Властта: прозрачна и открита, но не чак дотам
Договорите за харчене на публични средства и декларациите за конфликт на интереси са все още табу, сочат анализите за достъпа до обществена информация
/ брой: 164
Ако всеки ден, прехвърляйки каналите на националните телевизии, попадате на министри, директори на държавни структури и на самия премиер, коментиращи всякакви въпроси, свързани с управлението, или гледате кмета на общината да прави същото по местния кабелен канал, нищо чудно да решите, че властта няма тайни от гражданите. Че тя е открита, прозрачна и на разстояние едно обаждане по телефона на медията. Усещането за достъпност и искреност е примамливо, но виртуално измамно и катастрофира в сблъсъка с реалността. Онази реалност, която се интересува не толкова от това какво гръмко казва властта, колкото от
онова, което свенливо премълчава
А тя има много за премълчаване.
Разкриването на "тайните" на институциите от всички нива е регламентирано още през 2000 г. със Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Статистиката на подадените заявки и получените откази, налична от 2002 г. на база ежегодни правителствени доклади за състоянието на администрацията, сочи две тенденции. Първата се отнася до драстично намаляване на исканията за достъп до информация през 2010 и 2011 г. Втората засяга увеличаване на отказите, които при нива до 1% за периода 2003-2009 г., през последните две години надминават 4% (фиг. 1).
През 2011 г. са подадени общо 8805 заявления за достъп до обществена информация. Повече от половината (5109) са от граждани. Второ място по брой искания заемат фирмите - 1398 броя заявления. След тях са журналистите с почти същата бройка - 1327, и неправителствените организации - 934. Общият брой на заявленията, по които е направен отказ от предоставяне на информация, е 366 (174 в централната администрация и 192 в териториалните администрации).
От последния доклад на Програма "Достъп до информация" за периода 23 януари - 16 март 2012 г., направен на база проучване и оценка на 487 администрации в системата на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, става ясно, че институциите с удоволствие публикуват контактна (адреси, телефони) и оперативна информация (актове, стратегии, планове, програми, доклади), структурата си, както и услугите, които предоставят на граждани и фирми. С това обаче добрите новини за откритост приключват.
Все още почти половината (47.47%) от задължените по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) институции, нямат секция "Достъп до информация" в интернет страниците си. Целта на тази секция е да подпомага търсещите информация, давайки сведения за това как е организиран процесът в конкретната администрация. В секцията трябва да присъстват звеното, отговарящо по ЗДОИ, служителят, определен за това, адресът, телефонът, работното време, а също и отчетът за изпълнение на закона. Последното изискване е спазено в 12.32% от институциите. В 440 административни структури (79% от наблюдаваните) са разработени вътрешни правила за работа по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като 83 структури са от централната, а 357 са от териториалната администрация. От министерствата единствено Министерство на земеделието и храните не е разработило свои правила за ДОИ. Такива няма също и в три структури, отчитащи дейността си пред Народното събрание (Икономически и социален съвет, Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси), както и в една държавна комисия (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране). В 354 административни структури (63.6% от всички) е разработена разяснителна информация за гражданите относно упражняването на правото на достъп до информация. Формално, институциите са отворени и открити, само дето за получаване на исканите данни граждани, журналисти, представители на фирми и неправителствени организации в немалко от случаите трябва сами да открият пътя до тях през лабиринтите на администрацията.
Една от най-чувствителните сфери за властта остава финансовата прозрачност, която
трайно пребивава в зоната на здрача
Макар да има ръст на институциите, публикували бюджетите и финансовите си отчети, половината административни структури, включително и общините, не оповестяват тази информация. В 47% от анализираните интернет страници е констатирано, че се поддържа регистър на обявите за обществени поръчки, но в едва 9% от страниците присъства информация за онези от тях, които са възложени. Онова, което най-ревностно пазят администрациите, са договорите за концесии, ремонти, строителство, услуги и прочие контракти, свързани с изразходването на публични средства. Достъпът до тях би дал представа къде отиват парите на данъкоплатците и в каква степен е защитен общественият интерес. Практиката на програма "Достъп до информация" показва, че държавните органи и тези на местната власт при подаване на заявление за получаване на такива данни търсят
всякакви основания да откажат
като се аргументират с това, че изнасянето им засяга интересите на трето лице или са търговска тайна, макар законът за достъп до информация ясно да казва, че предметът на договора, цената, подизпълнителите и санкциите не могат да бъдат приемани за такава. Институциите, публикували свои контракти през последните три години, са под 3% (фиг. 2).
През 2007 г. по време на конференция "Да заменим бюрокрацията с прозрачно, отговорно и отворено към гражданите управление" днешните управляващи се обединяват около тезата, че финансовата прозрачност е най-добрата антикорупционна мярка. След по-малко от три години във властта, казаното е забравено и "желязна завеса" изолира достъпа до информация за бонусите на чиновниците, за даренията на МВР от частни компании и физически лица със съмнителна репутация, за пренасочените субсидии на независимите депутати, за цените на парното и на тока, за това къде държат парите си най-големите държавни предприятия (НЕК, "Булгаргаз", "Български пощи", Летище София), за образователния ценз на Калина Илиева, управлявала милиони евросредства и прочие. Премълчаването на данните, както и отлагането във времето на оповестяването им досега завършват с невъзможно за прикриване фиаско, като бумерангът на "тайните" неизменно се стоварва върху започналия да става чувствителен рейтинг на властта.
Ако финансовата информация е твърде добре и ревностно охранявана, то декларациите на служителите за конфликт на интереси са скрити от очите на гражданите зад врати,
заключени с девет ключа
почти като в приказките. Докато през 2009 г. 80 администрации са оповестили в интернет страниците си тази сакрална информация, през 2011 г. това са направили едва 51 институции по данни на Програмата "Достъп до информация" (фиг. 3).
Своеобразен "първенец" по тайнственост е информацията за разсекретените документи. Тя отсъства почти напълно от страниците на наблюдаваните институции. Администрациите, обявили списъци с подобни данни, са под 1% (фиг. 4).
Програмата "Достъп до информация", която се ангажира с регламентиране и мониторинг на процесите, свързани с повишаване прозрачността и откритостта на властта от 1996 г. до момента, обяснява пропуските и пороците най-вече с
липсата на ефективен контрол
по прилагане на закона. Неслучайно във всеки официален годишен доклад за състоянието на администрацията е отразено, че санкции за неспазване на ЗДОИ през годината не са налагани. Би било наивно да се надяваме, че институциите доброволно ще ни допуснат до тайните си. Също толкова неразумно ще е и да подценяваме усилията, активната позиция и натиска от граждани, журналисти и неправителствени организации срещу монопола на властта върху информацията, още повече че вече има пробиви в системата от табута. Важното е да не се отказваме.