишната му възраст. Човекът всеки месец стриктно превежда сумата, която обеща. И други помагаме, с каквото можем, но най-важното е, че малкият се развива чудесно. Гостувах му наскоро за рождения ден, възхитих се колко е възпитан, внимателен, диалогичен. Станах свидетел на неподправеното  уважение, с което се отнасят към него дошлите за празненството му съученици от Кюстендил. Видях и грамотите му от Националното състезание по правопис на английски, от Десетия национален конкурс за детска рисунка "Пролет върху листа". Въпреки лошия си старт в живота малкият има всички шансове да намери достойно място в обществото. Това няма как да не развълнува всекиго, който си дава сметка каква би била съдбата на момчето, ако бабата и дядото го бяха подхвърлили в някой детски дом, вместо да се нагърбят с отглеждането и възпитаването му.
Джулиана Гани е силиконова плеймейтка. Може би това уточнение не е нужно, защото в този бранш едва ли ще пробие някоя без силикон. Та тя смята, че "всяка миска трябва да прави благотворителни цели". И обявява от малкия екран, че иска да подари на някоя абитуриентка "предните" си гърди. Което не означава, че има гърди и отзад, а че под "предни" разбира "предишни". Държи имплантите във фризера, защото чула, че така се съхраняват по-добре, и ги размахва пред водещата, та да се знае, че няма лъжа и измама. И подчертава, че те са от хубавите, а не от "френските, които гърмят". Убедена е, че всяко младо момиче държи да е с големи форми, защото обществото изисква това. И няма как да го постигне с ходене на фитнес или със спазване на диета, "просто или имаш гърди, или нямаш". Тъкмо затуй и тя иска да подари своите "предни" гърди, за да ощастливи някоя абитуриентка. И когато желаещата девойка си ги сложи и се погледне, да си я спомни с добро и да възкликне: "Ей там, Джулито какви гърди ми подари!" Да е благодарна, нищо, че партньорът й може в момент на проблясък да си каже: "Аз съм чужда радост прегръщал и съм плакал заради чуждия смях!", както пееше Емил Димитров в "Когато отиваш там, при другия". И със силикона е така, когато отиде там, при другата.
"Жанет 45" е авторитетно издателство. В навечерието на Двадесет и четвърти май обаче то реши да пусне на пазара Вазовия роман "Под игото" на... шльокавица. С тази дума подигравателно се означава онова изписване на български език, при което се използват латински букви и други символи, налични в клавиатурите на компютрите или мобилните телефони. С напредъка на технологиите шльокавицата, или маймуницата, получава все по-широка употреба, но същевременно накърнява нашата грамотност, застрашава българския език и култура. Издателството иска да покаже колко много губим, когато заменяме оцелялата ни през вековете азбука с тази абсурдна писменост. Само че ефектът е по-скоро обратен. Защото, когато се отпечата на шльокавица най-българският роман, това се възприема като сигнал, че последната граница вече е премината. Че щом си позволяваме да се изгаврим с Патриарха на нашата литература, ще можем да го правим и с всекиго другиго. Така вместо търсеното опомняне се получава поредният удар върху българската идентичност. Не е сериозен аргументът, че срещу всеки закупен екземпляр издателите ще дарят две други книги на училища, читалища и библиотеки в страната. Защото дори и да се продаде целият тираж от 500 бройки, при цена от 10 лева ще могат да се дарят също толкова или ако са по-евтини, примерно по 5 лева, едва хиляда заглавия. Очевидно това посегателство върху родната писменост е плод не на дарителска амбиция, а на маркетингова стратегия. Но в такъв случай разгръщането на рекламна акция върху гърба на Дядо Вазов няма как да се възприеме другояче, освен като престъпление спрямо родния език и  култура.
Утре и момчето от село Багренци ще стане абитуриент. И някой мъжки еквивалент на Джулиана Гани, примерно Азис, може да си помисли, че ще го ощастливи, като му подари предните си импланти. В случая те биха били не само предишни, но и наистина предни. А пък някое издателство като "Жанет 45" може да си въобрази, че ще го зарадва с друг велик български роман, отпечатан на шльокавица. Ще успее ли младежът да устои на пошлостта, или средата ще се окаже по-силна? Опасявам се, че второто не е изключено. След като и министърът на културата поздравява за рождения ден тъкмо рапъра Криско, според когото "музиката не е възпитателен уред" и в чиито песни взаимоотношенията между половете са сведени до "мятане", "движене" и "баране".

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info