Българската армия - между болката и драмата
/ брой: 152
Събитията, които възнамерявам да опиша в това повествование, отразяват нищожна част от драмата, изживяна от Българската армия през един от най-сложните периоди от новата й история - първата половина на 90-те години на ХХ век. С тези уводни думи Христо Каленицов с едно изречение слага на мушката темата на излязлата неотдавна от печат своя книга "Офицерите между стратегията и политиката". Колизия, експерименти, трудности, изпитания, недоразумения, апатия, неверие, хиляди разбити съдби - това са само част от определенията, които разтърсват и провокират автора, за да навлезе и с перо в дебрите на Българската армия.
"Днес Българската армия е тероризирана от самовлюбени политици и различни навлеци, които са рядко съчетание на мания за величие, комплекс за малоценност и скромни интелектуални способности." Това пише проф. Евгений Гиндев в предговора към книгата на Христо Каленицов "Офицерите между стратегията и политиката". Самият автор, днес полковник от резерва, през първата половина на 90-те години на ХХ в. е бил началник на канцеларията на ГЩ на БА. Като такъв става свидетел и участник в битката за реформирането и съхраняването на армията ни. Книгата му е опит за професионален отговор на въпроса какво и защо се случи с БА през първите години на прехода. Знае ли българската общественост какво всъщност е протичало в най-важната отбранителна институция?
Не би било точно "Офицерите между стратегията и политиката" да се причисли към мемоарите. Тя не е и критичен или исторически анализ. Жанрът й трудно се определя, както казва във встъпителните си думи към читателите Христо Каленицов. Не това е най-важното. Книгата е откровение и болка. Тя е споделяне на премълчаното през годините - не поради липсата на свобода, а поради избора в полза на разумното и полезното. Поради дълга и офицерската чест. Всеки офицер, преминал през "чистилището" подир уволнението си от армията, се отърсва от стереотипите на службата, споделя Каленицов. И започва да си задава въпроси. Много въпроси, на които се опитва да намери отговор на 550 страници.
Книгата събира в едно надеждата, разочарованието, болката и горчивия исторически опит. Поуката? Според автора е проста.
"Доста политици, в своите стремления към запазване или спечелване на властта, прибягват до услугите на определени офицери, най-малко за да нагодят националната военна стратегия според своите си теснопартийни и политически прокрустови мерки, които в същото време противоречат на ответните алтернативни мерки на други политици от дадения период.
Някои офицери от своя страна се изкушават да се месят в политиката - отначало като че ли на шега, докато се набъркат дотолкова, че тя в добрия случай се превръща в тяхна съдба, а в лошия - става причина за смачкването им от политическия валяк."
Ще я осъзнаят ли поуката тези, които трябва? И ще разберат ли, че до Българската армия - тази, която е еманация на националния ни дух, пазителка на националните традиции, стълб на националното ни самочувствие, няма право да се докосва никой с мръсни ръце.