Барабар Петко с императорите
Трагедията на Наполеон се състои в обстоятелството, че амбициите му надвишават възможностите. Боже, колко актуално!
/ брой: 189
"Лекомислието е скъпоструващо удоволствие за един държавник и неговата цена рано или късно се плаща. Действия, предизвикани от моментни настроения и неподчинени на никаква обща стратегия, не могат да продължават до безкрай"...
Несигурен в целите си
...той разчита на общественото мнение, за да запълни пропастта... води своята политика в стила на модерните лидери, които измерват успеха си по вечерните телевизионни новини. Подобно на тях се поставя в плен на чисто тактически краткосрочни цели и незабавни резултати, стремейки се да слиса обществото чрез преувеличаване на усилията, които му се е наложило да употреби"...
"В крайна сметка реалностите, а не публичността определят качествата на един политически деец. Обществото в по-дългосрочна перспектива не уважава лидери, които само отразяват неговите собствени тревоги или виждат единствено симптомите на кризата вместо дългосрочните тенденции. Ролята на лидера е да поеме тежката отговорност да действа, вярвайки на своите оценки за хода на нещата и за начина, по който може да му се повлияе. Ако се провали в това, кризата се изостря, което ще рече, че лидерът е
загубил контрол над събитията
Оказва се, че... е предтеча на едно странно модерно явление - политик, отчаяно мъчещ се да се нагоди към онова, което иска обществото, и въпреки това завършващ кариерата си отхвърлен, може би дори и презрян."
Разбира се, интелигентният ни читател не би си подвоумил на коя политическа персона от нашето съвремие са посветени тези редове. Леко подвеждаща е може би неточността, че такива персони "измерват успеха си по вечерните телевизионни новини" - нашият човек не се задоволява само с вечерните - той гастролира на малкия екран от ранно утро. Иначе всичко е съвсем точно описано. Действията му са непрекъснато предизвиквани от моментни настроения: назначава си за министър госпожа, случайно срещната (по собствените му думи) на някакъв кръстопът; приобщаването на България към Шенген е заявено като стратегически приоритет, а като ни отрязаха, се оказа, че печелившата стратегия била да не бързаме; пенсии и заплати няма да се вдигат, пенсиите ще се вдигнат от 1 юли, всъщност само някои пенсии ще се вдигнат... не се знае точно от кога; 3 месеца говорим как сваляме ДДС, после 4 месеца как ще го вдигаме, накрая остава същото; сваляме здравноосигурителните вноски с 2 процента, после ги качваме пак с толкова; днес ще строим АЕЦ "Белене", утре няма да го строим, вдруги ден "ще видим" и т.н., и т.н., всеки божи ден, месец след месец, вече трета година. А
слисването на обществото
"чрез преувеличаване на усилията, които му се е наложило да употреби"! То не са хвалби с броя на отрязаните ленти и лиснати менчета с вода, което обаче го обричало да си седи като куче сам вечер и никакви дамски кюлоти не се намирали в покоите му. То не е жалване от ужасното блато, оставено му от Станишев и тройната коалиция, от което той трябва да извлече България сега, разбира се, с титанични усилия.
Колкото до мъките "да се нагоди към онова, което иска обществото", там примерите са безчет - като се почне от удовлетворяването на исканията на всеки, който е издигнал протестен плакат пред портите на Министерския съвет, и се стигне до акция "полет на хеликоптер над баровските квартали" - разбира се, без никакви реални последствия, но някой и друг ден имаше обилна храна за медиите благодарение на
популисткото заиграване
с масовата нагласа "тяхната мама богаташка!"
Време е вече да разкрием на интелигентния ни читател кой е авторът на така сполучливия и проникновен портрет на добре известната ни политическа персона. Цитираните редове може да се прочетат на страници 95, 116 и 117 от книгата "Дипломацията" с автор... Хенри Кисинджър. "Дипломацията" е издадена в САЩ през 1994 г. и е преведена и издадена на български през 1997 г. Как е могъл "dear Henry" така точно авансово да характеризира нашия човек, когато по онова време той не е и сънувал, че го чака политическа кариера, и то на върха на изпълнителната власт. По онова време той, както гласи мълвата, може би вече е разтривал ушите на Тодор Живков, което е било единственият му досег с властта, макар и бивша.
Ще обясним. Просто стъкмихме една мистификация. Цитатите са от глава V на "Дипломацията" - "Двама революционери: Наполеон Трети и Бисмарк" и се отнасят за племенника на Бонапарт, който след преврат през 1852 г. се провъзгласява за император Наполеон Трети. Кисинджър е повече от снизходителен към личността му и не пропуска случай да цитира подигравателни оценки за него, направени от съвременниците му като британския политик лорд Палмерстон, който обобщава държавничеството на Наполеон с думите:
Идеите се плодят в главата му като зайци в кафез
Сякаш е изречено не в средата на ХIХ век, а в наши дни, и не за френския Наполеон, а за нашия, родил такива идеи като: "Всеки българин - картофопроизводител", "Всеки безработен висшист - овчар", "Ще произведем 20 000 лекари и половината ще изнесем..."
Оказва се, че имаме премиер, на когото прилягат квалификации, давани не на кого да е, а на френски император, е, вярно, преди повече от век и половина, но какво от това. Както се казва - всяко нещо с времето си: на България й било писано чак в началото на ХХI век да я управлява човек, "чиито действия са предизвикани от моментни настроения", който измерва успеха си по отразяването в телевизионните новини, който се мъчи "да се нагоди към онова, което иска обществото".
Кисинджър завършва характеристиката си за френския владетел с констатацията "Трагедията на Наполеон се състои в обстоятелството, че амбициите му надвишават възможностите". Боже, колко актуално!