100 басни от пожълтелите страници

Надежда УШЕВА

Сто басни от български писатели в илюстриран сборник цели да събере проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстю Тодоров-Кеца (1959-2022). В бургаската галерия "Неси" бе показан първият етап от тази инициатива - авторите и рисунките по част от басните. Публиката се запозна със създадените 13 илюстрации, направени от Кеца преди смъртта му през 2022 г. Представени са всички баснописци с по една творба. Реализацията на проекта се затруднява от уреждане на авторските права, сподели за ДУМА Кирил Тодоров. Той уточни, че следва да се доизяснят правата на трима-четирима писатели, преди да се издаде книгата. Очакванията са това да стане до края на 2023 г. Предвижда се още една по-продължителна изложба.  

"Не сме се спрели на издателство, но искаме да е бургаско, защото като цяло това е бургаски проект", отбеляза Тодоров. По думите му сега е имало голямо посещение и засилен интерес към експозицията, освен към илюстрациите на баща му, и към текстовете - много от имената не са познати, а хората искат да прочетат повече от тях. В арт салона като подаръчета за посетителите са оставени малки принтове на илюстрациите по отбрани басни, с текстовете им на гърба, които не са от най-популярните, но задължително трябва да бъдат, смята младият кинорежисьор. 

Първоначалната идея е издаването на сборник само с басни на Стоян Михайловски 

"Това беше любима тема на баща ми", сподели синът му, който е колекционер на първите издания на стари книги. С течение на времето той попада на басни от други писатели и в един момент решава, че е по-добре да се направи сборник, антология с едни от сериозните български баснописци. Избира 13 писатели, върху които е интересно да се наблегне. "Решихме, че може да се илюстрира сборникът с рисунки на баща ми, който притежава тънко чувство за хумор и естетика, подходящо за целта", разказва наследникът. Кеца прави първите изображения като литографии, а след това и първите рисунки за илюстрациите. "За съжаление, с тях останахме", добави съпругата Дора Тодорова. Баснята със своята тънка ирония разкрива особеностите на българското общество в различни периоди, а характерен със своята гротеска, Кеца подсилва тяхното въздействие.

Впечатляват имената на подбраните автори, между които и Радой Ралин. "Любопитното е, че той също има басни. Бях изненадан, защото той е известен със стихотворенията и с късите си сатирични форми. Басните му са по-скоро като кратки разкази, но изцяло в жанра", коментира Тодоров, на когото му отнема около две години подбирането на материалите за сборника. Той обхваща периода от края на XIX век до наши дни. Най-ранните творби са на Стоян Михайловски, Петко Славейков, а сред най-късните - на Марко Ганчев, работещ в нашето съвремие.

Младият кинорежисьор издирва басните в списания, вестници и книги 

в които текстове от жанра са застъпени частично. Друго име от откритията му е Димитър Розалин, който има издадена само една-единствена стихосбирка и то не с басни. Пишел в различни хумористични издания през 30-те години на миналия век. От него има голямо количество и то завладяващи и добре написани текстове, но тъй като не е издавал книги, остава непознат за широката публика, разкрива Тодоров. Според него страхотен баснописец е и Васил Павурджиев, който е сред по-малко известните. Той твори в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Темите, по които пише, са с източни сюжети. Негови герои са образи като султана от Багдад, Али Бръснарят или пък Багдадският халиф. Това не е характерно само за басните му, но и за приказките, и за стихотворенията му, доста любопитни за четене, допълва синът на Кеца. Той е убеден, че всички писатели имат уникален поглед към басните и трябва да се съберат на едно място.

Така може да се направи сравнението между най-популярните автори като Константин Величков, Стоян Михайловски и Петко Славейков, за които може да се каже, че са първите, тръгнали в тази посока, мине се през утвърдените баснописци като Димитър Подвързачов, Петър Горянски, Христо Радевски и се стигне до по-съвременните като Албер Декало, Банчо Банов и Мони Леви, писали във вестник "Стършел", където са излизали техни басни, но са издавали и книги с този жанр. Не на последно място е Марко Ганчев, който е представен с няколко баснограми - много кратки форми, но доста точни и характерни, подчерта Тодоров.

Някои от авторите са познати само от периодични издания и за първи път ще бъдат публикувани в сборник

като Димитър Розалин. С тези попадения успяхме да изненадаме и хора, свързани със словото и с литературата, което само по себе си говори за приносното значение на такава книга, отбелязва Дора Тодорова. За жалост, този емоционален първи проект за преиздаване на забравени литературни заглавия и имена на тандема баща и син Тодорови остава и последен. Тъй като разполагаме само с тези 13 рисунки, няма как да продължим с повече илюстрации. Не бихме си позволили да поканим други художници..., допълва с тъга съпругата на Кеца.

Експозицията "100 български басни от пожълтелите страници..." с рисунки на Кръстю Тодоров-Кеца, която бе показана в началото на януари пред бургаска публика, има удобството на мобилна и подходяща да бъде представена на ученици и студенти в различни учебни заведения, читалища и културни институти. Защото много от тези баснописци не са известни на младите. Вече са получени първи заявки изложбата да гостува и на други места.  

"Поканиха ни да представим изложбата за 24 май в Бургаския свободен университет! Ще увеличим броя на текстовете и ще получим завършен продукт, който да спечели повече поддръжници. Превръщайки се в пътуваща изложба, става достъпна за повече хора. Така, без да искаме, без да сме го замисляли дори, създадохме продукт, който има свой живот извън предстоящата книга". Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма "Творчески стипендии" на Националния фонд "Култура" и гостоприемството на арт галерия "Неси" в Бургас.