Възгледите на един философ за народната икономика

Статистиката започна да отчита ръст на родната икономика.
Две политически сили - една управляваща и една опозиционна, организираха празничен митинг, за да отбележат края на кризата и началото на съвземането на България.
"Скъпи сънародници, днес е празник! Вчера научихме, че българският износ е дръпнал с 8% на годишна база!" Бурни викове "Да живей!" огласиха площада. Червени и костовисти, които напоследък се гледаха много враждебно заради първата заварка на "Южен поток", след обявяването на новината започнаха да се прегръщат и целуват.

***                                              
Днес най-яко за морал се борят студентите. Те знаят, че силна държава не може да се гради без силен финансов ресурс. Този ресурс естествено идва от плащането на данъци. Ерго, кой не плаща, е негодник. Той е боклук, който смуче блага, без да го е грижа за националното развитие. Аморален тип, който в съвкупното си битие обрича образование, здравеопазване, пенсионно дело и каквото се сетите още на жалко съществуване.
Будните студенти се събраха в 272 аудитория на СУ и решиха да поискат списъка на големите данъкоплатци в България. НАП им го даде. След това поискаха информация кой какви данъци е платил за последните три кризисни години. НАП им отказа. Било  класифицирана информация. Студентите побесняха. "Какво? Значи това, което показва кой как се отнася към държавата и към своите задължения към нацията, е тайна?" Стотици студенти се стекоха към централата на НАП с лозунги и викове "Мафия! Мафия!" Импровизираното ръководство на студентите призова за блокиране на университети и кръстовища. Фори Светулката, който се беше върнал от САЩ и знаеше много добре какво престъпление е да се крият данъци и още какво по-голямо престъпление е да се крие от народа кой какво плаща, започна бдение със свещи.

***                                             
Когато в. "Капитал" публикува данни за най-динамичните малки и средни предприятия за 2012 г., общественото пространство пощуря. Гръбнакът на българския прогрес за миналата година най-после доби конкретни очертания. "Гепардите" (по името на изследването на "Капитал" - "Гепард") бяха повсеместно обсъждани. Интервюта, коментари, анализи заляха медиите. Първите в списъка на най-динамичните не слизаха от устата на хората. "Това са субектите, които ще ни извадят от тинята!", "Това са бизнесмените, които със своята енергия и изобретателност, ще направят живота ни по-спокоен, охолен и смислен!"
По балкони и фасади висяха транспаранти с името на най-динамичната фирма: "Браво, БИО ФАРМИНГ!", "БИО ФАРМИНГ - вдъхновяващ пример за младите!" Тази фирма за една година показа зашеметяващ ръст на приходите - 7114%! И то с нарастване на персонала само от 5 на 11 души! В сутрешните блокове на телевизиите, освен естествената приповдигнатост, се развихриха и горещи спорове. Всички признаваха огромния успех на БИО ФАРМИНГ. Някои философи обаче държаха да получат отговор на въпроса защо при такъв шеметен ръст на приходите фирмата декларира загуба от 149 хиляди за 2012 г. Нормално ли е да си толкова динамичен, а да си губещ? И каква полза за държавата, ако си "гепард", а няма да платиш данъци? Какъв е правилният критерий за оценка и възхищение - ръстът на приходите или ръстът на платените данъци?
Въпросите валяха. Атмосферата се нагнетяваше, а на моменти и помрачаваше. От изнесения факт например, че от десетте най-динамични средни и малки предприятия за 2012 г. цели шест са обявили загуби! "Как да си обясним това?", питаха философи, психолози и педагози. Икономисти и финансисти отговаряха, като вадеха таблици, разясняваха обезценки, провизии и счетоводни сложности. Хората по кафенета, паркове и сауни обсъждаха телевизионните дебати за същността на динамиката в икономиката, вземаха една или друга страна, понякога се разгорещяваха, но всички бяха единодушни, че големият въпрос на България, който си заслужава да бъде обсъждан, е именно "Кой!" Кой и как ще дръпне страната напред?"

***                                              
Най-бурните емоции бяха, разбира се, при бъдещето на нацията - студентите. Те се събираха на групички и оживено обсъждаха успехите и провалите на народната икономика. В първите дни на ноември дори се разрази скандал. Повод бяха финансовите данни на "ЧЕЗ - Разпределение България" АД - София. Съвсем естествено, поради всеобщата чувствителност по въпроса за цената на тока и икономическото поведение на фирмите, свързани с нея. Тази чувствителност изби през февруари 2013 г. и се засили през есента, когато ребром беше поставен въпросът за олигархията и морала.
Та да се върнем на повода. В. "Банкеръ" в бр. 44 обяви, че към края на 2012 г. печалбата на дружеството е 593 млн. лв. и част от акционерите искат да се раздадат като дивиденти 193 млн. лв. от неразпределената печалба. Печалбата на дружеството за миналата година обаче е 47 млн. лв. - според прегледна таблица в същия брой на вестника, ама на друга страница. "Е как така печалбата е едновременно и 47 млн., и 593 млн.?", "Как така ще се разпределят 193 млн.?", "Не бе, има грешка! 593 млн. е печалбата на "ЧЕЗ - Електро", а не на "ЧЕЗ - Разпределение". "Моля??", извика ранобуден студент, който закусваше с "Капитал дейли" от 5 ноември. Този вестник го закусват всички, защото им го раздават безплатно. "Как така ЧЕЗ - Електро" ще има такава печалба, като е завършил миналата година с 10 млн. загуба?! Така пише!" Напрежението се засили. "Загуба ли? Може ли монополист да бъде на загуба?", извика с морален патос друг студент. Група от петима започна да скандира "Ни-що не раз-би-ра-ме!" Отпочна се подписка НАП и ДКЕВР да дадат пълни разяснения по случая. Най- възмутените грабнаха приготвените за друг случай плакати "Мафия!" и се юрнаха към ДКЕВР.

