Гопак*

Разказват, че Йосиф Висарионович, иначе познат на света като Сталин, обичал да гледа филми. Пък най-любимият му филм бил някаква драма, която се разигравала на един кораб, който плувал не знам за къде си, но това не е важно. Важното е, че капитанът на този кораб тайно и нощем убивал по един човек от екипажа си. И това не е важно. Важното е, че Йосиф Висарионович карал и членовете на Политбюро да гледат заедно с него този филм. И когато минавали финалните надписи и светлината огрявала нощната зала, той се обръщал към съратниците си и казвал усмихнат: "Много поучителен филм, другари, много поучителен!" Хич не ми се мисли какво са си мислели другарите, но времето било такова...
Сетих се за тази история, като чух как министър-председателят Бойко Борисов каза пред журналисти и общественици, че Росен Плевнелиев е сегашният му избор за президент. Следващият му избор ще бъде самият Той. А самият Плевнелиев се усмихваше като ... - знам я думата, ама е неприлично да я казвам, вярвам, че и вие я знаете, разчитам на вашата интелигентност.
За Бойко Борисов е ясно - той обича да се гаври със съратниците си и да ги поставя в неловко положение. Чудно е защо самият Плевнелиев се оставя да го унижават по този срамен начин. Защото това, което казва Борисов, е предварителна оценка за бъдещето на този кандидат. Че и на вицето, понеже всички знаят, че Бойко ще бъде президент и свой вицепрезидент, щото той своя сянка не търпи. Пък и раздвоението на личността му отива. Пък и е евтино, щото двама души ще карат с един костюм при толкова магистрали, да речем.
Да се върнем на темата. Бъдещето на Плевнелиев е решено. Ако все пак стане президент, ще изкара един мандат, щото така е решил Борисов. И какво можем да очакваме от един такъв президент? Всяка сутрин той ще осъмва пред вратата на министър-председателя, за да получава указания какво да върши през деня. Щото е на работа за пет години. И ако не слушка и не папка - знаете какво?! Има и друг вариант - всяка сутрин Бойко да наминава най-напред през президентството, за да нагледа дали не му драскат мебелите. Щото, както е казал самият Владимир Улянов Ленин: "Проверката е висша форма на доверие!"
Така ще си я караме следващите пет години, ако народът кандиса все пак Росен Плевнелиев да играе като кукла на конци в ръцете на актьора Бойко Борисов. Докато дочакаме самият ТОЙ за излезе на сцената и да размаха онези 50 километра магистрали, които построи за две години. Нищо че при други условия и в други години за същото време други ръководители построиха десет (10) язовира. Няма да издребняваме сега...
Да се върнем към светлото бъдеще! През следващите пет години ще имаме шут за президент, ако, разбира се, се сбъднат молитвите на гербовия Бойко Борисов. Макар че според Света Тереза много повече хора са плакали от сбъднати молитви, отколко от несбъднати. Кой ще реве и кой ще потрива ехидно ръчички, ще гледаме. Лошото идва след това, след онези пет години, когато Бойко Борисов смята да седне в президентското кресло. И тогава, ах!, тогава ще се окаже, че Човекът с главно и двойно Б ще управлява България вече 12 години. Оттам до 33 остават едни нищо и никакви двадесетина години, четири петилетки или както искате ги смятайте.
Затова предлагам: през идващия април да спретнем един Априлски пленум. Младите поети от ГЕРБ да го възпеят в стихове, по бирарии и кафенета да се проведат закрити партийни събрания, че аман вече!, и всичко да си дойде на местата.
А, щях да забравя! Ако не ги канел на кино, Йосиф Висарионович обичал да кани съратниците си на вечеря, обилно полята с водка. Върхът на програмата бил, когато самият Никита Хрушчов ставал да играе гопак по лично настояване на другаря Сталин, който пък се заливал от смях. Изобщо голяма веселба падала. Хубаво е Плевнелиев да понаучи някои стъпки. Нищо не се знае!
Такива работи...

* украински танц с приклякане (да не се бърка с хайдушка свирка с приклякане!)