А сега накъде?

Отговорът на поставения въпрос трябва да се търси не само в рамките на двегодишния праг - 2011-2012 г., след миналогодишните президентски и местни избори в разгара на финансово-икономическата криза, но и с оглед критичния глобален военнополитически кръстопът. Ще го ограничим в националните рамки.

Финансово-икономическата конюнктура

След приемането на бюджета на правителството за 2012 г. стана ясно, че ни очаква тежка, труднопоносима от по-голямата част от населението на страната реална обстановка. Предвижданите рестриктивни мерки обезсилват посочените цифрови измерения за събуждане на икономиката. Очакваната икономическа рецесия и дългова криза в Евросъюза не може да не се отрази у нас. България остава на опашката на почти всички класации на международни изследвания за позитивни изменения.
В плачевното състояние, в което се намира страната, някои се оправдават с дейността на предишното коалиционно правителство по йезуитски. Те не смеят да се позоват на изтеклите две десетилетия. Почти завършилият преходен период ни вкара в условията на злокачествен капитализъм с неговите уродливи форми и характеристики. В основата му лежат редица фактори, от които бегло ще изтъкнем по-съществените.
Задълбоченият анализ на този период сочи разрушаване на базата на промишленото производство, опустошаване на селското стопанство, социална деградация, упадък на науката и културата, незапомнен провал на системата на здравеопазване, морален погром. Световната криза няма вина за това.
Влизането ни в орбитата на глобалния капитализъм ни сервира непознати досега явления. От западната част на континента нахлуха капитали, а в обратна посока се устреми евтина, ненамираща приложение, работна ръка, включително научно-технически квалифицирана. Чуждестранните банки заемат 95% от банковия капитал у нас, а над 1/3 от него е гръцки. Близо 90% от печалбата им са дивиденти. Националният ни капитал се оказа кекав, компрадорски, олигархичен. По-голямата част от чуждестранните инвестиции отиват в инфраструктурата, търговията и услугите и съвсем малка - в производството, особено модерното. Няма ли производство, няма износ. Няма ли износ, държавната хазна се изпразва. Остава вносът, който задоволява главно вътрешното търсене и външните инвестиции. Така растеж и просперитет няма. Затворихме икономиката в рамките на ЕС. Но светът не се състои само от Европа.
Световната криза ни изправи сега пред нови проблеми. Дълговата криза принуди европейските банки да ограничат своята дейност и да намалят инвестициите в Източна Европа, да закрият някои свои филиали. Нашата банкова система е свързана към 40% с банковия капитал на страните от ПИИГС (Португалия, Ирландия, Италия, Испания и Гърция), които са в критично финансово положение. Да се разчита само на еврофондовете, които се усвояват недостатъчно, е наивно. В края на 2011 г. социалното напрежение се изостри в резултат на политиката на правителството. Очерталата се вътрешна криза няма да утихне, а ще се изостря.

Новият политически модел

България се намира в нова обществено-политическа система, опираща се на неолибералните принципи. Основополагащи нейни стълбове са свобода на словото, политически плурализъм, всеобщо избирателно право. Днес тяхната стойност е избледняла, системата се крепи на словесни шаблони, посредствени личности, политически хамелеони, зад които се крият корпоративни интереси. Всеобщото недоволство, обхванало широки обществени слоеве, предупреждава, че разминаването между думи и дела, между обещанията на управляващите и нуждите на управляваните не предвещават нищо добро. Немалка част от седящите в парламента, в местните административни органи, виждат в политиката сфера за бизнес и лично обогатяване. Политическите манипулации и растящото обедняване всяват неверие, униние, политическа апатия в обществото.
В България бе установено по конституция разделение на властите, както в други страни. В някои от тях има парламентарна система, в други са дадени повече пълномощия на президента, в трети ръководна роля играе ръководителят на изпълнителната власт, а някъде последните две са в едно лице (САЩ). У нас при парламентарна система властта се делеше между президент и премиер, но сега вече се установи премиерска република. Положението се усложни от сливането на държавната власт с господстващата политическа партия. Многопартийността загуби своя политически смисъл. В началото на преходния период господстваше двуполюсният сблъсък между леви и десни при разюздан антикомунизъм. Постепенно двата полюса започнаха да губят своята политическа тежест. От близо десетилетие вече на политическата повърхност се появиха харизматични, властолюбиви личности. Беше Командира, последва го Цар в република (невиждан експеримент), а сега Генерал. Едноличният режим в партията и държавата води до диктаторски привички в управлението. Без да дадат нищо ново, първите двама като метеори блеснаха на хоризонта и след това изчезнаха в небитието. Но заедно с тях се разпаднаха техните политически образувания. Такова творение е сега начело на държавата и правителството, ориентирано вдясно от центъра.
Този модел няма български патент. Разразилата се финансово-икономическа буря помете от власт и леви, и десни правителства. Ориентацията на политическите сили в Европа напоследък е към центъра. Дясноцентризмът като формула се наложи в редица страни (Полша, Румъния, България), а в други - лявоцентризмът (Дания, Хърватска, Словения). Центризмът се стреми да примири острите стълкновения между двата полюса. Но той не може да реши основните проблеми на обществото, а само ги отлага.
Такъв е характерът на нашето сегашно правителство. Политическите сили у нас обаче плуват в една лодка, която напоследък накланя много надясно и може да се обърне. Необходим е наклон наляво, за да се установи политическо равновесие. Така ще се разрешат проблемите от национално значение, за да се измъкне страната от грозящите я опасности. На европейската политическа сцена се появиха вече симптоми на крайнодесни тежнения. Налице е хранителната им среда - продължителна криза, безработица, обедняване.

