Шмиргелчетата

Юлия Банкова е внучка на скулптора, художника, илюстратора, критика и театралния деец, директора на Националната художествена галерия, основател на Дружеството на новите художници, създател на криптата към храм-паметник "Св. Александър Невски" Николай Владов - Шмиргела (1911 г. - 1999 г.). Майка на четири деца, тя въпреки предизвикателствата на времето не се отказва от мечтата си - съживява ателието на дядо си и го превръща в територия на духа, където шумни малчугани превеждат неговите послания в работите си и гордо наричат себе си "шмиргелчета".
Странно е усещането, когато попаднеш на място, където мечтите се сбъдват, където самото то е сбъдната мечта. Енергията на съзиданието, вярата, че нещата ще се случат, излъчвани от тези оазиси на хармония в разглобения ни свят, карат инстинктивно да сведем глава пред силата на красотата и волята за даване шанс на прекрасното да пребъде. Един от тези вълшебни "острови", приютили минало и настояще, хвърлящи мост към бъдещето, са намира на столичната ул. "Ген. Паренсов" 30. Тайните му разкрива Юлия Банкова.

- Госпожо Банкова, какво е това място?
- Това е истинското ателие на Шмиргела, в което работи 30 години. Той почина през 1999 г., но преди това 10 години поне не беше стъпвал тук. То беше станало много страшно - като гробищ на скулптори. Отчайващо. Голямата ми мечта, даже я споделях и с него, беше да съживя пространството като галерия. В интерес на истината той не беше съгласен. Опитваше се да ми внуши, че няма да просъществува и беше прав в това отношение, защото в днешно време у нас една галерия много трудно би могла да оцелее. Който го видя, всеки вдигаше рамене и казваше: "Ти си луда". Много беше трудно наистина.
- Как успяхте да се справите?

- Започнахме с финансовата подкрепа на програма "Красива България", но средствата бързо свършиха. Приятели ме поканиха на една среща на белгийския меценат Юго Вутен с български творци в Софийската градска галерия. Показаха ми го. Аз отидох при него и много смутено му показах една скулптура с думите: "Ето, тази скулптура е направена от моя дядо", след което му сложих в ръцете пресинформация с идеята си за ателието на английски език и... избягах. Толкова хора чакаха да говорят с него, беше ми неудобно, че искам нещо. След три дена се срещнахме пред зала "България". Поканих го да дойде в ателието и той дойде. Ателието беше на никъде. Всичко беше "на вили и на могили".  Безнадеждно. Той мълча. Разказах му какво искам да правя. Той гледа, гледа и накрая каза само едно изречение: Аз ще ви помогна.
- Резултатът от усилията ви днес как бихте го нарекли - музей, галерия или нещо различно?
- Ателието на Шмиргела не е музей, защото в стерилна атмосфера вярата и невероятният хъс за живот и красота ще избледнеят, недокоснати и несподелени. Не е просто и една от многото галерии, където процентите определят таланта. Днес тук необуздано клокочи животът - такъв, какъвто го обичаше скулпторът. Децата, които рисуват в ателието му, тълкуват и развиват мечтите на твореца, пресътворявайки посланията на духа. Затова с право се именуват шмиргелчета. Днес това е място, където малки и големи да могат да рисуват и работят с глина, с единствената цел да бъдат щастливи.
- Разкажете за малките шмиргелчета.
- От тях научих големия урок: ако днес посеем мечта и я поливаме с любов, утре тя ще се сбъдне, осъществена със сигурност от някое вече пораснало шмиргелче, което помни пътя до ателието. Моето мнение е, че ние като родители в голяма степен вредим на децата си. Засипваме ги със стреса на ежедневието си, с нашите проблеми, без да се усещаме, опитваме се да ги контролираме. Аз съм майка, разбирам какви грешки допускам. Това не е техният свят. И много ми се иска в нашите съботно-неделни занимания те да отреагират, да изхвърлят тази "мръсотия", която ние сме им дали, и заедно с това да научават нещата за финия свят, да развиват усещанията си, чувствителността си.
- Какви деца идват тук?
- Благодарение на помощта на фондации "Св.св. Кирил и Методий", "Асса" и "Хуманитас" тук идват деца с увреждания и много тежки заболявания, деца, претърпели насилие, и такива, лишени от родителски грижи и оставени за осиновяване. Има и една много тежка група - деца аутисти. Те са с родители. Много обичаме тази група, макар че е много изтощителна. Това е една моя безумна идея, но бях убедена, че в това пространство те ще се чувстват добре. Ние не можем да ги научим на много неща, тъй като те често избухват, крещят, плачат. Самият факт, че излизат от дома, идват тук и играят с пясък, мачкат глина е много голяма крачка напред. Ние ги изваждаме от едни четири стени и от техния собствен затворен свят. При работата с децата от домовете сме включили постоянно музика, защото така те се чувстват много добре и често под формата на приказка споделят собствените истории и страховете си.
- Заниманията само за деца от институции и със заболявания ли са предназначени?
- Като своеобразен тест за зрялост на обществото ни и като възможност за интеграция център ателие "Николай Шмиргела" обяви заниманията за "отворени". По този начин за първи път у нас деца от домовете и деца със семейства имат възможността да се опознаят чрез изкуството.
- Дочух, че тук има някакво тайно правило, забраняващо достъпа на родители. Така ли е?
- Най-важното за екипа на галерията е децата да се чувстват добре, а не... родителите. И в момента, в който аз го кажа, те ме поглеждат и грейват. Толкова сме им досадили, толкова сме им взели въздуха. Ако забележиш, рисунките на малката група са със замах, с цяла ръка. Докато при голямата група, там, където вече се е намесил родител, учител, общество, те започват с молива и натискат ли натискат.
- Как подбирате хората, които работят с децата?
- Аз съм привърженик на идеята, че подобното привлича подобно. Не съм пускала обява, държах да не са професионалисти, а да обичат децата. И затова взех художници, керамици, чисто интуитивно. Да искат да гушкат децата, а не да са изморени от нормите, които е наложило обществото. Те отдават много емоционална енергия. За мен е много важно, човекът, който работи с децата и през седмицата, и в събота и във всички групи, да ги обича. Децата са безпогрешни, те веднага реагират. По тяхната реакция веднага мога да разбера дали приемат човека или не. Децата са нашите учители.
- Сбъднахте ли мечтата си?
- Днес, след безброй моменти, изпълнени със смях, мечти и страхове, споделена обич и доверие, без колебаниe мога да кажа - ателието на Николай Шмиргела е запазена територия на духа, където децата превеждат неговите послания в работите си. Много малко са творците, в чиято диря по този начин покълват живот и вяра, съзидателност и хармония. А Шмиргела го заслужаваше. Тук всеки, събрал смелост да започне дългия път на себеопознаването чрез изкуството, приема искрата от големия пламък на творческия заряд и непоколебимата увереност, че нещата ще се случат. По този начин всеки посвоему е "шмиргел" - в одялкване на его и амбиции, очаквания и скрити въжделения. Ателието смело заживя своя собствен живот, а шмиргелчетата внасят в обществото ни пламъчетата на вярата, че нещата наистина се случват - тук и сега.