На фокус
Отново двойни стандарти
Опитваме се да влезем в къщата на еврото, когато нейният покрив тече
/ брой: 127
Двойните стандарти и лицемерието се очертават като основни характеристики на отношенията между страните членки на Европейския съюз. Примери в този смисъл по оста Брюксел-София вече се натрупаха доста. Шенген, пакетът "Макрон", идва ред и на членството ни в еврозоната. Очаква се другата седмица, на 12 юли, финансовият министър Владислав Горанов официално да внесе документите за приемане в чакалнята на еврозоната. За ERM2 документи се подават пред ЕКОФИН, заседанието на 28-те финансовите министри. Самата молба може да бъде подадена по-всяко време, не е нужно да се чака следващото заседание на Съвета на финансовите министри, което е на 13 юли. Но процедурата е конфиденциална и едва ли кабинетът ще обяви детайли официално.
Въпреки дежурните насърчителни изказвания на европейските лидери, се оказа, че пред България се поставя ново условие. За да въведе еврото - първо страната ни трябва да стане член на банковия съюз. Този съюз е нов проблем, който може да вгорчи любовта ни към единната валута. Целта на неговото създаване бе да се повиши стабилността на търговските банки в еврозоната след гръцката криза. Някои го наричат поредния експеримент с неясно бъдеще, други му възлагат прекалено големи надежди. Факт е, че формално от такъв съюз полза няма в юридическия смисъл. Идеята за него с появи преди пет години, когато Европа тъкмо си беше поела въздух от финансовия стрес. Оттогава времето минава само в разправии около този съюз без конкретни действия за неговото реално функциониране. Защото утвърдени правила за членство в него няма. Според учредителния му документ член на банковия съюз може да стане всяка държава от ЕС, която пожелае това.
Пазарлък
За съжаление целият валутен механизъм се превърна в един политически пазарлък и то само по отношение на България. Първия път когато ни отказаха беше заради прекомерно високия дефицит по текущата сметка. Ние регистрирахме исторически високи равнища над 20%, а в учебниците пише, че това е голям риск. Втория път ни беше обяснено, че не трябва да се бърза с приемането на нови членове, тъй като цялата еврозона е в криза. Сега не ми е ясно каква точно причина ще бъде изложена, но подозирам, че ще се говори за нестабилност на финансовия сектор, твърди бившият вицепремиер Даниела Бобева.
Ново условие може да бъде например България първо да се включи в Механизма за близко сътрудничество (вариантът за страни извън еврозоната да влязат частично в банковия съюз), като по този начин българските банки минат под надзора на ЕЦБ. Това публично беше оповестено от премиера преди месец, но неформалната позиция не е от вчера. Причината според представители на ЕЦБ е, че България все още не е изчистила финансовата си система от проблеми. Приемането на държава, която може да има сътресения, свързани с банковата си система в бъдеще, поставя под заплаха престижа на еврозоната и на самата ЕЦБ.
Усложнение
Допълнително усложнение е, че ако се появи проблем, докато България е в ERM II, заради правилата на валутния борд (да не се печатат свободно пари) и липсата й на достъп от спасителните линии на ЕЦБ, тя няма как да осигури ликвидност за банките, които биха се нуждаели от такава. Тази ситуация не е нова - и сега България е изправена пред този проблем, но явно ЕЦБ се притесняват, че евентуална криза може да се разрази в преддверието на еврозоната, която още се отърсва от поредицата банкови кризи в периферията си.
Тезата се подкрепя и от Българската народна банка, но като опозиция за влизането в Банковия съюз преди членство в еврозоната. Логиката е, че ако ЕЦБ предприеме надзорни мерки спрямо български банки, тя няма да бъде длъжна да подсигури средствата, за което отговорен ще бъде българският бюджет.
Съществуват реални опасения да се повтори ситуацията с Шенген. Според Европейската комисия България бе изпълнила критериите за членство там още през 2011 г., но вече седма година стои извън европейското пространство без граници. Ангажиментите, които ще бъдат поети към нас, трябва да бъдат категорични, за да не влизаме в безкрайна игра, каза преди време Горанов по този повод.
Според Даниела Бобева ставаме свидетели на дискриминационно отношение спрямо българската икономика от страна на ЕК и ЕЦБ. В целия ЕС и еврозоната непрекъснато има проблеми с банките - с Дойчебанк, скандалът в Латвийската банкова система. Притеснението на големите е, че ако бъдем допуснати до валутния механизъм, след две години ще влезем в еврозоната, защото постигаме Маастрихтските критерии. Ние сме единствената държава, заедно с Швеция, които в продължение на 8 години стриктно спазват всички критерии.
