Талантливите деца винаги имат шанс

Бисерка Йовчева е доктор по методика на обучението по информатика, преподавател в Шуменския университет, създател и ръководител на школа по математика и информатика "А и Б" - Шумен. През 2007 г. и 2008 г. е удостоена с  наградата на фондация "Св.Св. Кирил и Методий" за откриване и развитие на млади таланти в областта на информатиката, а пред 2010 г. с наградата на Шумен за преподавател в сферата на висшето образование. Автор на учебници и учебни помагала за средното и висшето училище. Почетен гражданин на Шумен.

"Преобразуват математическите гимназии, без да знаят защо и какви ще са последиците"

- Разкажете за школа "А и Б" - кога е създадена, на какво учите децата в нея, на каква възраст са възпитаниците ви. Само вие ли тренирате децата или има и други ваши колеги?
- Школа "А и Б" е създадена на първи април 1998 година с цел допълнително извънучилищно обучение на ученици по математика и информатика. Целта на школата е да открива и развива млади таланти по математика и информатика. Учениците ни са на възраст от 10 до 19 г. Обучението по програмиране се реализира по уникална методика, която беше и тема на моята дисертация. Обучение на 10 - 11-годишни ученици по програмиране се провежда единствено в България. В останалите държави в света то започва по-късно, при 13 - 14-годишни ученици. Успехът на това обучение се дължи основно на прилаганата вече в цялата страна методика.
Освен мен в школата работи доц. д-р Антон Моллов, който се занимава с подготовката на учениците по информатика, Петър Петров - който в момента е заместник-ръководител на младежкия национален отбор на България, и гл. ас. д-р Валентина Спасова, която в момента работи с най-малките от II-ри клас.
- Водите ли статистика колко медала са донесли възпитаниците на школата?
- Не бях правила статистика като цяло, но тази година реших да пресметна постиженията. Оказа се, че призовите места на национални състезания са толкова много, че реших да не ги изброявам, и затова преброихме международните. Най-малко са бронзовите ни медали - 6, сребърните са 19, а златните - 13. Това е за периода от създаването на школата досега. От 2004 г. лидерът на националния отбор по информатика е от нашата школа, в световната статистика най-добрият български състезател по информатика за всички времена е Румен Христов от нашата школа. Той е на тази позиция от миналата година, когато измести досегашния лидер - Ростислав Руменов, който също беше от нашата школа. През последните 4 години в четиричленния състав на националния отбор - двама от състезателите са от нашата школа. Тази година и младежкият национален отбор е наполовина от наши състезатели. През последните години в школата започнаха да се включват и ученици от други градове - Варна, София, Пловдив, Добрич и дори от Хасково.
- Какво се случва с медалистите след завършване на средното образование? Къде продължават да учат и какви специалности?
- Аз проследявам развитието не само на медалистите. Всички ученици от школата получават изключително стабилна основа и 95% от тях продължават образованието си в различни наши и световни университети по специалност компютърни науки. Най-доброто висше училище за информатици в света - Масачузетския Технологичен Институт (MIT) приема всяка година точно по двама българи. През 2011 г. там беше приета Катерина Велчева от нашата школа, а през тази година - Румен Христов. Миналата година този университет завърши и Ростислав Руменов. Останалите ученици също учат в престижни университети и имат невероятно добра реализация като перфектни специалисти в областта на програмирането. За съжаление много голяма част от тях работят за чужди компании - Facebook, Google, Microsoft, Fuze Box и др.
- В Америка има състезание TopCoder, в което няма възрастови ограничения и може да участва всеки. Ваши ученици опитвали ли са да се състезават в него?
- Не само се опитват - Румен Христов е един от най-добрите състезатели там. Ростислав Руменов също беше сред водещите участници. Всички останали ученици от школата постигат завидни рейтинги на това състезание. Преди няколко години - 2007-а и 2008-а, се провеждаше и вариант на TopCoder за ученици - и през двете години имахме по трима участници на финалното състезание, което се провеждаше в САЩ. Само да отбележа, че в това състезание участват около 2500 състезатели, а до финалите достигат 50. Преди седмица на финалите на Google Code Jam 2012 Румен Христов стана 14 в света.
- Вероятно знаете за предложението на правителството чрез проекта за Закон за предучилищно и средно образование да се елиминират математическите гимназии във вида, в който са сега, т.е. или да приемат деца след VII клас, като останалите гимназии, или да обучават от първи. Как ви се струва това?
