ИВАН ТОКАДЖИЕВ: У нас фалшифицирането на произведения е сериозен проблем

ИВАН ТОКАДЖИЕВ е роден на 7 юли 1952 г. в Разград. Завършва Художествената академия в София. Работи като главен художник и дизайнер в община Русе. Бил е съветник и зам.-председател на общинския съвет в града, бивш изпълнителен и генерален директор на БНТ. Зам.-министър на културата е в правителството на Сергей Станишев. Директор на ТВ МСАТ. Художник постановчик е на множество оперни, балетни, мюзикълни и театрални спектакли в цяла България. Автор е на самостоятелни изложби у нас и в Австрия, Франция, Испания, Германия и др. Работи и в областта на приложната графика и илюстрация. Носител е на наградата за телевизионна сценография "Кристална лира" и др.

"Необходимо е да се създаде компетентен орган, който да защитава и опазва от посегателства движимото културно-историческо наследство и интелектуалната собственост"

- Какви констатации можем да направим от случая в галерия "Структура"? 

- За пореден път демонстрираме, че сме като онези индианци, които настъпват една и съща мотика, но никога не си правят извода да не минават отново по тази пътека. Констатацията, за съжаление, никак не е приятна на общия фон на опростачването и некомпетентността на системите, чрез които държавата функционира. В световните информационни потоци ставаме известни като фалшификатори на кредитни карти и валути, на телкове и болнични, на храни и медикаменти, на цигари и бандероли. От години твърдя категорично, че пазарът на фалшификати в България съществува, макар и аморфен, и той се използва от българските остапбендеровци. Такива и в сферата на пластичните изкуства - дал Господ.

- Има ли критерии, по които може да се разпознае един фалшификат от оригинал? Какво трябва да знае ценител или галерист, който иска да купи картини? 

- Когато постигнем някакъв успех, макар и рядък у нас напоследък, всички имат голям принос в него, но когато се разкрие поредният гаф, виновни няма. Настоящият скандал е само върхът на айсберга. Има порочна практика да се говори само за фалшификат, а не за системата, която го поражда и легитимира! Създадена е уродлива форма на паралелна и престъпна културна индустрия. Разбира се, никой не е застрахован! Апелирам колекционерите, галеристите и всички по веригата да обединят усилия и компетенции за създаване на предпазни механизми и информация, които да защитят тази, развиваща се в България и в света, културна индустрия. Но има още по-голямо престъпление в конкретния случай и това е опитът за пренаписване или подмяна на историята ни. Ето това трябва най-много да ни тревожи! Във вихъра на скандала сигурно се гонят и други интереси. Всичко е твърде формално и се опасявам, че няма да се вземат мерки, ще се замете под килима до следващия скандал... Общо взето, България се управлява чрез скандали. Толкова сме уморени от това ежедневие, че само след месец никой няма да помни, а камо ли да се предприемат действия.

- В България има ли експерти, които да оценяват стойностното изобразително изкуство? 

- Доц. Ружа Маринска е такъв специалист. Фактически от нея тръгна скандалът, защото тя не прави компромис и не е куртоазен човек. Като се вгледах внимателно в материалите и медийните публикации, наистина дори студент от академията може да заподозре измамата. За да се докаже фалшификатът, освен чисто визуално има и огромен арсенал от технически и технологични средства. Съществуват и възможности, и специалисти, но кой ли ги пита тях?

- Как е било навремето? Как са се разкривали фалшификатите?

- В миналото до голяма степен галерийната дейност беше монопол на държавата. Имаше експертни съвети, не че сега е по-различно. За съжаление, техническите средства в услуга на тези съвети не са на най-високо ниво. Но все пак има лаборатории и компетентни специалисти, които могат да направят съответните изследвания.

- А цената може ли да бъде ориентировъчен критерий за оригиналността на дадена творба? 

- В рамките на шегата - да. И ще ви дам един пример: В годините 1997-1998, когато в хаоса се появиха първите по-сериозни ментета, един приятел дойде и ме попита дали си струва да даде еди каква си цена за малка пластика на Роден. Той говореше за цена от 15 хил. долара, която е безумно ниска за каквато и да било творба на Роден. Казах му да се обърне към специалист. След две седмици той ми благодари! Човекът, при когото бе отишъл, за 2 мин. погледнал и разпознал, че това не е негова автентична пластика. 

Но съществуват и други компоненти, които веднага могат да предизвикат съмнение. В България, твърдя, има достатъчно компетентни хора, които могат да бъдат организирани наред с  всички участници в този процес - от самите творци, през галеристите и гилдията на колекционерите, за да бъдат съпричастни в създаването на система, гарантираща защита от този род престъпления. Това е и въпрос на обществена дискусия.

Културно-историческият туризъм е с деликатна структура и трябва много внимателно и волево да се надгражда, защото подобен скандал лесно може да ни върне на кота нула. Всички участници са виновни в една или друга степен. Още повече, когато веднъж престъпен акт мине метър и не се наказва, той се услажда и избухва като напаст. Като творец съм защитник на авторското право и интелектуалната собственост и на законовото преследване  докрай на фалшификаторите и крадците на културно-историческото ни наследство.