Претендентите за Кремъл

Президентските избори в Русия са след малко повече от месец - на 4 март. Но политическата треска, започнала след декемврийския парламентарен вот, се засилва, макар че улицата поутихна. Сега е в ход подготовката на нов протест на 4 февруари в Москва с уговорката, че студовете ще попречат на масовостта. Социолозите работят в режим на пълни обороти. А обектът на техните проучвания - избирателите, е подложен на незапомнено силна обработка от опозиционните средства за масова информаия и от външни агитатори, неправителствени организации и различни фондове. В кампанията се включи и новият американски посланик Майкъл Макфол, чиято първа проява след пристигането му в Москва преди десетина дни бе да се срещне с представители на опозицията.
Влиятелните англосаксонски медии и изпитаната система за манипулиране на масовото съзнание са концентрирали уменията си в една цел - мобилизиране на всички възможни сили и на първо място на "демократичната опозиция" за преграждане пътя на кандидатиралия се отново за президент - премиера Владимир Путин. Би Би Си пусна в ефир четирисериен документален филм за него, а в Москва се състояха първите телевизионни дебати между двама от неговите политически противници - лидера на комунистите Генадий Зюганов и плейбоя-милиардер, краля на никела и ценните метали Михаил Прохоров, който успя да събере нужните 2 милиона подписа и се кандидатира за участие в надпреварата за Кремъл. С кандидатурата си Прохоров, когото характеризират като авторитарен и високомерен, провокира много въпроси, включително и от рода на: "Кремъл си измисли удобен съперник". Междувременно Прохоров обяви намеренията си да закупи медийната империя "Комерсант", която включва едноименния всекидневник, седмичника "Власт", радио и интернет сайтове.
Според последните демоскопски проучвания Путин ще победи още на първия тур на изборите (някои агенции са "по-скептични" и смятат, че ще получи около 48 процента). Но съотношението на силите може и да се промени, като се има предвид, че анализатори не изключват възможността за обединение на различните опозиционни течения. Така например изключването от Централната избирателна комисия на един от кандидатите на опозицията за списъка на претендентите - Григорий Явлински, според "Уолстрийт джърнъл" е в интерес на Путин, защото шансовете да победи на първия тур се увеличават. Основателят на партията ЯБЛОКО, който през 2008 г. напусна лидерския й пост, е събрал твърде много недействителни подписи - около 25 процента., Лидерът на ЯБЛОКО Сергейн Митрохин пише в своя блог, че Путин блокира кампанията на Явлински. В същото време Елена Дубровина от ЦИК, която е членувала в ЯБЛОКО потвърди официално информацията за бракуваните подписи за Явлински, чиято партия на парламентарните избори през декември получи едва 3 процента от гласовете. Във всеки случай борбата е не само между личности и политики. Русия се нуждае от модернизация във всякакъв смисъл на думата. Но както пише "Файненшъл таймс", инструментите на модернизацията са в Брюксел и Вашингтон, които не са въодушевени от ролята, която им се отрежда, и от перспективата да си имат работа с политик, който никога няма да играе по свирката им. Но в същото време Западът не може да игнорира реалностите. Дори и онези, които недолюбват Путин, признават, че той спаси страната от разпад и продължава да бъде най-популярният политик в Русия. Освен това недоверието в ресурсите на либерализма и в демократичния капитализъм е не само руска черта - то се наблюдават сега и на Запад - от Уолстрийт до Лондонското Сити. "Сигурно е едно - при Путин ще има стабилност и сигурност. А приватизация и чужди инвестиции?" - пита Кристофър Колдуел от "Уикли стандарт". И си отговаря сам -  "стабилността се цени високо в света на бизнеса".
Миналата седмица ЦИК дадя ясен отговор на организаторите на протестните маршове срещу нарушенията и "фалшифицирането" на парламентарните избори през декември. Официално бе съобщено от члена на ЦИК Сергей Даниленко, че от 1686 жалби почти 90 процента са били неоснователни. Що се отнася до честните избори и правилното броене на гласовете, самият Путин предложи да бъдат използвани прозрачни урни и наблюдателни камери в избирателните бюра.