Нежелание
Определено съществува нежелание от страна на Европейската централна банка да се разширява еврозоната на този етап. Те си имат проблеми с немската банкова система, с италианската, с латвийската. Влизането на България в банковия съюз преди влизането във валутния механизъм е безумие. Няма нормална страна, която би приела такова условие. Това е безумие, защото не гарантира, че след това ще влезем във валутния механизъм. Няма правни инструменти в ЕС, които да ни гарантират, че като влезем в банковия съюз, ще ни вкарат след това в чакалнята. Влизайки в банковия съюз, ти се отказваш от надзор. Всичко се решава от ЕЦБ във всеки един момент. Те могат да решат освен трите най-големи банки да надзирават която и да е, да отнемат лиценз на която и да е, да дават лиценз на която и да е, и ние не участваме в окончателното взимане на тези решения. Тоест друг взема решението, но ти плащаш сметката, защото, ако трябва да се изплащат депозити, да се плаща за преструктуриране, това отива от националните пари, казва Бобева.
Според нея Вишеградската четворка не иска да се присъедини към общата валута, но разликата с България е в това, че страната ни е в специфичен валутен режим вече 21 години. За нас е от изключително значение ние да влезем в еврозоната, защото това е единственият начин, по който ще излезем от валутния борд. Дори и страната ни да подаде документи на 12 юли, Бобева не е оптимист в какъв срок страната ни би могла да стане част от ЕRM-2 заради противоречивите политически сигнали, които получаваме отвън. Противоречиви сигнали идваха и от българското правителство, често мненията на финансовия министър и премиера се разминаваха. Единият казваше, че подаваме документи за чакалнята, другият отлагаше с една година процеса. После ролите се сменяха.
Суверенитет
Решението за отдаването на националния монетарен суверенитет на България е фундаментален национален въпрос, въпрос на националната икономическа сигурност. Искам да попитам кой взе това решение? Министерският съвет!? Даже и там решението е взето само на едно заседание, където финансовият министър е представил позицията на финансовото министерство без никакъв сериозен дебат на плюсовете и минусите от това решение. Народното събрание!? Този въпрос там не е разглеждан. Президентът!? Не е огласил своя позиция. Национален референдум!? Няма. Как при демократичната структура на институциите в България бе взето това решение? Как България кандидатства да се откаже от своята национална монетарна единица и от своя валутен суверенитет и да влезе в еврозоната, когато самата еврозона е в голям ремонт, чието бъдеще и мащаби се решават тепърва; когато самият МВФ заявява официално, че покривът на къщата, наречена еврозона, трябва да се поправи; когато именно на последната среща на върха се дискутираха мащабите и разходите за този ремонт? Когато в 2000 г. при въвеждането на еврото американската икономика бе само с 13% по-голяма от европейската (и то даже преди присъединяването на редица други европейски страни), то в 2016 г. американската икономика е вече с 26,3% по-голяма от европейската, написа във фейсбук икономистът проф. Димитър Иванов. Еврозоната отново е болна и се търси подходяща терапия. Всички мълчат. Но дано това мълчание не ни струва прескъпо за една още по-бедна България, пита проф. Иванов.
Освен това не е изключено при неизбежното увеличение на цените инфлацията у нас да надскочи референтното ниво за еврозоната. По този начин може да се окаже, че моментът, в който България изпълнява номинално всички конвергентни критерии за еврозоната, вече си е отишъл. Това сериозно ще отслаби шансовете на София да настоява за приемане на еврото, процес, който може да продължи дълго.
Опасенията на ЕЦБ
Идеята е с влизането в чакалнята на еврозоната (ERM II) всяка страна кандидатка за еврото да докаже, че може да поддържа финансова дисциплина и стабилност на валутата си спрямо еврото. Но за България това е по-скоро формалност, защото тя изпълнява финансовите критерии за членство (инфлация, ниво на дългосрочните лихвени проценти, размер на публичния дълг и бюджетния дефицит) и вече 20 години е с фиксиран курс на лева към единната европейска валута. В конкретния случай обаче формалностите могат да се окажат по-солидното препятствие, защото като преодолеем входната врата, след това настаняването в хола ще бъде далеч по-лесно. ЕЦБ вече не крие, че именно това е основната причина за съпротива й срещу влизането на България там.
Друг аргумент на ЕЦБ срещу бързото приемане на България в еврозоната (посочен в конвергентния й доклад) e очакваното завръщане на високата инфлация, както вече се е случвало и преди при ускоряване на икономическия растеж в страната. Това по принцип е неизбежно, защото нашата страна все още догонва ценовите равнища в Запада Европа. Но валутният механизъм ERM II е замислен именно за това, две години страната трябва не само да поддържа валутна стабилност, но и да показва устойчиви показатели.