Стойности ли?

Напоследък в общественото пространство до втръсване звучи, че трябва да следваме евро-атлантическите ценности. Но какво точно означават тези ценности? Това понятие започна да придобива бюрократично съдържание и значение. То е условие за всякаква кариера. И вече напомня за задължителното споменаване на реалния социализъм в недалечното ни минало.
Никой не отрича, че като континент Европа има исторически приоритети в моделирането на модерния свят. В същото време, погледнато в по-далечна историческа перспектива, заслугите за утвърждаване на добродетелите в човешкото мислене далеч не са само европейски като топография. Не смятам, че Ашока е по-малко велик мислител от Платон и Аристотел. Нима арабските цифри нямат културна стойност заради това, че са арабски? Така че тук става дума за приоритет на Европа в един определен исторически период. Неслучайно всичките континенти на световната карта имат имена, дадени им от Европа. В същото време не може да се прикриват зад понятието евро-атлантически стойности античовешки жестокости. Ако погледнем злодействата в човешката история, виждаме, че на запад и на изток, на север и на юг те са равни по степен. Не мога да разбера защо непрекъснато се говори за интригите в дворците в Пекин, в Цариград и Анкара по-късно, а не се говори, че по това време династиите на Медичите, на Тюдорите, на франките, на Бурбоните не са по-малко жестоки. Хенри Тюдор не е отрязал главата на сина си, просто за да се отърве от нея. Защо всички крием, че в продължение на 500 до 700 години Южна Европа, Португалия и Испания и Балканите, та чак до Будапеща, са били мюсюлманска Европа. Така че, в доброто и злото няма топографски очертания. Има универсални понятия за добро и за зло, независимо дали става дума за Испания или за Хималаите.
Тази идея да се преекспонират приоритети според мен крие колониализъм. Изтребването на индианците европейска стойност ли е? Инквизицията евро-християнска стойност ли е? Кръстоносните походи, в които кръстоносците са пролели не по-малко кръв от мюсюлманите, европейска стойност ли са? Конкордатът на Хитлер с папата и безразличието по-късно на папата към съдбата на евреите евро-атлантически стойности ли са? Европейската история е не по-малко напръскана с кръв и има не по-малко мрачни страници от всяка друга история.
Същото е и по отношение на религиите. Има понятие западно християнство, което е много пъстро с неговите разновидности, и православие, което се приема за по-автентично и по-демократично. Но то, именно защото не е било достатъчно агресивно, няма такъв успех. Да си спомним, че Карл Велики е налагал християнската вяра на германските племена с огън и меч, а не с благодатни проповеди. И княз Борис е наложил християнството силово, но при Карл Велики е било по-масово - като война. Така че, ако говорим за религиите, осмислени чрез държавата, те винаги са свързани ако не с насилие, то с асимилация, която рано или късно стига и до насилие.
Бюрократизирането на едно понятие винаги  убива неговото съдържание. Най-комичното е, че понятието "евро-атлантически ценности" всъщност се използва с политическа цел, за да се обозначи привързаност към ЕС и НАТО. НАТО обаче означава Северноатлантически пакт. Значи Естония, Латвия, Полша, Литва са членове на съюз, който се нарича атлантически. Това не е ли смешно, ако търсим стойност само в названието? НАТО в днешно време дойде близо до нас първо с бомбардировките над Белград. Защо никой не казва, че при това американците пускаха листовки с надпис "Честит Великден"? Каква е тази стойностна система, при която, за да спреш етническо прочистване в Косово, бомбардираш болница в Ниш? И телевизионна кула в Белград. Извинявайте, това е някакво безумие.
В крайна сметка това, което наричаме "евро-атлантически стойности" като произход, е на една много малка част от човечеството. И те не могат да бъдат наложени като стереотип, дори ако са добродетелни. Реално днешната хегемония на САЩ над Европа, която е повече от очевидна, се декорира и прикрива с воала на "евро-атлантически стойности". Американците постепенно стават и икономическа, и морална алтернатива на старите европейски ценности. Тук идва и идеята, че "евро-атлантическите ценности" се противопоставят на Русия, че Русия не е Европа. На Запад слушат оперите на Чайковски, снобизъм е да четат Чехов, прекланят се пред Достоевски и пред Шостакович, но викат, че това е нещо неприродно за Русия - то било изключение. Аз мисля, че войнолюбието на Западна Европа е много по-голямо изключение, отколкото културата на Русия като нещо различно от нейния образ.