Бъдеще неопределено

На Юз Алешковски, предшественик на Окуджава и Висоцки в създаването на т.нар. блатни песни, дължим стиховете:
Товарищ Сталин! Вы большой ученый
В марксизме-ленинизме (в язъькознанию) разпознавший толк...*
Да, другарят Сталин се прояви и като гениален лингвист, написвайки труда "По въпросите на езикознанието", който и аз съм изучавал като студент. Без Сталин, но по сталински, днешните управници на България също дават своя принос за обогатяване на науката за езика. Дори в някакъв смисъл превъзхождат "бащата на народите" (и така го наричаха), който си остана на ниво теоретик, докато нашите хора по един наистина революционен начин създадоха ново глаголно време. За неспециалистите ще поясня, че глаголната система в един език е нещо изключително консервативно и устойчиво и в световната практика няма прецедент за нейна промяна в рамките на исторически толкова кратък срок като 2-3 години.
Досега в българския език бяха известни следните времена на глаголите, изразяващи действие в бъдещето: обикновеното бъдеще, бъдеще в миналото, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото. В ерата на вездесъщия и с признаци за гениалност във всички области премиер Бойко Борисов, се появи и нов, пети вид бъдеще време - бъдеще неопределено.
С известен риск да засегнем чувството на премиера като първопроходец, не може да премълчим, че първият сигнал за зараждащото се "бъдеще неопределено" дойде с уверенията на вицето му Дянков от есента на 2009 г, че излизаме от кризата през април 2010-а. Последва първо отлагане с 4-5 месеца. После остана за Димитровден, без да се пояснява кой точно - същата година, 2011-а (той вече мина) или още по-нататък. Така се роди бъдещето неопределено.
То укрепна и се наложи в езика ни покрай сагата с вдигането на пенсиите: най-напред "от юни догодина", после "от следващата нова", после пак от юни, после "само за най-ниските", после "само ако има натрупвания в бюджета", после ... и т.н. Хубавото за пенсионерите с появата на бъдещето неопределено е, че ги приучва на оптимизъм и вяра, че все някога ще стане, само трябва да се устиска по-дълго, т.е. насърчава дълголетието на поданиците.
Разбира се, най-ясна представа за универсалността в използването на бъдеще неопределено може да се получи, като се поразлистят различни програмни документи на Политическа партия ГЕРБ, например Антикризисната програма, оповестена на 10 май 2009 г, с която бяха спечелени парламентарните избори. В нея са заложени такива цели като:
- запазване и създаване на повече работни места
- спиране на авансовото изразходване на резерва
- повишаване капацитета на звената за одит и контрол на усвояемостта на еврофондовете
- засилване на контрола по събираемостта на публичните приходи и борба с измамите за източване на данъци
- облекчаване на режима за ускорено връщане на ДДС
- ограничаване на безработицата сред младите хора в периода на кризата
- раздел 4 на програмата си звучи направо като поезия: там поетът се прехласва пред "прекрасни природо-климатични условия за производство на разнообразна селскостопанска продукция и многовековни традиции" плюс манната, която ще ни се изсипе от ЕС.
Няма никакво съмнение, че всички тези амбициозни цели ще бъдат постигнати в бъдеще неопределено време, така че не бива по никакъв начин да се притесняваме от такива временни трудности (формулата е заимствана от речника на зрелия социализъм) като:
- непрекъснатото увеличаване на безработицата, и най-вече главоломното закриване на работни места
 - изразходването половината (4 милиарда) от заварения резерв, завещан от презряната Тройна коалиция
- поверяване на одита и контрола на усвояемостта на еврофондовете на такива висококапацитетни лица като разните Калинки
- срива на постъпленията от данъци и други публични приходи в резултат на "засиления контрол на тяхната събираемост"
- масовите фалити в средния и дребния бизнес и сериозните затруднения и в едрия заради забавеното връщане на ДДС, наложено от финансовия министър
- растящата безработица именно сред младите хора, поради което премиерът ги посъветва да се научат да садят картофи, както той е садил навремето, или да станат овчари и говедари (при социализма поне бяха измислили по-благовидния термин "оператор на биологична единица")
- като временно забравим агропоезията от програмата на ГЕРБ, да напомним, че по програмата за развитие на селските райони при бюджет 3,2 млрд. евро досега са разплатени едва 700 милиона. На останалите 2,5 милиарда може да се надяваме, ако ги договорим до края на 2013 г. и ги усвоим до 2 години след това. Дано вече не патим толкова от Калинки, за каквито стана дума по-горе.
Извън програмата премиерът по едно време беше обещал някъде към 2000 лева средна заплата. Няма съмнение, че ще стане, щом Той го е обещал, и въобще не бива да ни притесняват някакви си проучвания на Евростат, че сме на последно място в ЕС по "действителното индивидуално потребление на човек от населението, който има стойност 42 при средно 100 за Евросъюза". А всъщност има ли въобще нужда Евростат да ни светва по въпроса? 
В бъдеще неопределено ще има реформи в МВР, така че споко - палежите на автомобили и цялата неорганизирана престъпност са едно временно явление.
Здравната реформа също ще почака неопределеното бъдеще - тук имаме категоричното уверение на министър Дянков, че за нея ще се мисли през "следващия мандат", каквото и да означава това.
В световната практика може да се намери само един аналог на въведеното от ГЕРБ бъдеще неопределено време. Това е известното като арабско IBM - Inchallah Bukra Mumken  - в превод "Ако е рекъл Господ, утре може би". С този деликатен израз арабите заместват грубото "Не чакайте тая да стане".

* Другарю Сталин! Вие сте голям учен
Чрез марксизма-ленинизма вие открихте смисъла на езикознанието