Щрак, Марийке, на портрет...

Глупаво е да отричам факта, че преди години в редица страни редица хора припознаваха България, като слагаха знак за равенство между нея и големия футболен талант Христо Стоичков. Сега самият той дава оценка, че мястото му на най-популярен българин е заето от друг световно известен майстор на топката - Димитър Бербатов. Свалям им шапка и на двамата, но ще си призная, че ми е било по-приятно, когато по света са свързвали родината ми с имена от други професии и с друга обществена значимост. Това например са учени като Джон Атанасов, хора на изкуството като художниците Владимир Димитров-Майстора и Христо Явашев-Кристо (независимо от неговото забравено родолюбие), като певците Борис Христов и Николай Гяуров, като общественика Георги Димитров, като спортистите нефутболисти Дан Колов, Стефка Костадинова, Веселин Топалов...
Положителното ми отношение към тях иде не само от славата, която са спечелили за отечеството ни, а и от това, че са останали верни на професионалните си възможности и страст. Навярно, ако бяха тръгнали да се правят на дипломати, щях поне задочно и наум да им тегля и на тях по едно кръчмарско: "Абе, я си глей масата!" Такава мисъл ми мина през главата, когато Тодор Колев (и само той ли, и само там ли?) тръгна да представя България като дипломат в Канада. (А как гениално се прави на цигански музикант! И колко добър артист е изобщо...) Но си спомням ироничната усмивка на тогавашния наш посланик в Отава, моя съученик Чавдар Дамянов, когато го попитах за компетентността на новия му колега.
Мина време и се чу, че известният у нас хуморист Шкумбата (дипломиран инженер) ще заминава за Чикаго да става български консул там. Той е интелигент, не простак, какъвто се прави в някои от вицовете си, но пак добре, че този слух се размина.
И ето ги сега новите слухове: Христо Стоичков щял да бъде кандидатиран за президент или вицепрезидент. После му снижиха летвата, публикуваха негови снимки с видни дейци на ЕП и го калесаха за български почетен консул в Барцелона. Нищо чудно да може и да я върши тази работа. Популярността (макар и в минало време) ще му помага. И артистът кинозвезда Шварценегер беше дори губернатор на един американски щат, което е далеч по-тежка длъжност... Но това става в страната на неограничените... мечти. А моето ограничено балканско мислене ми пречи да възприема като практика професионализирането на самодейността, в която и да е житейска област с изключение на детските школи, които могат да се окажат мост към избора на бъдещ занаят.
С други думи, смятам за правилно ковачите да коват, свирачите да свирят, а дипломатите да дипломатстват. Иначе някъде при някоя (очаквана от мен) неволна протоколна или манталитетна грешка реномето на България може да бъде накърнено. А това едва ли е хубаво особено сега, когато в нас се вглеждат под лупа и Европейският съюз, и щатският посланик.
За тяхно удоволствие ще приведа примери като горните и от социалистическото ни минало, когато дипломацията също приютяваше понякога провалили се в другата си служба "наши" другари. Свалени за несправяне с работата им окръжни секретари и по-низши чинове намираха утешение в посолствата ни по света. Спомням си и два случая, с които навярно ще ви разсмея. Наше аташе по културата в Берлин беше предложил да се включи в концерт за Октомврийската революция нещо от музиката на "Кавалерия Рустикана", смятайки, че там става дума за руска кавалерия. Негов колега от посолството ни в Прага пък беше питал от колко души се състои "Квартет Димов", за да им осигури нощувки при гостуването.
Ето и цитат от статията "Твоята майка", поместена в интернет:
"Христо Стоичков, прочут колкото с футболния си талант, толкова и със своята духовна нищета, в годините си като играч на Барцелона имал едва ли не личен пазвантин. Помощник-треньор тичал покрай тъч-линията във всяка напрегната ситуация и викал на българския грубиян: "Но мамата! Но мамата!". В смисъл да не псува на майка, защото съдиите вече го разбирали и ще го изгонят."
Не бих ви занимавал с всичко това, ако не се боях, че младите копират само недъзи на звездите, а не това, заради което са звезди. Вълнува ме, разбира се, и реномето на България.
Послепис: горните редове подредих преди огласения упрек на Камата към обществото, недооценяващо интелигентността му.