ЛИДЕРЪТ

"Какво място трябва да заемем в глобалната политика и икономика? Ще участваме ли във формирането правилата на играта? Встъпваме в нова социална реалност... Основното предизвикателство пред Русия е да се научим да използваме "образователния драйв" на младото поколение, да мобилизираме повишените изисквания на средната класа и нейната готовност да носи отговорност за своето благосъстояние, за осигуряване на иконмически растеж и устойчиво развитие на страната". Тези цитати са от статията на руския премиер Владимир Путин във вестник "Известия", с която той даде своеобразен отговор на подстрекаваните отвън противници на неговата кандидатура за президент. Шумът около нея, както по всичко личи, няма да утихне скоро. Но това едва ли ще повлияе на изхода от изборите, нито пък ще разколебае  Путин, който отговаря хладнокръвно на политическите си врагове от така наречените либерални кръгове, които имат доста солидни позиции в медиите и в социалните мрежи. Реалното им влияние обаче се изразява в 4-5 процента от избирателите, разбира се, без комунистите, водени от Зюганов и националистите на Жириновски.
Путин е израснал в комунална кватира в Ленинград, където е роден през 1952 г. Завършил е юридическия факултет на Ленинградския университет. Владее немски и говоримо английски. Работил е в КГБ от 1975 до 1990 г. През август 1999 г. е упълномощен да изпълнява задълженията на председателя на правителството на Руската федерация. По това време държавата е в криза, той е изправен пред сериозни изпитания в Кавказ, а серия от терористични акции на ислямисти в Москва засилват напрежението и опасната несигурност. Путин се справя успешно. Изненадващо на 31 декември 1999 г. тогавашния президент Борис Елцин обявява, че подава оставка и поверява властта на младия Путин. Три месеца по-късно, на 26 март, той е избран за президент на Русия. През този период успява да се справи с някои олигарси, които нарушават законите, прави първи стъпки за подобряване на отношенията със САЩ и ЕС и изправя тежко болната руска икономика на крака. С твърда ръка се справя с чеченските терористи. През неговия втори мандат като президент успява да намери баланс между олигарсите и представителите на силовите структури. Прави реформа в административната сфера. През този период е и газовата криза с Украйна, изострят се отношенията с Грузия. Това обаче не е пречка Путин да домакинства на стрещата на Голямата осморка в Санкт Петербург. За 8  години, при неговото президентство, е постигната стабилност и икономически растеж. По-важното е, че се подобрява чувствително материалното благосъстояние и се повишават доходите. Путин показа ясно, че ще продължи тази политика, която не признава  еднополюсния свят и държи на мястото, което Русия има в решаването на големите глобални проблеми.
Сега, в навечерието на президентските избори, ясно пролича колко далеч от истината за Русия е руската либерална опозиция.  Ласкателствата към нея от страна на западните медии се възприемат от голямото мнозинство руснаци със силно подозрение. За това говорят както митингите в подкрепа на кандидатурата на Путин, така и безспорният факт, признат от всички социологически агенции, че за него са готови да гласуват поне половината от руските избиратели.

 Олигархът

Той притежава богатства за над 18 милиарда долара, президент е на инвестиционния фонд ОНЕКСИМ, негов е баскетболният клуб от НБА на САЩ  "Ню Джърси нетс", Висок е 205 сантиметра и с политика се занимава от една година. Михаил Прохоров твърди, че за последните 6 месеца руснаците са се променили до неузнаваемост. "Ние обичахме да си седим в кухнята и да философстваме. Сега обаче наблюдаваме истинско пробуждане и осъзнаваме, че страната се нуждае от промени. Това ще стане, но не чрез революция, а чрез еволюция", казва той пред британския "Гардиън". Баща му е бил началник на управлението за международни връзки на Държавния комитет за спорта в СССР, а майка му - научен работник в Московския институт за химическо машиностроене. През 1988 г. в последния курс на Московския финансов институт Прохоров е приет за член на КПСС. Завършва с отличие факултета по международни икономически отношения на Московския финансов институт. От 1989 до 1992 г. e началник управление на Международната банка за икономическо сътрудничество. Слeд това в подължение на пет години е председател на управата на банка ОНЕКСИМ. От 2001 до 2008 г. e генерален директор на "Норилски никел". От септември 2007 г. вече е собственик на 25 процента от "Норникел". От май 2009 до септември 2011 г. е член на Комисията при президента на Руската федерация по модернизацията и технологическото развитие на Русия. От 25 юни 2011 до 16 септември 2011 е лидер на партията "Право дело". Напуска партията след публичен скандал и обвинения по адрес на Кремъл. На 12 декември м. г. обявява решението си да се кандидатира за президент на Руската федерация. Михаил Прохоров е учредител на фондацията, носеща неговото име, която подкрепя културни, образователни и научни инициативи. Оглавяваният от него Комитет за пазара на труда е направил редица предложения за промяна в трудовото законодателство.