БСП и левицата

Би било некоректно, ако партията на българските социалисти отхвърли своята отговорност за събитията и явленията в страната през изтеклите две десетилетия. Тя е част от общата отговорност на всички политически сили. Последните избори показаха, че въпреки нанесените й наказателни удари си остава неизменно лявата алтернатива на десните и десноцентристки управляващи гарнитури. През този период тя прояви своите силни страни, но и неизбежни слабости и неуспехи.
"БСП провежда последователна политика на социална демокрация, за развитието на активна социална държава по европейски модел, съобразно българските условия...", пише в нейния програмен документ. Става дума за социална демокрация, която е измамна при неолиберална система. За социална държава е нужна научно-теоретична дискусия и политическа дейност, упорита и последователна, за внедряването й на практика. Ако продължаваме обаче да се развиваме в условията на пазарна икономика, при която финансовата сфера господства над икономиката, а не обратното, такава държава не може да има.
Партията претърпя няколко сътресения след смяна на системата. Първият сериозен удар й бе нанесен през последното десетилетие на миналия век. Той бе вътрешен и външен, икономически и политически, вдъхновен от яростен антикомунизъм. Но той бе и вътрешнопартиен. Много нейни членове я напуснаха от страх, гузна съвест, кариеристични подбуди, липса на идейна закалка, кариеризъм. Други преминаха в противниковия лагер, показвайки своята повратливост за лично обогатяване.
На партията й наложиха курс на "реформиране на социализма" по западноевропейски социалдемократически образец на демокрация. Партийното ръководство изпадна в безтегловност и липса на ориентация. За прехода от капитализъм към социализъм имаше опита на Съветския съюз, но липсваше такъв от социализъм към капитализъм. Безкритично бе пренесен западният модел. Преминаването към пазарна икономика бе свързано с неоправдани компромиси във вътрешната и външната политика. Извършена бе безогледна приватизация в угода на външни фактори. Започна поголовно разграбване на народното богатство. Това доведе до идейнополитическо отстъпление на партията, загуба на доверие и влияние. Пазарът и егоизмът взеха връх.
Втората загуба на политическо равновесие БСП претърпя в началото на новия век. Партията бе съхранила своето влияние и сили, но й липсваше опит в коалиционната политика, при която прекомерните компромиси й изиграха лоша шега. Липсва й стратегически съюзник. В условията на влошаваща се световна и вътрешна криза тя загуби ориентир и съответно влияние в обществото. Претърпените два изборни неуспеха потвърждават този извод.
Преобладаващата дясна медийна офанзива доведе до идеен хаос. Обществото е недоволно, но няма продуктивни обществено-политически идеи. Обективната обстановка изисква решителни противодействия, но ги няма субективният фактор, политическата сила, която да ги реализира.
Тези упреци важат и за БСП. След последните избори бяха отправени призиви за смяна на ръководни личности в нея. Последва и опасението, че това може да я доведе до още по-големи неуспехи. Въпросът не е до личностите - стари или нови. Трябва да спасяваме партията, която е преодолявала по-тежки времена. Ако личностите пречат за нейното укрепване, за разширяване на влиянието й, трябва да се оттеглят. Без обиди и драми, без прекомерни лични амбиции. Не вождизмът, а волята на партийната маса ще реши. Нужни са редовни сериозни допитвания до тях, вътрешнопартийни референдуми по важните проблеми.
Трябва да си даваме сметка за реалното положение. Основите на партията се стесняват. Организациите по места линеят или направо загиват. Ставаме дърво без корени. Корените остаряват, твърдият електорат си отива. Подмладяването е естествен закон за природата и за човека, за партия и общество. Връщане назад не може да има. Налага се идейно-политическо, научно-теоретическо, организационно, кадрово обновяване, което да вдъхне доверие към политическите й послания, да привлече нови привърженици. Беше време, когато хората отиваха в кабинетите, сега трябва кабинетите да отидат при хората. Връзките между тях са отслабнали.
В кадровата политика продължава екипният принцип на ръководство. Той гарантира единство на ръководството, но пренебрегва различните мнения, възгледи, политически течения в партията. Внася елементи на субективизъм и волунтаризъм, нарушава демократичните принципи. А демокрацията в партията е предпоставка за демокрация в обществото. Своята непродуктивност показа и съчетаването в една личност на партийната и изпълнителната власт. Всяко падане на правителството води до разнобой и разстройване на партията.
Медийната ни политика е най-слабото звено. В. ДУМА в много селища не отива. Радиото и телевизията са далеч от нас.
Обстановката изисква сплотяване на всички леви сили, без високомерие и пренебрежение, без претенции за праволинейност. Разномислие винаги ще има, но то не бива да пречи на единодействието. Трябва да намерим ключа към сърцето на обикновения човек. Ако не дадем на общественото развитие ляв полъх, не бива да се изненадваме, ако на следващите избори изплува нов властолюбец.