За прасетата, казанчетата и данъците
/ брой: 256
Разбрахме, че Европейската комисия ще определи обема на водата в тоалетните ни казанчета. Добре е, като дърпаме шнура, да изтичат три литра. Може и шест. Ако са повече, това вече е безотговорно. За тези сложни изчисления ние, европейските граждани, сме дали 88 хиляди евро. Това се казва инвестиция в научни изследвания. Правилно. Водата трябва да се пести. Следващата научна разработка трябва да бъде изчисляване колко хартиени носни кърпички е допустимо на ден всеки от нас да ползва, когато е хремав. Защото всяка такава кърпичка е част от дървесното световно богатство. Може би е добре да върнем платнените кърпички на бабите ни. Така ще пестим хартията, тоест горите, тоест природата. Да, ама има проблем. За да изперем кърпичката, ще трябва вода. Ще пестим от гори, но ще харчим от водата. Какво трябва да изберем? Къде е балансът? Ето, тук трябва да се хвърлят сериозни пари. Да се изчисли и прецени кое е по-реакционно - да се духаме в хартиени или в платнени кърпички.
Има и други въпроси, с които Европейската комисия трябва да се заеме. Разбира се, по-нататък, след като решим проблема с обема на тоалетните ни казанчета. Например въпросът със съотношението между преки и косвени данъци. В Европата средното съотношение е едно към едно. У нас е едно към три. Известно е, че колкото по-голям е делът на косвените данъци, толкова данъчната система е по-несправедлива за широките народни слоеве. Защото ДДС-то например, което се събира от всички при еднакъв процент, всъщност представлява различна тежест за хората с различни доходи. Ако едно семейство, което печели 1000 лева, плаща 200 лева ДДС, това е 20% от неговите доходи. Ако друго семейство плаща същото ДДС, но печели 5000 лева, процентът вече е 4. Колкото си по-богат, толкова по-малка част от своите доходи даваш за този данък.
Тъй като Европейският съюз е записал в своите основни документи, че е социален, че се бори с бедността, че се притеснява от разширяващата се пропаст между бедни и богати, то той може да постанови някои неща в това отношение. Например, че не е допустимо, в която и да е страна членка косвените данъци да превишават преките повече от два пъти. Ако го правят, то страната стимулира бедността и насърчава социалното разслоение. Който не се съобрази с тази постановка - санкции!
Сигурно и това време ще дойде. Ще трябва да бъдем обаче търпеливи. Най-напред да решим проблемите с кривите краставици, щастливите кокошки, играещите прасета и обема на тоалетните казанчета. Едно по едно. Пари за научни изследвания има, но проблемите трябва да се степенуват.