In memoriam
Прощаване с Цветан Начев
/ брой: 221
Отиде си и Цветан Начев. Онези, които го познаваха отблизо знаят, че той беше необикновена личност - смел, с непоколебим характер, истински патриот, работил за Отечеството самоотвержено и безкористно десетилетия наред.
Ако говорим за неговата поезия (издателство "Захарий Стоянов" издаде пет негови стихосбирки - "Кокичета зиме", "Кокоша слепота", "Очила за цвят", "Душа под душа", "Насрещен вятър"), най-точната формулировка е - изящна простота. Какъв е лирическият свят на Цветан Начев? Светът на чувствителния човек, попаднал в навалицата на едно безумно време, когато се взривяват традиционни човешки ценности. На грубостта и насилието, на фалша и демагогията, на пошлостта и цинизма поетът противопоставя нежността и любовта, искреността и доблестта, вътрешната светлина на вечните човешки добродетели.
Поезията на Цветан Начев се чете с лекота. Сякаш се разхождаме из чиста и облъхната от добротворна светлина градина. И с лириката си, и с огнената си публицистика (десетките телевизионни изяви, интервюта и антрефилета) Цветан Начев атакуваше политическата апатия и цинизъм на прехода. Той не се страхуваше на висок глас да осъжда вината на безскрупулните, алчните Катоновци, които се самопровъзгласяваха за политически елит. .
Ако трябва да намерим една дума, която да характеризира този удивителен човек, то това без съмнение беше Съпротива. Мир на праха му!