11 млрд. евро трябват за борба с корозията на сградите

При тежко изменение на климата със затопляне от 3 градуса по Целзий до 2100 г., България би могла да бъде изправена пред общи разходи за ремонт на сградите поради корозия в размер на 11 млрд. евро. Което би означавало необходимост от ремонт на 99% от приблизително 383 174 сгради, проучени в страната. Това показва проучване на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия за въздействието на изменението на климата върху корозията на европейския сграден фонд от армиран бетон. Проучването разкрива последиците от корозията, предизвикана от климатичните промени, върху сградите в европейските страни, включително и в България.
Броят на жилищните сгради с технически паспорти у нас е малко над 2200, по данни на регионалното министерство Според тях сградите, за които е изготвен този документ, са участвали в различни програми за обновяване и подобряване на енергийните им характеристики, но се посочва, че се търси най-ниска цена за изготвянето на паспорта, което често води до резултати със съмнителна точност и качество.
Председателят на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Марин Гергов коментира пред БТА, че данните от техническите паспорти са разпръснати в общините и невинаги са достъпни, което значи, че и достоверна статистика за конструктивното състояние на жилищата ни няма.
Според Гергов няма нужда да чакаме глобалното затопляне и увеличаване на относителната влажност във въздуха, за да се убедим, че конструктивно сградите в страната са в лошо състояние. Изключение биха били сгради, които са с добре хидроизолирани фасади и се обитават при нормална температура и влажност. Такива са и повечето от панелните многофамилни жилищни сгради, защото обикновено фасадните панели на блоковете, с изключение на калканните, не са носещи.
Експертът предупреди, че в незавидно положение са сградите в централните части на големите градове, които са тухлени и също са подложени на неблагоприятни климатични и други въздействия.
Според експерта не е нормално за информацията в техническите паспорти, която като цяло е важна за държавата и общините - например от земетръсна гледна точка, да се разчита само на инвестиции на гражданите.
Процедурата на санирането в България според експерта е порочна, защото основният й акцент е топлоизолацията на жилищните сгради и евентуално ремонт на покриви, при положение че по думите на експерта конструктивно сградите ни са много зле. Със санирането според председателя на камарата се скриват конструктивните проблеми на жилищата, защото истинската проверка за състоянието, например на стените, не може да стане само с външен оглед, без да се наруши целостта на изолацията.
Единствено в някакъв краен етап, когато избият ръждиви петна по стените, може да се направи заключение, че има корозия. При положение че не е описано в ресорната наредба как се прави обследване за нуждите на техническите паспорти, колегите го правят, както преценят, допълни експертът.