Проблемът е в нас, не в бежанците

Драмата с бежанските потоци и реакциите на Европа свидетелства за кой ли път, че не само историческите реалности, но и съвременните ситуации имат многопластов характер. Не можеш да заемеш само една позиция, което означава крайност, и противоположната - което означава същото. Ясно е, че това е предизвикателство към демографската панорама на Европа. Ясно е, че в бежанските вълни може би има и хора, които могат да бъдат потенциално, евентуално или пряко заплаха за етническия мир. Но от друга страна, не трябва да забравяме за страданието на тези хора. Сравняват ги с великото преселение на народите, но в крайна сметка те не идват с мечове и с копия, идват тук в стремежа си да намерят по-добра земя, по-добри условия и среда, по-добра жизнена реализация. Наред с всичките страховити предсказания, че Европа рухва, има и чисто човешка страна, човечна страна, която в повечето случаи обикновено стои на заден план.
Прави чест според мен на хората, които се опълчват на тези апокалиптични предсказания за корозия, за рухване на ценности и прочие. Мисля си, че евентуалният терорист не може да бъде причина да откажеш подслон на дечица с оклюмали глави, които спят на рамото на майките си или на пода. Виждаме ги в телевизионните репортажи - повечето имат не само човешки вид като нас, но имат и интелигентност, която може да влее малко генетична кръв в състоянието на Стария континент.
Друга тема обаче е, че всички се занимаваме с последствията, а не с причините за това, което става. Все повече анализатори виждат, особено на Запад, че тези миграционни процеси са инициирани от агресиите на САЩ. Много ясно е, че дестабилизирането на арабския свят е предизвикано с преднамерена цел за всяване на смут, за събуждане на ненавист точно на европейския континент - не на други континенти, където пренаселението не е проблем, а дори е потребност за стопанското и културно развитие. Целта очевидно е да бъде отслабена Европа и да бъде тя отделена на всяка цена от Русия. 
Казвал съм, че ние като нация също се състоим в немалък процент от бежанци. Но това са бежанци от друга вяра към своята, християни са бягали при християни. Докато сега имаме ислямисти, които идват при християни. Това наистина прави нещата много сложни, но не мога да се съглася с мненията, че бежанците, когато дойдат при нас, трябва да хапнат парче свинско и да целунат кръвта - това няма нищо общо с великите идеи на Ренесанса и на Просвещението, при които Европа беше обетована земя за преследвани, унижени и притеснени. Тя просто ще загуби своя чар като убежище за страдалци.
Пък и да попитам: каква е тази велика Европа със своите катедрали, дворци, изкуство, наука, със свещените камъни на общочовешката култура, която се страхува от мюсюлмани и джамии? Дали нашето културно превъзходство, което толкова е изтъквано и често пъти преувеличавано, може да бъде застрашено? Да, то може да бъде застрашено само при едно положение - ако имаме вътрешни проблеми. Ако в България се изсипят примерно 800 000 бежанци мюсюлмани, това ще предизвика проблем и дисбаланс. Но докато в българските мюсюлмански семейства се раждат по четири деца, както и при ромите, а ние отглеждаме по едно и най-много по две деца, балансът е много по-застрашен отвътре, отколкото отвън. 
Питаме се сега как така изведнъж в ХХІ век ромите у нас се потурчиха и помюсюлманчиха. То пак е от слабостта на нашата способност да се направим по-привлекателни от евентуалните мюсюлмани, турци и пр. Когато губиш влияние, независимо от какъв характер, най-напред трябва да огледаш себе си. Защото едно семейство не се разваля отвън. Семейство и държава се развалят най-напред отвътре. Когато те стават уязвими към подобни процеси, тогава най-напред трябва да си помислим какво правим ние, за да изглеждаме и да се държим по този начин. Защото купуването на гласове при избори не е само депесарско явление. Това е една от слабостите на нашата демокрация. Купуването на гласове не е дори български прецедент и изобретение, но тук при нас то приема чудовищни размери. И отново се връщаме на въпроса - защо допускаме това? Когато един човек изведнъж придобива психологията на милионер; когато един чейнчаджия става банкер; друг - пиколо, става собственик на хотели; трети - християнин, приема исляма заради изгоди, тогава защо със същия морал един ром да не си продаде гласа за 20 или 50 лв.?
Това е най-великият въпрос в историята изобщо. Историята не само констатира, тя обяснява, и докато не се вторачим в себе си като потенциал, възможности и морал, дотогава ще има такива "отхапвания" на нашата християнска религиозна етика от други сили - често пъти преднамерени и враждебни на самата природа на българизма.