Кога обидите са приемливи
Съсед пребиваме за лоша дума, а пред ругатните на властта си траем
/ брой: 4
Ситуация първа: добре гледана дама нахално прережда чакащите да платят на касата в мола. "Кучка", просъсква тази, на която е отнет реда. Добре гледаната дама се извръща и я фрасва с чантата по главата.
Ситуация втора: квартална кръчма, по телевизията дават мач между Горно и Долно Камарци. Възглас: "Тоя боклук пак не вкара, неговата..." Друг възглас: "Ти си боклук". Поредица от възгласи: "Аз ли съм боклук, бе нещастник", ритници, юмруци, сцепени с бутилки глави.
Ситуация трета: мутра с джип изпреварва чакаща на червен светофар колона и се разполага на пешеходната пътека. Нервен пенсионер не издържа и процежда: "Свиня". Мутрата изскача от джипа с бухалка в ръцете и пата-кюта - просва пенсионера на асфалта.
Картинки, познати до болка. Кой не е чувствителен, ако го нарекат "куче/кучка", "свиня", "боклук". Кой не би се сопнал, отвърнал на обидата с обида, кой не би ударил със слово, с юмрук, дамска чанта, бутилка, бухалка - в зависимост от темперамента, физическите дадености или подръчните помощни средства. Във всекидневния бит никой не прощава изречените по негов адрес обидни думи.
Във всекидневния бит - да, но не и когато обидните думи са изречени от Него по адрес на големи групи хора, на цели социални слоеве, да не казваме на целия народ. Обижда, понеже подозира, че не са негов електорат, или не са готови да му пеят хвалебствени псалми, или са го освиркали, или просто не е бил в добро настроение.
Да припомняме ли?
Думите му в Чикаго за "лошия мат'рял", което си е чист синоним на "боклуци", отнасящи се за по-възрастната част от населението или за български граждани с различен етнически произход.
Философските му разсъждения за необходимостта българският народ да се държи изкъсо като куче. За по-сигурно може и сопа да играе.
Последното му разлютяване заради освиркването в построената по Негово благоволение спортна зала и високохудожествените сравнения на неблагодарниците със свинете, които все напират към кочината си.
На фона на тези най-вулгарни, хамалски (да ме прощават хамалите, просто такъв е изразът) обиди, отправени към българските граждани, просто се подминават като незначителни всекидневни прояви на грубост, незачитане на човешкото достойнство, презрително отношение, проявявани лично от Него и от подражаващите му министри от кабинета Му, от политическите му съратници. Един бивш вече министър ни нарече "шибаняци". Членовете на БАН бяха наречени от американското му откритие "феодални старци" (поради невежественото му незнание, че правилният израз е "синодални старци"). Една действаща новоизлюпена за министър дама засипа с хули археолозите, които с милеенето си за съхраняване на многовековното наследство, оставено от предците ни по тези земи, проваляли скоростното рязане на ленти. Или подлагането на обществен линч на цели професионални гилдии - вчера лекарите, постоянно съдиите - от най-довереното Му лице в партията и правителството. После - защо бият лекарите, притекли се на помощ на пострадалите, или откъде толкова злоба към съда в по правило най-неграмотно написаните коментари в интернет форумите.
Идваме до същината на проблема. Тя не е в това, че вождът от Банкя и нескопосано подражаващата му свита си нямат мяра на езика. Че сипенето на обиди им идва отвътре, че в уютните им кабинети по адрес на всички нас, българите, се изричат грубости, които е по-естествено да чуеш от изнервени хора на опашката, от подпийнали бараби в кръчмата или от все още незастреляна мутра. Същината на проблема е, че минават дни, месеци, години и нас, българите, продължават да ни обиждат народните избраници, разпищолили се на върха на държавата, а ние - обижданите, хулените, омаскаряваните, свиваме уши, търпим простащината им и си траем.
Нека народопсихолози, социолози, философи, историци се напънат да отговорят на въпроса, защо, ако в лично качество някого нарекат "свиня" или "куче", ще заиграе юмрук, дамска чанта или бухалка, а на народа му е все едно да го пращат в кочината или му обещават къс синджир или тояга. Аз не се наемам.