Как Сталин спечели психологическата война срещу Хитлер

Почти 70 на сто от загубите на материални ресурси и военна техника на Вермахта са причинени от съветските войски. Без Червената армия, без колосалните жертви, които съветските народи принесоха на олтара на войната, днес Европа щеше да е друга... Нямаше да я има съвременната благополучна, процъфтяваща, богата, бързоразвиваща се Европа - заявява руският президент Д. Медведев.
Значителен е и приносът на съюзниците - те доставят на Червената армия 150 хиляди тежкотоварни камиона, около 10 хиляди железопътни вагона, самолети "Аерокобра", редки метали... Не трябва да се пренебрегват и отвличащите операции в Северна Африка, десантът в Италия и накрая Вторият фронт.
Днес мнозина си задават въпроса: как Съветският съюз е могъл да води и да спечели тази титанична война в условията на тоталитаризма на Сталин? Отговорът е ясен: въпреки всичко съветските народи са защитавали себе си, родината си, съветската власт. Правата и свободите, които им е дал социализмът, са реални, а идеите на Хитлер за "получовеците" от изток са им добре известни.
Като призовава за Отечествена война и

"Родината майка зове!"

 Сталин съумява да пробуди в съветските хора национална гордост и самочувствие. Бойците заминават на фронта под звуците на "Вставай страна огромная, вставай на смертний бой", мобилизиращ химн през цялата война.
22 юни 1941 г. променя кардинално военно-политическата и идеологическата обстановка в света. Не сработва един от основополагащите принципи на марксизма-ленинизма: за пролетарския интернационализъм и солидарност. В първия ден на войната се случват поразителни неща: от съветските позиции безоръжни бойци се обръщат към немските гренадири: "Германски работници! Не стреляйте! Ние сме ваши братя!"
Картечен откос ги поваля.
"...Немците бяха твърде опиянени от пропагандата за "Хилядолетния Райх", за да могат да оценят трезво това, което се случва и към което ги тласкат..." - пише генерал-майор Фр. фон Мелентин.
Променят се и вижданията на политическия елит на Запада. Още вечерта на 22 юни Чърчил произнася високоемоционална реч пред Камарата на общините: "През последните години няма по-последователен противник на комунизма от мен, но днес това няма никакво значение. При никакви обстоятелства няма да водим преговори с Хитлер и неговата шайка..." - казва той.
Чърчил е категоричен, че Великобритания ще подкрепи Съветския съюз. Смятаният за невъзможен

съюз между западните демокрации и съветския комунизъм

 става реалност пред страшното лице на фашизма, който е исторически срив в световния цивилизационен процес.
Първоначално САЩ са далеч от войната. След Пърл Харбър обаче и те осъзнават глобалната заплаха и оформят Тристранната коалиция.
22 юни предизвиква срив и сред народите на СССР, дотогава убедени в "несъкрушимата мощ" на Червената армия и в "гения" на Сталин. Пропуква се и неговата желязна воля - необходими са му 12 дни, за да изработи политическата програма за войната и едва на 3 юли да се обърне към съветските народи:
"Другари! Граждани! Братя и сестри! Бойци от нашата армия и флот! Към вас се обръщам, приятели мои... Врагът е жесток и неумолим. Той иска да завземе нашите земи, нашия хляб и нефт, да възстанови властта на помещиците и на царизма, да разруши националната култура на съветските народи, да ги превърне в роби на немските принцове и барони..."
Никога Сталин не е говорил така. Но това обръщение отговаря на обстановката в онези дни - внася успокоение, вдъхва надежда.
Нападението на 22 юни е извършено при пълна доминантност на легендата за "непобедимостта на Вермахта". Англичаните смятат, че Хитлер ще спечели войната за няколко седмици -

"ще разреже СССР, както нагорещен нож

 разрязва бучка масло", твърди в. "Дейли мейл".
В САЩ оптимистите разчитали Съветският съюз да издържи три или повече месеца, но песимистите давали не повече от 4 до 6 седмици.
За Кремъл първостепенна задача е повишаване съпротивителната мощ и бойния дух на армията и населението; също да бъдат убедени западните държави в способността на Съветския съюз да издържи на немския "блицкриг". Рузвелт иска да се запознае с положението от първа ръка и изпраща в Москва Хари Хопкинс - своя специален съветник по въпросите на сигурността, който на 30 юли е приет в Кремъл. След завръщането си във Вашингтон Хопкинс пише:
"...В Сталин няма нито една излишна дума, жест или гримаса. Струва ти се, че говориш със забележително уравновесена, разумна машина... Въпросите му бяха ясни, кратки, откровени, отговорите - бързи, недвусмислени, произнесени сякаш са обмисляни дълго време... Създава увереност, че руснаците ще издържат атаките на немската армия."
А Ал. Верт, кореспондент на английския "Ивнинг стандарт", оценява много високо артистичния талант и дълбокия психологизъм на "Чичо Джо".
Независимо от победните фанфари и "светкавичните" успехи по фронтовете, в хода на военните действия се проявяват детайли, които непредубедените военни експерти дешифрират.

