28 Януари 2025вторник23:42 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Поезия

Стихотворения от Петя Цолова

/ брой: 106

автор:Дума

visibility 8895

ПЕТЯ ЦОЛОВА е родена на 9 май в Търговище. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи като журналистка във вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Вестник за жената" и др. и като завеждащ редакция за художествена проза в издателство "Отечествен фронт". Има издадени повече от 10 книги със стихотворения, три романа, една повест и многобройни журналистически публикации предимно с културна тематика. Носителка е на престижни национални литературни награди, поезията й е превеждана на десетина чужди езика. Член е на СБП и СБЖ. Съвсем наскоро поетесата Петя Цолова бе обявена за Почетен гражданин на Търговище.



    Оптимистичен разговор със себе си

Дори и голяма да е връхлетялата те беда, с невъздържани сълзи,
ако можеш да плачеш, поплачи си над нея, та от мъката да отлееш, но за бедата
тежкият спомен като свой спътник задълго не вземай.
Колкото може по-често извиквай при тебе смеха. И добрата радост
отново като свой човек ще те припознае. Вярвай: най-великото на този свят е това,
че дори и след най-безумни войни, от разрухата неизменно
изниква едничкият истински победител - Животът. Мъдро зарастват траншеи, окопи.
След зима, най-мразовита дори, под снеговете, изглеждащи още всевластни,
вече нова тревица покълва, уж кротко, пак и дава ни най-верния знак,
че над пръстта, дори да е обгоряла до черно,
тя ще развее отново зеления свой безсмъртен флаг.



Не се страхувай

    "Не се страхувай, докато Бърнамският лес не тръгне срещу теб."
    Из „Макбет“ - Шекспир

Не се страхувай ти, дори и ако тръгне към теб
и срещу теб коварният и гениален Шекспировски лес.
Не се стъписвай, на сърцето си се довери,
то непременно ще те подкрепи  в решаващия миг единствен.
Освободи ума си, ти, та като шпага остра да звъни.
Напред върви, решително напред върви...
Но само, ако истината цяла и бъдещето неотменно
като съветници най-умни и съюзници най-верни до теб,
във всичко и навсякъде, вървят от двете ти страни.



Не се отказвам

Не се отказвам от нищо, което в живота съм сторила.
Само за мечтаното, но не сторено, мога да съжалявам сега.
Но на живота не позволявам
като изкълчен на младини глезен да ме боли при всяка смяна на времето-
и когато е наше, и когато само е обещавало наше да бъде, но не стана, уви.
Какво ни остава тогава ли? Може би да се вглеждаме много по-внимателно в децата си,
да се опитваме по-често в крак с тях да вървим,
макар тяхното темпо за нас все по-трудно да става и да тежи.
Със всички сили да им помагаме те да се приближават към онова време,
което наистина тяхно ще бъде, белязано с неизмеримо повече истини,
здраво-крилати, и с несравнимо по-малко болно-пълзящи лъжи.



Най-важният урок

Аз не напуснах никога, и в старостта си даже,
на детството си приказния храм.
Все още често той насън ме приютява нощем.
И будя се на сутринта в оная бяла къща
с керемиден покрив, пак жизнерадостно, по детски пълна с обич.
И със загадките си пак привлича ме Светът.
И тръгвам със душа към него, за да донауча най-важния урок,
по стръмния човешки път урока
как щастливо да обичам аз един човек и всички хора.
Живота и Света.



Перпетуум мобиле

Свободата досега е изгрявала винаги
подпечатана с кървав печат.
Но защо ли по човешката кръв по него
очи е затварял сякаш дори и самият Бог?
И може би затова много скоро – неусетно и лесно,
Свободата е започвала да се превръща отново в онова,
срещу което толкова кръв се е ляла и е погивал
(дали не нахалост?) на човешкия род цветът най-висок?



ВЕЧЕ ЗНАМ КАК СЕ ПОПАДА И В АДА,
и как се излиза оттам.
Разбира се, става дума отново за Нейно Величество Любовта.
Не само за онази любов, която и с болката, и с тъгата й,
бихме предпочели отново ние, дори и пред радостта.



НАКРАЯ ВСЕКИ ОТ НАС ПОТЪВА ЗАВИНАГИ
в неизбежната бездна - за мнозина плашеща,
за всички ни - тъмна и вечна.
Да се чуди човек как и защо някои носят
до последния миг в душите си алчността, надменността
и омразата безчовечна. И къде ли мислят да ги отнесат?
А може би те вярват дори, че за тях има специална вечност,
дето може да се купи с пари?



Ден след ден

Тролеят сутрин, взет в един и същи час.
Едни и същи спирки зад стъклата.
Понякога до теб едни и същи хора -
макар по външен вид да ги познаваш вече,
оставате си непознати - без поздрав, без усмивка
и безмълвни винаги един към друг. И с теб.
Всеки делничен ден все така, всеки ден, всеки ден.
И се смалява и свива неусетно в корава, тясна черупка
животът ти - ден след ден.
Животът ти, който с какви ли просторни мечти майчински
за участ щастлива и волна и с какъв ли най-щедър
благослов бащин, някога, в оня твой първи, рождения ден,
ти е дарен?



Отрончета

* * *
Вълните на  света и моя праг люлеят.
Разбиват се в прибоя му тревожни новини.
И уж домът ми е на суша построен,
а океанът на века гърми под него -
залива го, разтърсва го!
Боли...


* * *
Истинската любов не умира.
Най-тежки нещастия и железни огради
надвива възхитително тя.
Не издържат на високия жизнен градус
само подобията на любовта.


* * *
Ето, това е, което душата ми иска истински.
А колко рядко мога да й го дам.
И защо отказват го на човека тъй често
ту дяволът, ту Господ, не знам.
А то е толкова просто и тъй скъпоценно -
обич да взема, обич да дам.

Съюзът на съдиите съди правосъдното министерство

автор:Дума

visibility 504

/ брой: 17

11 области са в грипна епидемия

автор:Дума

visibility 446

/ брой: 17

Освобождават цената на тока от 1 януари

автор:Дума

visibility 404

/ брой: 17

Освобождават цената на тока от 1 януари догодина

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 17

Година след откриването тунел "Железница" се ремонтира

автор:Дума

visibility 437

/ брой: 17

С 32% скочиха продажбите на имоти в София само за 3 месеца

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 17

Призиви и в Босна за бойкот на веригите

автор:Дума

visibility 483

/ брой: 17

Лукашенко спечели седми президентски мандат

автор:Дума

visibility 458

/ брой: 17

ЕС вдига част от санкциите срещу Сирия

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 17

Швеция задържа български кораб

автор:Дума

visibility 401

/ брой: 17

Задава се нова вълна

автор:Евгени Гаврилов

visibility 422

/ брой: 17

Всичко ни е наред

автор:Зорница Илиева

visibility 442

/ брой: 17

Кой освободи затворниците от Аушвиц?

visibility 459

/ брой: 17

Който забравя историята, е обречен да я повтаря

visibility 486

/ брой: 17

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