Зимният сън

Зимата е време за спане. Така по-бързо минава времето и току-виж, дошла пролетта. След нея - лятото. През пролетта също хубаво се спи. На отворен прозорец. Аромати те упойват, птички чуруликат... В очакване, както казах вече, на лятото. А лятото обикновено е знойно. Направо не се издържа. Но под дебелата сянка колко сладки са сънищата. Важното е сянката да е шарена и в никакъв случай - орехова. Под ореховата човек се поболява, а в болницата, като те закачат на системи, като почнат да стенат другите болни или да идват да плачат около тях роднините им... Какъв ти сън в болницата. През есента сънищата приличат на сериал. 14-а серия, закуска, 15 и 16 серия, после обяд, следват 17, 18 и 19 преди вечерята. Вечерята не трябва да е много обилна, защото сънят се превключва на друг канал, където се показват серии с ужаси. Например министър обяснява по какви причини ще се влоши благосъстоянието на населението. И човек се стряска, събужда се потен и с настръхнала коса и вика: "Ама аз това вече съм го гледал неведнъж!" И отстрани жена му на човека се обажда: "А кой те караше да изяждаш цялата баница? Спи сега, спи. Всичко е само сън."
    Ето така е хубаво да си прекарваш времето - спейки, а не само през зимата да спиш като някаква мечка. Сънят трябва да се разпредели равномерно през всичките сезони. И в никакъв случай не трябва да позволяваш да те събуждат рязко. Тогава ще изпаднеш в депресия и може да ти се появи безсъние, от което по-страшно няма. Защото, като те хване безсънието, ти ще почнеш да излизаш и на улицата, а това вече ще те сблъска с околния свят и ще изразяваш нервността си по непредвидим начин. Например мечките. Те спят през зимата, но когато това не им се позволи, те стават непредвидими и съвсем заприличват на хората. Живял съм зимно време в планината и знам какво е. Ако гората е близо до курорт, примерно, всякакви там скиори будят мечките с алармата, която вдигат по писти и лифтове, зверовете тръгват да ровят в кошчетата за боклук и добре че го правят само нощем. Но да се спуснеш по прясно заснежена писта, по която още никой не е минавал и изведнъж да забележиш следи, големи колкото едновремешна грамофонна плоча... Вярвайте ми, вътрешното усещане не е от най-приятните. Очаквате, че при евентуална, но съвсем не невъзможна среща, мецата да се окаже не-стръвница, а и вие много ловко да се направите на умрял, както ни учат народните приказки. Обаче аз в приказки отдавна не вярвам, те направо рухнаха пред очите ми през годините. На приказки аз съм се наслушал, кой от коя с по-щастлив край. Затова приемам най-мъдрото решение: зимен сън. По 24 часа на денонощие с прекъсвания, за които казах преди малко - закуска, обяд, вечеря.
А и нищо не пречи зимният сън да продължава и през останалите сезони.