Първоначалният устрем на "блицкрига" е пречупен

 в околностите на Смоленск - близо един месец Червената армия спира настъплението на немците, нарушава графика на Генщаба на Вермахта и създава сериозни стратегически проблеми.
На 15 юли близо до градчето Рудня се появяват никому неизвестните "катюши": "Необикновен рев на неизвестно оръжие разтърси въздуха. Множеството мощни взривове и ослепителният блясък поразиха слуха и зрението на войниците. За много от тях това напомняше края на света. Гренадирите от предните позиции в паника се хвърлиха да бягат назад, запланираното настъпление беше провалено..." - пише маршал Гудериан в книгата си "Танкове - напред!"
В края на август Червената армия нанася и местни контраудари и освобождава градчето Елня. Това не е голямо сражение, отвоювани са някакви 200 км, но подсказва за непознати възможности на Червената армия.
През октомври също непознати дотогава танкове - Т-34 и КВ, спират в околностите на Тула устремените към Москва бронирани колони на генерал Хьопнер.
За военните експерти това са многозначителни факти... И още: съветските войски подготвят удар върху флотската база Пилау в Източна Прусия, но командващият адмирал Кузнецов неочаквано се запитва: "А не можем ли да ударим и Берлин?"
Сталин веднага разбира политическия и

пропаганден ефект от такава операция

 и на 7 август в 21 ч. 15 стратегически бомбардировача стартират от базата на остров Езел и безпрепятствено стигат Берлин. Бомбите политат, започват взривове. Градът мигновено потъва в тъмнина, зенитките откриват бесен огън. Късно! Самолетите пътуват обратно.
Берлин съобщава: "Английската авиация се опита да бомбардира столицата. Има убити и ранени..." Англичаните реагират: "На 7-8 август Кралската авиация не е извършвала никакви полети." След още един удар Москва съобщава, че съветски бомбардировачи нанасят удари по обекти в Берлин.
Както на Запад, така и в СССР психологическият и пропаганден ефект е изключителен.
Към 3-4 септември е обкръжен Ленинград и в него са блокирани 3 млн. души. Маршал Фон Лееб докладва на Хитлер, че градът ще бъде превзет в близките няколко дни. Хитлер заповядва всички останали живи да бъдат депортирани, а градът изравнен със земята по подобие на древния Картаген.
Започва "Великият глад": през ноември от дистрофия умират 11 хиляди души, през декември те вече са 52 хиляди.
Въпреки лишенията, глада, бомбардировките Ленинград живее. Макар и с прекъсвания, кината и театрите работят, на Марсово поле букинисти продават книги. През януари 1942 г. филхармонията изпълнява премиерно "Ленинградска симфония" на Д. Шостакович.

При минус 30 градуса оркестрантите са във фракове

 и белоснежни ризи, но публиката е в шуби, валенки и ръкавици.
Всички радиостанции на Съветския съюз предават концерта - със затаен дъх го слушат в Лондон, Париж, Ню Йорк, Вашингтон. Немската артилерия открива огън, за да заглуши музиката; оръдията на Балтийския флот отговарят и сподавят немските огневи точки.
Посланието е внушително - Ленинград и Съветският съюз не се предават.
На 9 октомври Гьобелс обявява, че германските войски виждат кулите на Кремъл и Вермахта подготвя решително настъпление срещу съветската столица. Журналисти и фоторепортери, отразявали марша на Вермахта в Париж, Амстердам, Осло, Копенхаген, са поканени да отразят и парада на Червения площад. На фронтовата линия в Подмосковието пристигат

