Българска кръв за свободата на Сирия
Забулена в тайнственост история отпреди век възкръсва днес при трагичните събития в страната и разказва за отчаянието и надеждата на един мъжествен народ
/ брой: 232
Спомням си, че в университета учех с двама сирийци - интелигентни, възпитани, елегантни момчета. И днес, щом се съберем на приказки колеги от курса, винаги се сещаме с голяма симпатия за тях.
Години наред в България получаваха висше образование десетки хиляди араби, хиляди сирийци. После те се завръщаха в своите страни, някои дори станаха големци и управници там, но не забравиха нито българския, нито България, която им помогна да израснат като добри специалисти. Запазиха хубаво чувство към страната ни, станаха наши искрени приятели.
На тази близост още преди век с арабите и по-специално със сирийците е посветен романът на Киряк Цонев "Без своя земя - на чужда, за чужда - като за своя". Авторът е дългогодишен дипломат, наш консул и посланик в арабски страни. Едновременно с това изследовател на историята и културата на този район, на българо-арабските отношения, на държавното устройство на арабските държави.
Изкушен от научното дирене и изящното слово, той пише трактати за исляма, тероризма, външната политика, статии, десетки екзотични журналистически репортажи и пътеписи. И още: романи, стихосбирки, документални разкази, очерци. Прави майсторски преводи от арабски.
Като се рови в историята на Сирия преди Първата световна война, когато тя е под османско владичество, и в годините след войната, когато народът й се вдига на борба за самостоятелно политическо развитие, Киряк Цонев попада на няколко прелюбопитни реда. Оказва се, че към сирийските въстаници се присъединяват и 19 българи. Стари документи са запазили само името на техния командир - Христо.
Всички оставят костите си на сирийска земя - за нейната свобода те воюват като за своя.
Легенда или истина?
Киряк Цонев разработва тази история в своя нов роман. В него има смели и достойни мъже, екстравагантни жени, които преместват вековни граници на морала и традицията, перфидни колонизатори, чието най-високо постижение е словоблудството, хитроумни военни стратези, кървави битки. Възпламнали надежди, посечени мечти...
Тънък познавач на арабската душевност, нрави и обичаи, Киряк Цонев е изградил интересна интрига и сочни образи в новия си роман. Творческата му фантазия намира пътя на всеки от българите към тази далечна земя, той обосновава убедително мотивите му да свърже съдбата си с нея, да намери тук своя втора родина, за която да се бори и да умре.
Трогателно е съшиването и извезването на българското знаме с червения цвят отгоре, знаме на битката и кръвта, което 19-те млади мъже развяват в името на сирийската, но и на българската свобода - макар и на хиляди километри от България.
Романът е увлекателен и донася до читателя не само парещия дъх на Африка, но и риданието, възторга и отчаянието на един мъжествен народ. Вярата!
Точно тя възкръсва днес при трагичните събития в Сирия, които цял свят следи с огромна тревога. А с нея възкръсва и надеждата: Сирия не е сама в борбата, легендата за 19-те българи не е легенда...