Капитан Мамарчев - първият български кмет

    В епохата на Великото българско възраждане в китния старопланински Котел се раждат и израстват плеяда български синове, отдали знания, умения, сили и живот за благото на своя народ, за свободата на отечеството. Един от тях е Георги Стойков Мамарчев. Назоваван с различни имена, самият той се е наричал капитан Георги Мамарчев Буюкли. Малко са писмените спомени за него. Най-подробни са тези на сестриния му син Г.С.Раковски, който до такава степен уважавал, обичал и боготворял вуйчо си, че заменя бащиното си име Сава със Стойков.
     Георги Мамарчев е роден в Котел към 1786 г. Съгласно източници неговият род е от старото българско село Еркеч (Казичино), намиращо се в Източна Стара планина. Хората там били упорити, предприемчиви, смели. Такива качества притежавали и мъжете от Мамарчевия род: добре сложени физически, снажни, чернооки, с хубави засукани мустаци, добри борци (пехливани). Георги Мамарчев твърде млад отишъл доброволец в руската армия по време на руско-турските войни: 1806-1812 и 1812-1829 г. Заради неговата снажна и внушителна фигура той бил наречен "Буюклию".
Малкият Георги учил в килийното училище на Котел в момент, когато след по-ранно посещение на Паисий, първият преписвач на "История славянобългарская", котленецът Стойко Владиславов (Софроний Врачански) разпространявал искрата на нейния пламенен зов сред населението. При обявяването на войната руското командване решило да сформира отряди от доброволци. По това време, около 20-годишният Мамарчев, заедно с котленеца Панайот Фокиано сформира дружина и заминава отвъд Дунава във Влашко и Молдова. Това се свързва с подкрепата на котленеца С. Врачански. Създаден от русите към 1807 г., доброволческият отряд бил сформиран от 3 конни и 3 пешеходни полка, всеки около 600 души, предимно българи и сърби. Общото командване поел граф Каменски през 1810 г. Българската доброволческа армия, наречена "Земское болгарское войско", сформирана от стари български емигранти и от придошлите нови, имала собствено командване и печат. Българите оправдали очакванията на руското командване. Между отличилите се още при първото бойно кръщение бил и Г. Мамарчев. Наградили го с Георгиевския кръст. В гръцкото въстание, известно като "Гръцка завера", взели участие християни, гърци, румънци, сърби и много българи. Целта била борба за освобождение на християнските народи от Османско владичество, борба за "вяра" против общия поробител. Мамарчев бил един от първите участници в заверата. Скоро показал големи бойни умения и се издигнал като началник. Сведения за Мамарчев след "заверата" отново липсват и отново се появяват по време на войната през 1828-1829 г. Тази война силно разпалила надеждите на поробения български народ, че ще бъде освободен от братята руси. Отново в помощ на руските войски се притекли доброволци, между тях и Г. Мамарчев, който идва в Силистра, за да обогати още повече своята славна и героична биография и боен опит, след като участва като волонтирски командир под командването на Кутузов в Руско-турската война 1806-1812 г., в знаменитата и величава Бородинска битка с Наполеон и в гръцката завера Ипсиланти, след като е награден от руския император с почетно оръжие и специално знаме. По време на четвъртата, Дибичовата Руско-турска война (1828-1829 г.), той е отново пред крепостните стени на Силистра. Със своя български боен отряд пресякал Дунава и застанал на стража. Конниците от отряда на Мамарчев и Фокияно ходели на разузнаване, служели в предните постове и не позволявали на никакъв турски плавателен съд с войници да се приближи и да окаже помощ на обсадените. След като руската армия стъпила на българския бряг, отрядът на Мамарчев действал по Дунава и в Южна Добруджа. При едно от настъпленията към обсадения град, настъпвайки "с триста свои избрани българи", българинът на руска служба, начело на своята команда прехвърлил крепостните стени, завладял един от укрепените пунктове, влязъл в крепостта и обърнал топовете към града. С това той допрнесъл за превземането на яките стени на Силистренската крепост. Успехите на русите и българските доброволци дали кураж и вяра на Г. Мамарчев и породили идеята да започне борба за освобождението на поробения свой български народ. Вероятно поради тези причини той не последвал руските войски с българите доброволци, насочил се към Стара планина и разбил турците в района около Шумен. Планът на Мамарчев предвиждал след започване на въстанието да се отправи за Търново, където да бъде провъзгласено освобождението на България или, както съобщава Г.