***
Изобщо след избухването на февруарските бунтове народът стана чувствителен към факта, че много фирми хем обявяват ръст на приходите, хем са на загуба. Като дистрибутора "Петрол" АД например. За 2012 г. той отчете ръст на приходите спрямо предходната година от 8,6% и... загуба от 3,8 млн. лв. "Какво става?", масово се питаха гражданите по автобуси и трамвайни спирки. Стопанският факултет на СУ се видя принуден да организира безплатни курсове. На тях финансисти заобясняваха на любопитните дисциплината "Приходи - разходи - печалба - загуба". Някои от най-педантичните тръгнаха да проверяват дали има ръст на съвкупните приходи и как това се отразява на съвкупната печалба. Резултатите щяха да покажат дали всичко е нормално, или някъде по трасетата има далавера, която ощетява цялото общество.
На полето на политическите партии най-напрегнати бяха ДСБ и БСП. Първата, като автентична дясна партия, беше изключително притеснена от новините за загуби на фирми, а втората, като автентична лява партия - от намаляването на данъците вследствие на по-слаба съвкупна корпоративна печалба. Централите на двете партии сформираха специални групи за набиране и анализ на информацията.

***                                              
Интензивното и емоционално обсъждане на богатството на нацията по всички основни медии даде силно отражение на поведението на гражданското общество. В различни факултети на висшите училища взеха да никнат като гъби различни кръжоци, всеки със своята специфична тематика. Например "ДДС - състояние и перспективи". Този кръжок фокусира вниманието си върху сивата икономика, която естествено не плаща ДДС и ощетява целия народ. Твърди се, че сивата икономика се движи между 30 и 40%. Съответно и реалната загуба от този данък трябва да е около същия процент. Проучванията обаче показаха, че години наред планът за ДДС в републиканския бюджет се преизпълнява. Какъв извод може да се направи? Тук кръжочниците се разделиха на две. Първата група твърдеше, че приказките за сива икономика са подривна дейност на всяка опозиция и нямат нищо общо с реалността. Според втората обявеният процент сива икономика е реалност, но всяко правителство планира събиране на ДДС само от светлата икономика. Така всяко правителство на практика планира сивата икономика. Защо, питаше тази група? Може би защото властта, независимо коя е тя, винаги разпъва чадър над част от укриващите ДДС?

 ***                                               
Хората бяха объркани и недоволни. Липсата на информация кой какви пари печели, как ги печели и какви данъци плаща подлудяваше интелигенцията. В недрата на гражданското общество всяко чувствително ухо можеше да долови тътена на революцията.



Електоратът наказва: два примера

Либералният интернационал изключи от редиците си НДСВ. Не си били платили членския внос. Логичен край. Но не ще да е тая истинската причина, мисля си.
Проблемите на партията започнаха още през февруари 2004 г. Тогава нейното правителство продаде 65% от БТК на "Вива Венчърс" на цена от 102 лв. за акция. Броени месеци след това останалите 35% бяха пласирани чрез борсата на цена от 1320 лв. за акция. Мажоритарният пакет е бил продаден над 10 пъти под пазарната стойност!
След като Европейската комисия разбра за далаверата, се завихри голям скандал. Беше създадена нарочна комисия. Започнаха анкета след анкета. Проди ли беше, Барозу ли, не помня, написа гневно писмо до българския парламент, в което изразяваше огромното си огорчение и възмущение, че интересите на народа са предадени. Самият народ онемя от изненада, че с толкова лека ръка нещо градено с години се подарява на някакви частници. Рейтингът на НДСВ главоломно взе да пада и от партия с абсолютно мнозинство в 39-то Народно събрание тя успя да спечели за следващото едва 53 мандата. НДСВ обаче не се извини и продължи да говори колко добре е управлявала. Избирателят се възмути и на следващите избори направо я изхвърли от политиката. Такава е съдбата на политическа сила, която не зачита интересите на народа!

***
В българската история никой от никого не се учи. Ако НДСВ бяха внимателно проследили провала на СДС и ако си бяха направили съответните изводи, щяха да се предпазят от катастрофата. Какво се случи със СДС? Известно е, че голямата приватизация е негово дело. Новите собственици на приватизираните фирми поеха извън цената още финансови задължения, както следва: за 1998 г. - 78 млн. лв.; за 1999 г. - 929 млн. лв.; за 2000 г. - 100 млн. лв. Те обаче не изпълниха този ангажимент. За трите години от поетите задължения беше изплатен само някакъв жалък 1 млн. лв. Като разбраха тази тъжна реалност, която говори за пълна управленска немощ, в СДС се разбунтуваха. Най-непримирими бяха Христо Бисеров, Стефан Софиянски и Богомил Бонев. Поискаха оставката на Иван Костов. Народът гневно вдигна ръка и през 2001 г. на изборите заби оглушителен шамар на СДС.