05 Ноември 2024вторник04:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Защо в Засниц търсят "Калашников"

В Германия и ЕС нараства съпротивата срещу натиска на САЩ спрямо "Северен поток-2", докато в Украйна жънат плодовете на послушанието

/ брой: 162

автор:Георги Георгиев

visibility 1600

Жителите на германския пристанищен град Засниц са готови да извадят калашниците, ако президентът на САЩ Доналд Тръмп ги посети. По такъв образен начин швейцарският вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг" разказва в репортаж от 20 август за строителството на "Северен поток-2" за това какви настроения сред местните германци са породили заплахите на САЩ за санкции спрямо пристанището. То се използва като база за изграждането на руско-европейския газопровод на стойност 10 млрд. евро. 

В десетхилядния Засниц на остров Рюген едва ли има и един автомат "Калашников", но според швейцарското издание градът се превръща в символ на разрушените германо-американски отношения, се казва в публикацията, цитирана от "Взгляд". 

Отношенията между САЩ и ФРГ

са в понижаващ се тренд, откакто Доналд Тръмп влезе в Белия дом, и това обхваща широк кръг проблеми - от търговските мита, през климатичния проблем, иранската ядрена сделка, отношението към НАТО, която американският държавен глава смята за нещо като "куче-касичка", до състава на Г-7 и политиката на Германия спрямо Русия. Последното, пречупено през призмата на "Северен поток-2", изглежда е в основата на растящата антипатия между двете страни. 

"Нойе Цюрхер Цайтунг" цитира изследване от началото на годината на британската компания за изследване на общественото мнение YouGov, че само 39% от германците се отнасят положително към САЩ. Това е най-ниският резултат в Европа, коментира вестникът. При това 41% от германците смятат, че Тръмп е по-опасен за световния мир, отколкото китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин. 

Персонализацията на проблема с влошените отношения между Вашингтон и Берлин обаче едва ли е напълно справедлива. Все пак, както в края на 2019 г., така и сега, на 21 юли, не Тръмп, а двупартийното мнозинство в Конгреса на САЩ наложи санкции върху строителите, подизпълнителите на "Северен поток-2" и заплашва да накаже всеки (а това са стотици европейски, в т.ч. и германски фирми), който оказва каквито и да са услуги по довършването на газопровода. Не Тръмп, който в брутален, почти рекетьорски маниер, просто поиска Германия да плаща повече за НАТО, за да я остави, грубо казано, на мира, а американски сенатори са тези, които изпратиха заплашителни писма до германски компании и техните сътрудници, свързани със "Северен поток-2". Действие, което впрочем не се различава много от словесните атаки на Тръмп. 

Не е случайно, че германският външен министър Хайко Маас прогнозира в края на юни пред агенция ДПА, че отношенията със САЩ вече никога няма да са както преди: "Всеки, който смята, че всичко в трансатлантическото партньорство ще е същото, каквото беше с президент от Демократическата партия, подценява структурните промени". 

Всъщност, политиката на Германия към Русия, важна част от която е и енергетиката, е политика за утвърждаване на германския суверенитет във външната политика и то в условията на новата студена война, която Вашингтон поде срещу Москва далеч преди 2014 г. Т.е. става дума за еманципацията на Германия от американското опекунство, а една ако не напълно, то в значителна степен независима германска външна политика категорично ще означава значително намаляване на американското влияние в и върху Стария свят. Оттук и американската невъздържана свръхреакция. Хегемонът не обича, 

когато юздите му се изплъзват от ръцете

 

Засега на американците не им се получава. След като в самия край на 2019 г. те заставиха чрез заплахи фирмите, полагащи тръбите на на "Северен поток-2" да прекратят работа, сега те не могат да направят същото срещу руските компании, които са се заели да довършат газопровода. Просто руснаците регистрират специализираните кораби в компании, които вече са под санкции. Самата Германия не само, че няма намерение да се предава, но натискът дори е усилил консолидацията вътре в политическите среди. Всекидневникът "Берлинер Цайтунг", цитиран от РИА "Новости" разказва, че редица членове на Християндемократическия съюз, които са критикували близките отношения между Германия и Русия в енергетиката, са били възмутени от действията на американците. "Аз никога не съм бил политически привърженик на газопровода. Обаче не мога да разбера каква заплаха представлява "Северен поток-2" за националната безопасност на САЩ", казва депутатът от Бундестага Родерих Кизеветер и добавя, че освен, че санкциите на САЩ са незаконни, но и самите американци годишно внасят около 160 млн. барела руски нефт, чрез което също финансират Русия, каквито са обвиненията им към Германия. 

Германия успя да организира солидна европейска коалиция, която да се противопостави на американската агресивност спрямо "Северен поток-2". Представители на 24 европейски страни, по неофициална информация сред тях не са били Полша и Литва, изпратиха на 12 август по време на видеоконферентна връзка, демарш до Държавния департамент, в който се осъжда политиката на сплашване на САЩ. 

