Приложенията на интелекта
/ брой: 270
В последната "Панорама" бивш министър на правосъдието на Франция отговори, че представите за добро и зло са уредени с Лисабонския договор. Или с някаква друга международна спогодба. Каква леснота! Днес всичко подлежи на бюрократична категоризация. Отнемането на човечността в нашия живот ни прави любопитни към кражби, престъпления и симулативните пикантерии на светския живот. Запитан какво означава щастие, писателят Уйлям Тенеси отсякъл, че щастливи са само безчувствените хора. В последното си интервю. Печална екстравагантност на самотен талант, безразличен към ласкателния шум на общото признание. Въпреки че още приживе го е изпитал като признание и слава. Такива благородни несретници са повечето велики хора по света. Техният исторически и жизнен път са поразяващо различни. На много от тях. Затова пък има щастливи добряци в миазмите на Калкута и угнетени самоубийци по шикарните вили на Бевърли хилс. Внушаваните стереотипи за щастие често загърбват човечността. Тя дори може да мине за слабост. Освен ако не е витрина за привличане на допълнителна популярност. Някоя звезда дарила пари на пансион, болница или на театър? Тази инцидентна трогателност често пъти е насочена навън, към прожекторите на рампата, отколкото към конкретните рецептори на такава щедрост. Непременно трябва да се отрази този върховен жест, ласкаво и навсякъде. Героите на нашето време освежават името си с всякакви комбини. Освен с мъжество, където се иска нещо повече от благотворителен чек. Последният античен водач, който върви напред пред войските си в боя, е Александър Македонски. Това харизматично отличие за ръководство е пречупено през днешна призма под странен ъгъл. Качествата са комбинации, автоматичното говорене с папагалски фрази, обяснение на съмнително имущество с патриархалната спестовност и загриженост на родители.
"Ние няма какво да доказваме!" - така преди години компанията "Ролс Ройс" обясняваше защо техните коли не участват в рали! Преди Първата световна война американците пък твърдяха, че са "твърде горди, за да воюват" в европейските войни. Всяка гордост издава неувереност. Затова често е опровергавана. Да се провъзгласиш богоизбран народ или страна, е не само нескромно, но и антихристиянско. Декларации с подобен тон заглъхват. Но претенциите за превъзходство останаха, макар и в рафиниран вариант.
На върха на тиражната си слава писателят В. Набоков кандидатствал за завеждащ катедра по руска литература в Лос Анджелис. Откровеният декан безцеремонно му отказал с аргумент от фауната. Ако пристигне слон в Калифорния, казал той, аз няма да го назнача за ръководител на катедрата по зоология. Значи слонът да си знае слонските работи, а писателят - писателските! Набоков продължавал да е знаменит, без да е началник. Така събрал повече престиж и още повече независимост. Не се оплаквал, че не е шеф. Вече почти век ние се утешаваме, че може би не сме напред в много съотношения, но сме първи по интелект. Това е като славното ни минало. То не подлежи на класация. Затова се вкопчваме в него като опора. Постоянно сме класирани забележително напред. По интелект и интелигентност. Като компенсация за друго. Значи миналите ни провали са недоразумения. Когато оценяват ума ни, тогава си променят мнението за нас. Дотук отлично. Но интелект на нация? Това е като описание на национален характер. Манталитет може би, но характер? Нека не забравяме, че състоянието на един народ не може да бъде постоянно осъждано от неговата интелигенция. Често безхарактерната, да не кажем безгръбначната интелигенция, е част от причините и факторите за слепотата на същия народ. Значи отговорността е равна!