влакови композиции с парадните униформи

 на частите, които ще дефилират, а Хитлер обмисля идеята да приеме парада от трибуната на Мавзолея на Ленин.
В Кремъл обаче цари друго настроение. Сталин обявява: "Това, че врагът е пред Москва, не означава, че трябва да се откажем от традицията. Ако столицата отбележи годишнината на революцията, това ще повиши бойния дух на армията, ще укрепи вярата на съветските хора и на нашите симпатизанти в целия свят..."
На 6 ноември в 18 ч. метростанцията "Маяковски" е обляна в светлина. Пред бюста на Ленин има голям букет червени рози, а в гаровото помещение са разположени две хиляди кресла. В 19 ч. се появява метровлакът. От първия вагон излизат членовете на Политбюро, сред тях е Сталин. Радиостанциите на Съветския съюз предават: "Започва тържественото събрание в чест на 24-ата годишнина на Великата Октомврийска социалистическа революция."
На трибуната излиза Сталин:
"Немските завоеватели искат да водят изтребителна война срещу народите на СССР. Ще я получат. Сега наша задача е всички немци, дошли в нашата родина като окупатори, да бъдат изтребени напълно. Никаква пощада за немските окупатори..." - заявява той. Подчертава и значението на Тристранната коалиция.
На 7 ноември от трибуната на мавзолея Сталин е категоричен: "Ние можем и ще победим немските завоеватели!..." След това започва преминаването на частите - пехотинци, моряци, танкисти, десантчици, гвардейски дивизион "Катюши" и др., които от парада заминават направо на фронта.
Медиите в Англия реагират: "В момента, когато на подстъпите към Москва се водят ожесточени сражения, традиционният парад представлява

изумителен пример на мъжество и смелост..."

 - пише в. "Таймс". А "Ню Йорк пост" коментира: "Зашеметяваща демонстрация на мощ и увереност!"
На 5-6 декември по целия 900-километров фронт започва съветското контранастъпление, а на 13 декември Совинформбюро съобщава за провала да бъде завзета Москва и за началото на съветската контраофанзива, която отхвърля немците на 150-200 км на запад.
1942 г. е изключително тежка. През лятото Вермахтът започва ново настъпление - нахлува в Кримския полуостров и след ожесточени боеве завзема Севастопол, следва разгромът при Харков; на 28 август 600 немски самолета бомбардират Сталинград - започват епичните боеве за града, устремът на немците към Кавказ и символичното изкачване на флага със свастиката на Елбрус.
Чърчил продължава да смята, че поражението на СССР не е изключено.
Сталин издава заповед: "Нито крачка назад!" и оповестява: "Отечеството е в опасност!" Прозвучават и страшните със своята решимост слова на сталинградци: "За нас земя зад Волга няма!" Следва пълна мобилизация, всички чувстват, че

руската цивилизация е в смъртна опасност

Въпреки всичко в тези страшни дни Московската филхармония концертира - звучи увертюрата-фантазия "Ромео и Жулиета" на Чайковски и "Ленинградската симфония".
Анна Ахматова пише едни от най-прекрасните си стихове:

Знам какво е положено на везните
И какво се извършва днес!
Часът на мъжеството бие нашият часовник
И мъжеството няма да ни напусне...

В литературата и пропагандата доминират любовта към родината и към близките и ненавист към завоевателите. През цялата война най-популярни са стихотворенията на Константин Симонов - лиричното "Чакай ме!" и яростно-ненавиждащото "Убий го!"
На 7 ноември 1942 г. немците предприемат последния си опит за превземане на Сталинград, но и той е отблъснат. Неуспехът разтърсва из основи германската военна машина. 1943 г. бележи началото на серия настъпателни операции, които вече налагат съкрушително превъзходство на Червената армия в жива сила и техника и окончателно решават изхода на войната.
През януари е разкъсана блокадата на Ленинград и немците са отхвърлени далеч от града.
При Курската дъга Хитлер

прави опит да вземе реванш за Сталинград

 Съветските войски съсредоточават около 1,5 млн. бойци, 5 танкови армии, 25 отделни танкови и механизирани корпуса, осъществяват 2,8 пъти по-голямо авиационно превъзходство. В битката при Прохоровка участват повече от 1200 танка от двете страни - "Тигрите" и "Пантерите" са сразени от знаменития "Т-34" и след Курск даже най-скептичните западни експерти смятат, че е въпрос само на време СССР да спечели войната сам.
Генерал-полковник Ханс Фризнер окачествява операцията "Багратион" (за освобождаването на Белорусия) като "нещо по-лошо и от Сталинград". Край Витебск и Бобруйск са обкръжени повече от 150 хиляди немски войници, а пленени - повече от 60 хиляди.
Нацистката пропаганда отхвърля тази информация на Совинформбюро, все още говори за "планомерно съкращаване на линията на фронта". Английски и американски медии също изразяват съмнения.
Следва отговорът. По нареждане на Сталин на 17 юли през улиците на Москва и покрай чуждите посолства са прекарани 57 хиляди германски войници и офицери, между тях и много генерали, така, както са пленени. Интересна е реакцията на московчани - децата ги освиркват и замерят с камъни, възрастните и жените ги съжаляват. Довчерашните завоеватели наистина представляват жалка картина.
През април 1945 г. съветските войски превземат Виена и освобождават Австрия. Съкрушителни по своята мащабност са операцията "Висла - Одер" и операцията за превземането на Берлин. В тях участват повече от 2,5 млн. бойци, 10 хиляди танка, 45 хиляди оръдия и миномети, 7500 самолета. Разбира се, има и политически съображения - Сталин