Макар българската част на "Турски поток" или "Балкански поток", както го нарича властта, да е част от общия контекст на този европейски демарш, истината е, че България няма ясно изразени защитници в Европа на този газопровод. За него се говори покрай другото, нуждата от него не се артикулира ясно от водещите европейски политици и това е голям проблем за нашата дипломация. Ако американците в края на годината въведат санкциите такива, каквито сега са гласувани от долната камара на Конгреса, България ще има нужда от солидна защита в Европа или поне от общоевропейска позиция, с която да се прикрием от натиска. Дано, когато на последната си среща с руския си колега Сергей Лавров Хайко Маас е казал: "Нито една страна няма право да диктува енергийната политика на Европа със заплахи и това няма да проработи", той да е имал предвид и България. 

А иначе желанието на американците да си осигурят търговския интерес и доминация, като се прикриват зад геополитическата принципност за борба със "зловредното влияние на Русия" е повече от ясно. Те не крият, че крайната им цел (и това го потвърди наскоро бившият държавен секретар Джон Болтън) е 

да продават скъпия си шистов газ в Европа

Каква обаче е истинската цена на тези т.нар. "молекули на свободата" ни показва примерът на Украйна. Украинците, по чисто политически причини, не само, че купуваха руски газ с надценка през Словакия (само и само да твърдят, че не бил руски), но и отвориха вратите си за американския шистов газ. 

Сайтът на списание "Геополитика" публикува още през април статията: "Северен поток 2" и "Балкански поток" vs фантомния "Американски поток": какво показва примерът на Украйна". В изследването на проблематиката става ясно, че на фона на отказа на водещи европейски компании като "Репсол" и "Ендеса" от вноса на американски втечнен газ, Украйна влиза в ролята на страната, която да компенсира загубите на американците, като закупува стоката им. 

През март т.г. Украйна е сключила споразумение със САЩ, че ще получава през територията на Полша между 6 и 8 млрд. куб. м американски втечнен газ годишно, който след това да продаде в Европа чрез газов хъб. Целта била страната да влезе "в капитала на цялата газова верига: от добива на газ в САЩ до продажбата му в Европа". Ключова роля в тристранното споразумение играе малката компания "Енергийни ресурси на Украйна" (ЕРУ), собственост на американски граждани, която да играе ролята на посредник между поляците и украинците. Освен това посредникът е и партньор на американската държавна Корпорация за частни чуждестранни инвестиции, която подпомага такива начинания. Т.е това е кантора под правителствена протекция от Вашингтон, заключава изданието. 

Друга американска компания, офшорката "Луизиана нечъръл газ експорт" пък ще отговаря за създаването на газовия хъб в Украйна, съобщава пък електронното издание "Евразия дейли". Киев се съгласил дори да плати частично за усвояването на находищата и изграждането на завод за втечнен газ в САЩ, както и за приемащите мощности на своя територия, а вероятно и да бъде крайният потребител на синьото гориво. По-интересно е, пише "Евразия дейли", е че "Луизиана нечъръл газ експорт" е част от по-голяма компания - "Глобъл енерджи мегатрендт лимитид", чийто европейски директор Робърт Бенш през март т.г. е назначен от кабинета в Киев в наблюдателния съвет на държавната енергийна компания "Нафтогаз Украйна". 

Така американците застават и на входа, и на изхода на бъдещата украинска търговия с газ. Ако обаче Европа втвърди тона съм към САЩ и в отговор на санкциите въведе вече коментираните наказателни мита върху американския газ, то Украйна ще бъде сред тези, които ще броят само пасивите от послушанието си към Вашингтон. 

Драстичен воден режим в Плевен

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 210

Откриха 463 флакона райски газ в дискотеки в София

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 210

Деца изпаднали в абстиненция след забраната за телефони в училище

автор:Дума

visibility 500

/ брой: 210

Работодатели оспорват в съда по-високата минимална заплата

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 210

Подписват договор за новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 210

ВМЗ-Сопот с нов стар директор

автор:Дума

visibility 484

/ брой: 210

Предлагат данък върху новите дрехи

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 210

Скопие окончателно се ангажира с Коридор 8

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Албанският премиер разгневи Гърция

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Заплашиха съдийка за промигрантско решение

автор:Дума

visibility 460

/ брой: 210

Накратко

автор:Дума

visibility 469

/ брой: 210

Чорбаджийски неволи

автор:Аида Паникян

visibility 462

/ брой: 210

Забрави ли ЕС кой е Б.Б.

автор:Юри Михалков

visibility 483

/ брой: 210

Лицемерие в нещастието

автор:Таня Глухчева

visibility 444

/ брой: 210

Бананова република

visibility 394

/ брой: 210

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