- Добре е да не ми задавате въпроси за политиката на това правителство в областта на образованието изобщо. Отговорите ми ще бъдат много груби и не знам какви ще са последствията за школата. Смятам, че повечето от решенията, които се вземат, са, меко казано, "необмислени". Знаете ли, че учебната програма за задължителните часове по информатика в IХ-ти клас дублира наполовина учебната програма по информационни технологии за V-VIII клас... Това е един от малкото случаи, в които някой не си е свършил работата. Преобразуването на математическите гимназии е отново опит да се демонстрира желание за някакви промени, без някой да е много наясно какви ще са те и какви ще бъдат последствията от тях.
- Имат ли шанс талантливите деца на България - като условия за обучение, като отношение на обществото, като подкрепа от правителството?
- Талантливите деца винаги имат шанс, но в общия случай въпреки изброените по-горе фактори. Скоро с един от моите малки ученици установихме, че за да има шанс един състезател по информатика, са нужни пет условия - талант; трудолюбие (защото талантът няма смисъл, ако не е подплатен със стабилна доза труд); добър учител, който да даде основата и да може да напътства състезателя; родители (които знаят какво искат за детето си и застават зад него и в тежки, и в щастливи моменти); и задължително - силна група, в която малкият талант да се развива и расте заедно със своите съученици. Обърнете внимание, че последните три условия включват много сериозен финансов елемент, който в България... в общия случай е нищожен.
- Заинтересовани ли са учителите (и финансово в това число) да работят с талантливи деца?
- В повечето случаи учителите, които работят с такива деца, не могат да обяснят защо го правят. Не е нито от финансов, нито от друг интерес. Това е по-скоро призвание. Лошото е, че колкото и да обичаме децата и професията си, когато дойдат сметките за ток, интернет и т.н., ние трябва да вземем пари отнякъде и да платим... Безкрайно трудно е. Спомням си, че в началото на кризата, изнемогвайки за пореден път финансово, помолих една фондация да ми отпусне средства като помощ, за да оцелеем. Посочих им, че биха могли примерно да ми помогнат със заплащането на тока през зимата. Отговориха ми, че не виждат смисъл в съществуването на нещо, което не може да си плати тока. Повече не съм искала помощ от тях... Няма да споменавам името на фондацията.
Има още един проблем, който е специфичен конкретно за програмирането и подготовката на състезатели по програмиране. За да подготвя добри състезатели, преподавателят също трябва да е отличен програмист. Но тези хора имат възможност за много високо платена работа като програмисти и нямат никакъв стимул да остават, за да се занимават с това. В повечето случаи трудът на тези хора (не говоря за себе си - аз имам признанието на моите колеги, ученици, родители и съграждани) не се оценява по достойнство. При това не говоря за пари - за оценяване изобщо.
- Тази година в какви състезания участвахте и какво предстои?
- Първото международно състезание тази година беше Централноевропейската олимпиада по информатика, проведена в Унгария през юли. България спечели два златни и два сребърни медала. Единият златен и единият сребърен медал са за нашите (от школата) ученици. Предстои Младежка балканска олимпиада по Ииформатика, която ще се проведе от 9 до 15 август в Охрид, Македония. Ръководители на отбора са Антон Шиков от Ямбол и моят колега Петър Петров. Аз ще пътувам с отбора за собствена сметка, като гост на олимпиадата, защото искам да съм с моите момчета. Антон Чернев и Валентин Борисов са двама от състезателите в този отбор и са от нашата школа, другите двама са Енчо Мишинев от Ямбол и Даниел Атанасов от София.
- Вие готвите учители по информатика в Шуменския университет. Кое е най-важното, което искате да не забравят в работата си с децата?
- Аз подготвям бъдещи учители в Шуменския университет, във Факултета по математика и информатика. Най-важното е да обичат децата и работата си. Останалото се научава и идва от само себе си. Ако един учител не обича децата, каквато и заплата да му се даде, той пак няма да е добър учител.
- Какви хора идват да учат за преподаватели по информатика? Колко от студентите ви след завършване работят по специалността, а с останалите какво се случва?
- За съжаление към учителската професия напоследък има много малък интерес. Повечето кандидатстват за университетските специалности компютърни науки, компютърни и информационни технологии, икономическа информатика. Някои от тях придобиват допълнителна квалификация "учител" и това са едни от най-ценните преподаватели по информатика в училище. Голяма част от моите студенти работят по специалността си. Аз продължавам да поддържам връзки с тях и да им помагам, доколкото мога. Те са част от моето призвание и винаги ще бъдат за мен моите ученици.
Накрая искам да кажа нещо, което би трябвало да обясни това, че продължавам упорито да се занимавам с тази дейност, въпреки че трудностите са толкова много, че не е ясно дали е възможно оцеляването ни: обичам децата, те са моят живот, обичам работата си и съм се посветила на нея изцяло. Трудно ми е да си представя живота без школата, без децата... Затова искам да продължа... Дано да успея!