С.Раковски, "тържествено да поздрави и събуди заспалого българского лъва под народний замян и с радостная свобода тръба". От Търново въстанието трябвало да се разпростре по всички краища на Българско. За да не даде вид, че не е на руска служба, се оженил в Сливен. Според някои източници Мамарчев успял да събере около 1000 души истински патриоти, готови да се жертват в името на Отечеството. Тази дейност не останала скрита за руското командване, което преговаряло с Турция за сключване на мир. Според русите една въоръжена борба на българите, оглавявана от руски офицер, би могла да осуети преговорите. По сведения от Г.С.Раковски генерал Дибич изпраща едно казашко отделение от 200 души начело с майор Крилов, залавят буйния българин и го отвеждат в щаба на генерал Дибич. Котленци и сливенци разбрали, че със залавянето на техния водач капитан Мамарчев, тяхното дело е препятствано и затова написали колективна молба до генерал Дибич да го освободи и да не пречи на българите да действат свободно. Независимо от това Мамарчев бил отведен под конвой в Букурещ при генерал Киселев, председател на държавния съвет във Влашко и Молдова по време на руското пребиваване там. Целта е била да бъде съден. Според източниците това вероятно е станало след подписването на Одринския мир на 2 септември 1829 г. Заради големите си заслуги той получил само порицание от най-високо място, бил освободен и назначен за градски управител на силистренската крепост, която съгласно Одринския мир оставала под руско командване от 1829 г. до 1836 г. Мамарчев е избран за кмет от населението на квартал "Волната". Съобщава се от летописците, че е "избран от претъпканите с придошли българи в околни, гъмжящи села". Капитан Мамарчев е избран за български кмет с представители на цяла България. Съгласно източници той се смята за първия български кмет (признателните потомци от Силистра са му издигнали паметник в градската Дунавска градина). Като живущ в Силистра, заедно със семейството си, Мамарчев нито за миг не е забравил поробения български народ и решава да продължи недовършеното народно дело от 1829 г. В Котел, Сливен, Дряново, Елена, Търново отново започнали приготовления за въоръжена борба, известна като "Велчова завера". Като воин и военачалник, усвоил методите за водене на бойни действия в руската армия, Мамарчев бил главният военен ръководител на заверата. Съгласно източници след Чипровското въстание по подготовка и размери в Българско не е имало подобно въстание. Бунтът трябвало да се вдигне по Великден. В навечерието на въстанието поради предателство (на гърка Иларион Критски -търновски владика, и на Еленския чорбаджия х. Йордан Кисьов), една нощ турски заптии внезапно обградили Плачковския манастир. Заловили капитан Мамарчев и игумена. Арестувани били и другите ръководни дейци начело с Велчо Джамджията. При разпитите, съпроводени със жестоки мъчения, никой не е станал предател. Изпращат капитан Мамарчев във Видин при Хюсеин паша, който го препраща при султана в Цариград. По нареждане на Султан Махмуд II Мамарчев бил изпратен на заточение в Мала Азия (град Кония), където бил устроен прилично за офицерския си чин. Последните 10 години от живота на този голям български патриот преминават в мъки и страдания на заточение в Кония и на остров Самос, където умира през юли 1846 г. (според някои източници - в 1848 г.) Съобщава се, че до последния си час, след 11 години заточение последната му заръка била "да му донесат оръжията, за да ги положи в полза на отечеството, ако е жив".