Приказка за тъпани, ордени и служения

В далечното, още предсоциалистическо минало, по селата е имало обичай след първата брачна нощ младоженецът да стреля с пищова или да бие тъпан, оповестявайки така, че булката е била девствена. Така един шоп, като ударил на заранта тъпана, че младоженката Пена е била непорочна, съселянинът му Вуте рекъл: "Абе язе на тъпана ли да вервам или на личните си впечатления". Това за "личните впечатления" е наша редакция, за да спазим нормите за приличие - всъщност Вуте употребил едно трибуквено съществително.
Нямаше как да не си спомним тази шопска история, като пътувахме на 30 април, четвъртък, от София за Пазарджик. На излизане от столицата 10-километрова тапа, а на затворената отсечка - два камиона, един багер и десетина работници. Същото - преди Пазарджик. В същото време и премиерът, и Лилето Павлова твърдят, че едва ли не стотици хора денонощно ремонтират ли ремонтират магистралата. На тъпана ли да вярваме, или на личните си впечатления! Впрочем няма какво толкова да се чудим на разминаването: ако затворят само 300-400 метра, трафикът ще се улесни, но пък ще увиснат приказките за грандиозното денонощно магистралостроене.
Едно, обаче, не може да се отрече на Бойко - светкавичната реакция, дали е от ипона или по рождение, не е от значение. Стане ли дума за магистрали, следва удряне в гърдите: "аз, аз, аз". А в същото време, зададат ли му немного удобен въпрос като каква е позицията му по въвеждането на задължителен предмет "Религия" в училищата, без колебание изстрелва, че за това си има министър на просветата, него да питат. Неделикатни журналисти: може ли да го питат такива неща, точно когато БПЦ го награждава с най-високото църковно отличие - златен орден "Св. Цар Борис - Покръстител". Сакскобургготски вече имал такъв орден, та сега го окичиха със "Св. Йоан Рилски". И освен това Светият ни синод постанови да бъде споменаван като "Негово Величество Симеон Втори, цар на българите при извършване на всички обществени и частни служения във всички църкви и манастири от диоцеза на БПЦ".
Това, последното, предизвика справедливата реакция на президента Плевнелиев, който подкани синода да преосмисли решението си, защото криело опасност християните в България да се разделят на монархисти и републиканци. Когато е прав, прав е, само да не беше този лек привкус на обида, че Бойко и Симеон получават ордени, а него го забравят. "Ами да не целува патриарха по бузите", беше неофициалното обяснение на синодалните старци. И той се поправи - вече му целува ръка. Все едно, но вероятно за първи път позицията на Плевнелиев срещна всеобща подкрепа: на тези, които вярват, че има господ, и другите, които вярват, че няма господ, както и на удобно разкрачените помежду им агностици, които си признават, че не знаят има ли го или го няма. Подкрепиха го и леви, и десни, и националисти, и либерали, масово и участниците в различни интернет форуми.
Църквата е консервативна институция, поради което рядко прави непремерени стъпки. Хората тъкмо бяха позабравили немного уместната първа обществена проява на патриарх Неофит, когато отиде в Правителствена болница да мери кръвното на Бойко, а сега и това натягане пред бившия премиер, клел се иначе в републиканската ни Конституция! Светият синод все повече започва да играе като футболист, който играе безкомпромисно - с бутоните напред. Такова усещане оставя последното му решение за включване на Сакскобургготски в служенията, такава е кампанията за въвеждането на предмет "Религия" в началните училища. Интерес буди в последния случай и синхронът в действията на Светия синод и Главното мюфтийство: то също призовава за широко участие от 1 до 31 май в кампания за въвеждане на предмет "Религия - ислям"!