На фокус
Какво ни чака на път за еврочакалнята
Целият финансов сектор отново ще бъде подложен на високо напрежение
/ брой: 138
През изминалата седмица очаквано правителството даде зелена светлина на кандидатурата на България за членство в банковия съюз, което пък е условие нашата страна да бъде допусната до предприсъединителния механизъм ERM-2, известен като чакалнята на еврозоната. Влизането на България в банковия съюз е едно от шестте условия, които страната ни пое пред евроинституциите в това отношение. България е длъжна да се присъедини към банковия съюз към момента на влизане в еврозоната. Въпреки това обаче държавите извън еврото могат да влязат частично в банковия съюз и преди това чрез механизма на т.нар. "тясно сътрудничество".
С внасянето на искането София се съгласява да спазва безусловно всички нареждания и искания на ЕЦБ по отношение на банките си и да предоставя пълна информация във Франкфурт за тази цел. В същото време страната няма да има право на глас в управителния съвет на ЕЦБ. Ако веднъж влезе в банковия съюз, България може да излезе от него най-рано след три години.
Елементи
Банковият съюз, чието изграждане започна през 2014 г., но още не е завършило, има два основни елемента. Първият е единният надзорен механизъм, чрез който ЕЦБ контролира директно трите най-големи банки в съответната страна, но може да прави проверки и на по-малките. Реално банката на ЕС, чието седалище е във Франкфурт, контролира пряко 120-те най-големи банки в еврозоната и непряко още 3400 по-малки банки. За България това означава, че "Уникредит Булбанк", ДСК и ОББ ще бъдат контролирани директно от ЕЦБ.
Вторият елемент е единният механизъм за преструктуриране на банки. Целта е фалитите да бъдат съпровождани от минимални щети за данъкоплатците и икономиката. В този случай ЕЦБ взима крайното решение да определи и обяви, ако дадена банка е във фалит, или е вероятно да фалира.
Този механизъм разполага със специален фонд за преструктуриране. За да се присъедини към него, България трябва да прехвърли част от създадения преди три години национален спасителен фонд, който в момента разполага с около 400 млн. лв. С тези пари ще могат да се преструктурират при фалит чужди банки - италиански, гръцки, португалски. При фалит български банки също ще могат да получават пари от фонда. Така на практика се получава, че ЕЦБ ще решава за фалит на дадена банка у нас, но гарантираните депозити ще се плащат от националния фонд за гарантиране на влоговете в банките. Освен това за разлика от държавите в еврозоната, България няма да има достъп до другите възможности за финансиране на ЕЦБ, включително кредитни линии за български финансови институции. България няма да участва и в Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който предостави милиарди евро на правителството на Гърция, която обаче е част от еврозоната.
До 2024 г. Европейският фонд за преструктуриране трябва да натрупа 55 млрд. евро. Въпреки че ЕЦБ решава коя банка да фалира, а Европейският съвет за преструктуриране определя какви средства да се отпуснат от фонда, Съветът на министрите на ЕС може да се противопостави на решението за преструктуриране и тогава фалитът става по националното законодателство.
Това, за което държавите в еврозоната не могат да се разберат обаче, е обща схема за гарантиране на влоговете, защото тя изисква създаването на общ фискален капацитет в еврозоната, тоест правителствата на едни държави да плащат влоговете в други, за което не е постигнато разбирателство.
Преговори
На 12 юли Еврогрупата, ЕЦБ и ЕК излязоха със специално заявление, чрез което поемат ангажимент приемането на България в чакалнята на еврозоната, и в банковия съюз да стане в един и същи ден, независимо кога ще бъде той. Изявлението дойде след изпратено писмо от България на 29 юни, с което нашата страна обявява, че поема задължението да изпълни група от условия.
За България еврочиновниците явно си имат едно наум, защото от влизането в ЕС досега тя е под мониторинга на Брюксел заради корупцията, организираната престъпност и състоянието на съдебната система. Очакваме българските власти цялостно да изпълнят реформите, наблюдавани от Европейската комисия, в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България, в светлината на тяхната важност за стабилността и интегритета на финансовата система, пише в изявлението на евроинституциите.
На специална пресконференция зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровски заяви, че прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка за България по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност не е предусловие за влизането в банковия съюз и ERM-2, макар че ще се следят изкъсо и тези въпроси. Преговорите за банковия съюз ще се водят от надзора на ЕЦБ. За да бъде одобрено членството, към страната има три условия - промени в законодателството, промяна в извършването на банковия надзор и нов цялостен преглед на банковата система чрез проверка на активите и стрес тестове по подобие на този, извършен през 2016 г. Въпреки че ЕК и България твърдят, че до 1 година страната ще изпълни мерките за влизане в банковия съюз, от ЕЦБ са на мнение, че процесът може и да се проточи и повече, тъй като всичко зависи от това какво ще бъде установено в хода на преговорите. Ние сме първата държава, към която Брюксел ще приложи нов механизъм, който финансисти определиха като "доставка на ангажименти". Това означава, че в пътната карта е фиксиран краен срок за изпълнение на предварително поети обещания. През това време, ЕЦБ и ЕК ще правят мониторинг на тяхното изпълнение.