Националистът
   

Наричат го "скандалджия" и  "клоун" на руската политическа сцена. Главното му оръжие са публичните прояви, на които той обещава леки и безболезнени промени в обществото. Владимир Жириновски влиза в политиката в навечерието на разпада на Съветския съюз през 1991 година и тогава се изявява като сериозна конкуренция на демократа Елцин и комуниста Зюганов на първите избори за президент на Русия. Сравняват го със скандалния  френски националист Льо Пен. Той е убеден, поне на думи, че е възможно създаването в близките 10-15 години на "Славянски съюз", обединяващ Русия, Украйна, Беларус и други славянски държави в Източна и Централна Европа. Според него по-тясната интеграция ще позволи на славянските страни по-ефективно да решават геополитическите и икономическите въпроси, да се защитават от външни опасности, да не допускат изостряне на териториалните проблеми. Жириновски напомня, че като ходят на почивка в Турция, руснаците всяка година "подаряват" на страната до 3 милиарда долара."Трябва да се преориентират туристическите потоци към България и Украйна", твърди той. Жириновски прогнозира неизбежното разпадане на ЕС, който, според него, е толкова изкуствено творение, колкото и Съветският съюз. Владимир Жириновски е роден през 1946 година в Алма Ата - бившата столица на тогавашната Казахска ССР. До пълнолетието си носи фамилията на баща си - Айделщайн, когото е загубил още като невръстно дете. Завършил е специалността "Турски език и литература" в Института за източни езици на Московския държавен университет. Той е основател и лидер на Либерално-демократическата партия на Русия, заместник-председател на Държавната дума, член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, 4 пъти поред участва в президентски избори.

Комунистът

Сред основните предизборни обещания на кандидата за президент на Русия от Комунистическата партия - Генадий Зюганов, е провеждането на национализация, от която ще пострада "тесен кръг лица, а ще спечели цялата страна". Той обещава също провеждането на предсрочни парламентарни избори, съкращаването на президентския мандат до пет години и формирането на единно икономическо пространство между страните от Общността на независимите държави (ОНД). Протестните настроения в обществото могат да увеличат броя на неговите привърженици на предстоящите избори. В програмата на Зюганов се набелязва преодоляването на пет основни заплахи за руското общество: социалното неравенство, демографската катастрофа, сриването на икономиката, загубата на отбранителна способност и духовно-нравствената деградация. За тази цел след избирането си комунистическият кандидат гарантира формирането на правителство на народното доверие, съставено от "патриоти-професионалисти". КПРФ и "Левият фронт" начело със Сергей Удалцов подписаха споразумение за поддръжка на лидера на комунистите като най-силен съпернник на Путин, за "ремонт на политическата система и повишаване качеството на живота на трудящите се".
Генадий Зюганов е роден през 1944 г. в учителско семейство в село Мимрино, Орловска област. От 2001 г. е председател на ЦК на Комунистическата партия на Руската федерация. Три пъти - през 1996, 2000 и 2008 г., се е кандидатирал за президент, и в трите избора е заемал второ място. Зюганов е доктор на философските науки. Бил е първи секретар на Орловския областен комитет на Комсомола през 1972-1974 г., а по-късно секретар на Орловския градски комитет на КПСС. След създаването на КПРФ на учредителния конгрес през 1990 г. е изрбран за член на Политбюро. В началото на 1991 г. излиза с призив за отстраняването на Горбачов от длъжността генерален секретар и критикува остро политиката на преустройство. През 1993 г. е избран за председател на Централния изпълнителен комитет на КПРФ. И оттогава неизменно е лидер на партията.

