Героизъм, граничещ с безумие

На 5 и 6 септември се навършват 96 години от паметната битка при Тутракан между румънските и българските войскови части. По този повод всяка година в мемориалния комплекс "Военна гробница 1916 г." на 8 км от град Тутракан се извършва поклонение пред падналите в битката за модерно и силно укрепената румънска крепост "Тет де пон", донесла неувяхваща бойна слава на българската армия.
Ако Тутраканската битка е знаменателно кръвопролитно събитие от Първата световна война, то съгласно Крайовската спогодба Южна Добруджа бе върната на България по един безпрецедентен мирен договор, подписан на 7 септември 1940 г. в разгара на най-кръвопролитната война на човечеството - Втората световна война. Съгласно чл.2 от Крайовската спогодба България и Румъния декларират, че се отказват за вечни времена от каквито и да било териториални претенции помежду си. И това те доказаха като членове на вече единното европейско семейство, участвайки във възпроизвеждането на тези незабравими кървави героични събития от историята и на двата народа. Още след Освобождението на България през 1878 г. на Берлинския конгрес пред страха, че на Балканите се създава една мощна славянска държава, под влияние най-вече на Англия и Австро-Унгария, България е разделена на части. Тогава Румъния получава Северна Добруджа. След Съединението на България и Сърбия проявява апетити и бива бита през 1885 г. по време на сръбско-българската война.
След т.нар. Букурещки мир от 1913 г. Южна Добруджа е окупирана от Румъния. Добруджанската армия окупира българските земи до линията Тутракан-Балчик. България е победена, без нейната армия да е бита след Освобождението през 1878 г. в нито едно сражение на бойното поле. Едва настанили се в българската територия, румънският генерален щаб и военното министерство анализират и оценяват

стратегически важното значение

на Тутракан при една евентуална бъдеща война с България и започват да строят Тутраканската крепост под ръководството на белгийски и френски военни инженери и специалисти. Това е уникално, мощно и много модерно за времето си военно полево съоръжение за отбрана на Тутракан като предмостова крепост. Крепостта е строена в продължение почти на 3 години, като са използвани върхови постижения на военната теория и практика, макар че тя остава ненапълно завършена за предстоящата битка.
Около Тутракан са изградени две отбранителни линии. На първия пояс с форма на полукръг са изградени 15 форта. Пред такава отбранителна свръхмодерна за времето крепост се изправя Преславската пехотна дивизия, командвана от опитния и прославен в предходните войни генерал-майор Пантелей Киселов. Съгласно източници в 10 часа на 27 август 1916 г. започва заседание на Коронния съвет на Румъния. В 21 часа същия ден е обявена война на Австро-Унгария. На следващия ден Германия обявява война на Румъния. През това време румънците предизвикателно и провокиращо изстрелват няколко снаряда срещу град Русе. Прославеният от Балканската война Генерал Стефан Тошев, командващ 3-та армия, взема всички мерки и привежда частите в пълна бойна готовност.
На 1 септември 1916 г. царят и всички министри подписват манифест, съгласно който България обявява война на Румъния, целта на която е да си върне несправедливо отнетите й територии на Южна Добруджа. Към границата се съсредоточава Трета българска армия, в чийто състав са включени четвърта Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от първа Софийска дивизия, Дунавски българско-германски части и други подкрепления. Генерал Тошев назначава за командващ тези войскови части своя приятел и боен другар генерал Пантелей Киселов. Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55 000 души. Те разполагат с 132 оръдия и 53 картечници. Оценявайки стратегически важната роля на Тутракан, ген. Тошев взема правилното решение да удари крепостта, в която са съсредоточени 25 румънски дружини, 20 батареи и 6 ескадрона. Този план той предвижда да изпълни с 33 български дружини и 44 артилерийски батареи.

Решителните сражения

по целия фронт започват на 5 септември 1916 г. Канонадата от 100 български тежки оръдия засипва като огнена градушка укрепените румънски части в крепостта. Районът на битката е покрит с гъст пушечен дим, стълбове пръст, хвърчащи части от тела на противника и други предмети. Земята се тресе и ври. В този страшен ад румънските войски изпадат в ужас и обезумели от страх, започват паническо бягство. Следва началото на най-страшния момент от битката. Пионерни авангардни части започват рязането на мрежите с ножици. Те са посрещнати с ураганен картечен огън от противника. Неустрашимите български юнаци тръгват в атака, когато по заповед на генерал Киселов българската артилерия пренася огъня си в тила на противника. Предвождани от своите командири (съгласно заповедта офицерите са най-отпред) с развети знамена, под звуците на българския химн "Шуми Марица" и мощното прословуто българско; "Ура! Напред, братя!", потомците на героите от Шипка като лавина връхлитат срещу укрепената по последна дума на военната техниката Тутраканска крепост.
Атаката на българите водещи, една справедлива битка за родната земя, е неописуема, граничеща с невероятното, с безумието. Героизмът, патриотизмът и себеотрицанието са затрогващи и завидни в съкровеното им желание да си върнат земята българска... Рано сутринта на следващия ден 6 септември, след 33 часа с непозната за най-новата военна история атака до момента, те превземат по блестящ начин най-модерната за времето румънска крепост. Пленен е целият румънски гарнизон. Много от войниците и офицерите се опитват да се спасят с бягство през река Дунав, но почти всички се издавят. Съгласно източници пленени са около 28 000 румънски войници, повече около 450 офицери, 150 оръдия, всичкото пехотно оръжие, муниции, боеприпаси, други материали, техника, каруци, коне и др.
Мемориалът "Военна гробница 1916 г." започва да се строи непосредствено след битката за Тутракан. От 1986 г. започва благоустрояването на Мемориалния комплекс. През 2007 г. при тържественото честване е осветен и открит параклисът "Свети Георги Победоносец".
Интересно е да се отбележи, че тук след влизането на България и Румъния в ЕС е извършвано възпроизвеждане на паметната битка с участието на български и румънски бойци, а мемориалният комплекс край Тутракан е определен за един от стоте национални туристически обекта.