Обещания
Какво всъщност сме обещали на Брюксел и на ЕЦБ? На първо място това е засилването на надзора над търговските банки и небанковите финансови институции като застрахователни дружества и пенсионни фондове по утвърдени стандарти на еврозоната. Това означава, че банките, застрахователите и пенсионните фондове отново ще бъдат подложени на стрес тестове, но вече под прекия надзор на ЕЦБ. Тя ще получи право на директен надзор над трите най-големи банки у нас, но може да прави проверки и на по-малките, ако прецени, че това се налага. Страната ни е поела и ангажимент да разработи система за оценка на риска за финансовата система, който да бъде в пълно съответствие с правилата и стандартите на еврозоната, за да стане той част от нея.
Друго обещание пред Брюксел и Франкфурт е българският парламент максимално бързо да ратифицира междуправителственото споразумение за Единния механизъм за преструктуриране, за който вече стана дума. Той е предназначен за подпомагане на закъсали банки.
Третото обещание е за бързи промени в законодателството, свързани с фирмените фалити. Българските институции ще събират, обработват и систематизират информация за обявяването на несъстоятелност и на плановете за преструктуриране. Парламентът и съдебната власт трябва да осигурят условия за ускоряване гледането на делата за несъстоятелност. Най-вероятно ще се работи по нов закон, който да урежда фирмената и личната несъстоятелност.
Освен това нашата страна се е ангажирала за бързи промени в законодателството и в него да намерят място всички европейски разпоредби, свързани с разкриване и преследване прането на пари.
Според петия ангажимент България трябва да промени регламентите за управление на държавните предприятия. Според експерти Брюксел е притеснен от трупането на дългове и от неефективното управление на държавни фирми, а ние сме преценили, че можем да направим бързи стъпки в тази посока.
Клишета
Кой ви каза, че сме получили "да" за еврозоната? Първо - ние не сме кандидатствали, а сме обещали да кандидатстваме през юли 2019 г. Второ, еврогрупата ни отговаря, че приветства намеренията на България да прави реформи, за да се присъедини успешно към валутния механизъм, твърди ексвицепремиера доц. Даниела Бобева
Сред тези ангажименти за реформи две са важните неща: от нас се очаква сериозен прогрес по отношение на съдебната система и сериозен прогрес за институционалното развитие. Прибавени са и две клишета: пране на пари при положение, че ние нямаме проблеми с този проблем вече няколко години, и организирана престъпност, казва доц. Бобева. Според нея пред страната са поставени тежки условия, които българската страна се е съгласила да изпълни в следващата година. Лошата новина е, че пак ни обвързват с неизмерими критерии. Как се мери корупцията например? Винаги могат да ни кажат, че не ги изпълняваме. Правилно българската страна е поискала писмени правила за присъединяване към валутния механизъм. За съжаление в отговора не се поема такъв ангажимент, коментира Бобева.
Целият финансов сектор ще бъде подложен на ново напрежение, а той се нуждае от спокойствие. Ние се хвърляме в една мъглява авантюра. Не е ясно по каква процедура ЕЦБ ще прави оценка на качеството на активите на банките при положение, че през 2016-а това беше по тяхна методология. С отношението си към България еврогрупата прави все по-непривлекателно присъединяването на нови членове. Прави непривлекателно и членството в банковия съюз. Очевидно Макрон е прав - искат да си оправят къщата отвътре и ще ни държат на прага, обобщи тя.
Все още не сме влезли дори в чакалнята на Еврозоната. Сега сме в предверията й и ще продължим да чакаме. На много страни, които бяха там, им отне десетилетие, за да се подготвят за приемане на еврото. И при нас ще е така. Няма са стане от днес за утре, твърди икономистът Георги Ангелов.
Министерството на финансите и БНБ все още не са обяснили на обществото какво ще означава за България членството в банковия съюз, срещу което досега Централната ни банка се съпротивляваше. Преди време нейният подуправител Калин Христов заяви, че подобно решение е рисково, защото то води до асиметрия при вземането на решенията за държавите извън еврото. Вероятно по подобни причини до момента няма държава извън еврозоната, която да е влязла в тясно сътрудничество с ЕЦБ. България ще е първата.