Реформаторът
 

Лидерът на руската парламентарно представена партия "Справедлива Русия" Сергей Миронов бе регистриран от ЦИК като вторият, след Путин, официален претендент за поста на държавен глава. 58-годишният Сергей Миронов, бивш председател на Съвета на федерацията - Горната камара на парламента, бе излъчен за кандидат-президент от "Справедлива Русия" на конгреса й, състоял се на 12 декември. За разлика от водачите на другите партии в Държавната дума, като Зюганов и Жириновски, той е участвал досега само веднъж в президентската надпревара - през март 2004 г., когато изненадващо обяви, че подкрепя Путин. Тогава той получи по-малко от процент от гласовете на избирателите. Днес Миронов се изказва в подкрепа на опозицията и за оставка на Путин, с уговорката това да стане, но "в рамките на съществуващото законодателство". Той предсказва революция, ако Путин бъде избран на първия тур. Миронов се обявява за основно преразглеждане на избирателното законодателство, за провеждането на референдуми по широк спектър от въпроси, за развитието на местното самоуправление и изборността на кметове, губернатори и сенатори. Подкрепя и въвеждането на данък лукс и прогресивен данък на доходите, ограничаването на депутатските заплати и отмяната на депутатската неприкосновеност. При обявяване на кандидатурата му той заяви, че ако бъде избран за президент, ще бъде президент на преходния период, ще проведе необходимите политически реформи и не по-късно оот декември 2013 г. доброволно ще си подаде оставката и ще насрочи нови избори на 14 март 2013 г. Ако реформите му срещнат гражданска подкрепа, отново ще се кандидатира за президент.
Сергей Миронов е роден на 14 февруари 1953 година в Санкт-Петербург. По образование е инженер-геофизик. В политиката влиза през 1994 г. като депутат на парламента на Санкт-Петербург. На 13 юни 2001 година е избран за член на Съвета на Федерацията на руския парламент. В края на същата година е  Председател на Съвета на Федерацията (през 2003 година е избран за втори мандат, а през 2007 - за трети).
От октомври 2006 година на обединителен конгрес на новата политическа партия "Справедлива Русия" е избран за неин председател. На 16 април 2011 година Сергей Миронов обявява, че напуска поста председател на партия "Справедлива Русия". На 14 юни 2011 година на заседание на фракцията на "Справедлива Русия" е избран за ръководител на фракцията в Държавната Дума на Русия.

Отпадналите от борбата

ЦИК обяви, че от борбата за поста президент на Русия са изключени двама кандидати: лидерът на ЯБЛОКО Григорий Явлински и губернаторът на Иркутска област Дмитрий Мезенцев. Комисията е открила в подписката за подкрепа на двамата много брак - около една четвърт от събраните подписи.


Либералът
 

На парламентарните  избори през декември за либералната партия ЯБЛОКО гласуваха около 3 процента от избирателите и тя не успя да влезе в Държавната Дума. Нейните лидери получиха прозвището "шмекеруващите момчетии".  Подигравателното прозвище не ги стресна и те направиха несполучлив опит да участват и в президентската надпревара със своя кандидат - основател и неформален лидер - Григорий Явлински.  Той е една от перманентно неуспяващите политически фигури на опозицията в Русия -"последователен противник на режима на Елцин и  последователен противник на режима на Путин", както го характеризира председателят на ЯБЛОКО - Сергей Митрохин. Явлински е роден през 1952 г в Лвов. Завършил е Института за народно стопанство. През 1976 година получава научната степен кандидат на икономическите науки. Напуска КПСС през август 1991 г. - само няколко месеца преди Елцин да разпусне партията и да обяви разпадането на СССР. През 1995 година основава общественото обединение "ЯБЛОКО", което през 2001 година става политическа партия. Ръководи фракцията на "ЯБЛОКО" в Държавната Дума от първи, втори и трети мандат. През 1996 година е един от претендентите на опозицията за президентския пост - печели 7,4 процента от гласовете (четвърто място след Елцин, Зюганов и Лебед). През 2000 година на президентските избори събира 5,8 процента (трето място след Путин и Зюганов). Работил е в Държавната комисия на Министерския съвет на СССР по икономическата реформа през 1989 г. През 1990 г. е назначен за заместник-председател на Министерския съвет на РСФСР и заместник-председател на Държавната комисия по икономическата реформа. Същата година той подава оставка поради несъгласие. През юни 2008 година Григорий Явлински напуска поста председател на партия "ЯБЛОКО" и се заема с преподавателска дейност.

Губернаторът
 

Инициативна група от профсъюза на работниците по Далекоизточната железница издигна кандидатурата на губернатора на Иркутска област Дмитрий Мезенцев за най-високия държавен пост. В първите коментари по този повод независими анализатори го нарекоха "дубльор и технически кандидат" на Кремъл. Мезенцев е от Санкт-Петербург. Докторът на политическите науки Григорий Голосов каза, че Мезенцев ще получи малко гласове, дори и в неговата Иркутска област, където "Единна Русия" бе с особено слаб резултат на парламентарните избори през декември. Наричат Мезенцев "сътрудник на Путин и Медведев". Отстраняването му от президентската надпревара показва, че версията "технически кандидат" не е съвсем подходяща, макар че цялата му кариера е свързана с тях. Той е член на правителствената комисия по високите технологии и иновации и на Комисията при президента на Русия по въпросите, свързани с развитието на информационното общество. Освен това от 2009 г. той завежда катедрата по политическа психология на Санкт-Петербургския държавен университет. Съпругата му е професор по финансово право. Имат една дъщеря - студентка в Санкт-Петербург.