не е вярвал много на западните си съюзници

 и е искал да си гарантира договореностите от Ялта.
Какво е поведението на Чърчил? В лично послание до Рузвелт и генерал Айзенхауер той пише: "...Нищо няма да окаже такова психологическо въздействие и няма да предизвика такова отчаяние сред всички сили в Германия, както падането на Берлин... Няма съмнение, че руските армии ще превземат цяла Австрия и ще влязат във Виена. Ако вземат и Берлин, това може да създаде в тях твърде преувеличена представа, че те са внесли решаващия дял в нашата обща победа..."
Отношенията между "Тримата големи" са сложни. Те имат един враг - безмилостен враг. В същото време са твърде различни по характер и темперамент, с различни интереси, които твърдо защитават. Чърчил по-късно казва, че не е министър-председател, за да присъства на закриването на Британската империя, Сталин твърдо воюва за социализма, а Рузвелт търси мястото на САЩ в следвоенния свят. Има и много натрупвания от миналото.
Сталин успява да изгради с Рузвелт стабилни отношения на доверие. Въпреки различния социален статус двамата съумяват да намерят общ език по много проблеми. Други са отношенията с Чърчил. Случват се дори директни сблъсъци. На заключителната вечеря в Техеран Сталин вдига тост: "Да пием за нашата обща победа и за това поне 50 хиляди военнопрестъпници да бъдат изправени веднага до стената."
Чърчил реагира емоционално: "Британското чувство за чест и справедливост не позволява нито един човек да бъде осъден без справедлив и независим съд..."
Започва спор, в който се намесва

Рузвелт: "Виждам, че трябва да се намеся като арбитър

 Моят приятел Сталин назовава твърде висока цифра, другият приятел Чърчил не е съгласен. Предлагам да намерим компромисно решение - нека намалим цифрата примерно на 48 хиляди души!"
Сталин приветства, Чърчил остава безмълвен...
Но са известни и жестове на помирение. След капитулацията на Паулус Чърчил посещава Москва и предава на Сталин меч, изработен ръчно от потомствени шефилдски оръжейници, с гравиран надпис: "На защитниците на Сталинград, хората със стоманени сърца - крал Джордж VI".
Когато Сталин научава, че Чърчил обожава арменския коняк, веднага две каси са изпратени "на моя боен другар Чърчил".
Девети май е обявен за Ден на победата. Хората ликуват. В 21,00 ч. Левитан предава по радиото заповедта на Сталин за края на войната и прозвучава салютът на победата. И тук Сталин издига

идеята за Парад на победата

 над хитлеристка Германия на 24 юни. И определя: "Парада ще приема Жуков, ще го командва Рокосовски: Жуков на бял кон, Рокосовски на вран; на парада пред мавзолея преминават части на всички фронтове, които са воювали, между тях отборни поделения на Полската и Първа българска армия, начело с генерал Владимир Стойчев."
"...Гигантският оркестър от 1400 души свири бойни маршове... Неочаквано, на пределно фортисимо  замлъква. Тази пауза ти се струва бездна. В настръхналата тишина се разнася резкият гръм на барабаните. Появява се колоната с двеста хитлеристки знамена начело с личния щандарт на Хитлер. Те почти се влачат по мокрия паваж. Изравнили се с мавзолея, бойците се обръщат надясно и със сила захвърлят своя товар върху паважа на Червения площад...", пише генерал-полковник С. Щеменко - началник на Оперативното управление на Генщаба.
В 20,00 ч. вечерта в Георгиевската зала на Кремъл се провежда тържествено събрание на правителството и представители на армията, науката, културата, икономиката, литературата и изкуството. Сталин вдига тост: "...Доверието на руския народ към съветското правителство се оказа онази решаваща сила, която осигури историческата победа над врага на човечеството - над фашизма. Благодаря на руския народ за това доверие!" - заявява Сталин.

В Нюрнберг Херман Гьоринг - нацист щ2, заявява: "...Нахлуването в СССР не беше престъпление. Беше нещо по-лошо - грешка! Ние знаехме всичко за военната мощ на Червената армия. Но не оценихме яростната съпротива на Русия и съветските народи."