Премълчани въпроси

Участвах в националната конференция на Обединението на левите социалисти в БСП. "Участвах" е силно казано, защото през цялото време мълчах. Слушах доклада на председателя на обединението Янаки Стоилов и не виждах какво мога да възразя. Хубав доклад, откъдето и да го погледнете. Но когато се прибрах вкъщи и се освободих от непосредствените си впечатления, в съзнанието ми изплуваха редица въпроси, които настоятелно искаха своя отговор.
    Постави се преди всичко въпросът за мотото на конференцията "Примирение или промяна". Съвършено невъзможно мото. Една вековна партия, водила изключително тежки битки, минала през горнилото на антифашистката съпротива, изобщо не може да мисли за "примирение". Примирението означава гибел, на която партия като БСП няма право. Тя е длъжна да остане жива и да продължи своята борба за благото на народа ни, за благото на човека изобщо. БСП е част от световната социалистическа партия, за която основната ценност са човекът и неговото съхранение като човек, равен на всеки друг човек.
Мътна е и другата част на дилемата - "промяната". Промяната е неизбежна за всяка партия, за всеки обществен организъм. Тя е форма на развитие. При дълбоко променената геополитическа обстановка нямаше как да не настъпят определени промени и в БСП. Още от древността идва тази добре позната мъдрост "Времената се менят, а заедно с тях се променяме и ние".
 Всъщност от 1989 г. БСП е непрекъснато в процес  на промени. Но промяната трябва да има своите естествени граници. Тя не бива да доведе партията дотам, че

накрая да не може да познае самата себе си

т.е. да стане една друга по същността си партия. БСП е антикапиталистическа партия и тази нейна характеристика, залегнала в дълбоките й основи, не може да търпи промяна. Друг е въпросът, че при съществуващите днес условия не би могло да се мисли за решително отхвърляне на капиталистическия начин на производство и разпределение. Но в границите на възможното БСП трябва неизменно да търси начин да внесе в обществената действителност такива промени, които да се съгласуват с нейната антикапиталистическа, т.е. общочовешка природа. Това във всички случаи означава тя да отстоява засилване на държавното (общественото начало) в националната икономика. Пазарната икономика съвсем не изключва държавното участие в процеса на нейното развитие. Държавата трябва да гарантира минимума от условия за един нормален живот на гражданите. Решително трябва да се отхвърли

вредната теория, че държавата е лош стопанин

Лошите стопани са не по-малко лоши и в частния сектор, което непрекъснато се доказа от различните бедствия, наблюдавани през последните години тъкмо в частния сектор.
Съществен въпрос поставя и самото наименование на това обединение в БСП - "Ляво крило" (левите сили в БСП). Трябва да се предполага, че като има левица, в БСП има и "десница". Коя е тази десница, кои са нейни представители, каква е тяхната позиция? Възможно ли е да се очакват сериозни успехи в дейността на една партия, ако в нея има две противоположни направления, при което едното ще дърпа наляво, а другото - надясно. Това е съвършено неприемлива ситуация. Партията трябва да е единна, т.е. цялата партия трябва да е лява, най-малкото толкова лява, колкото е ляво нейното ляво крило. Необходимо става, следователно, преди да се пребори с външните си врагове, партията да се пребори със самата себе си, за да осигури онова единство, без което победата е невъзможна.
Но и без да прибягваме до силогизмите, е достатъчно ясно, че В БСП, включително и в нейните ръководни органи, има немалко дясно настроени лица, които минират и най-добрите й  намерения. Каква стойност могат да имат иначе правилните позиции на БСП във връзка със събитията в Украйна, след като още на другия ден след Майдановския преврат външният ни министър, социалистът Кристиян Вигенин, замина за Киев и с простото си присъствие там легитимира новото,  очевидно фашистко правителство на Украйна?
Страната ни има сериозни проблеми с членството в НАТО. За мен няма никакво съмнение, че НАТО е престъпна международна организация, извършила агресивни нападения срещу редица суверенни държави - членки на ООН. Кажете ми има ли някаква съществени разлика между нападението на нацистка Германия срещу Полша през 1939 г. и нападението на НАТО срещу Югославия през 1999 г. Три месеца въоръжените сили на НАТО разбомбваха Югославия, за да създадат накрая удобната им минидържавица Косово, която, както сега се разбра, е опасно сборище на престъпници от всякакъв вид. Съгласен съм, разбира се, с Янаки Стоилов, че днес не би могло да се постави въпросът за излизане от НАТО. Но трябва от друга страна да имаме ясното разбиране, че членството в една международна организация съвсем не означава пренебрегване на собствения национален интерес.

Не сме длъжни да приемем всяко искане на НАТО

Не сме длъжни да приемаме създаването на военни бази на НАТО или на САЩ, които ще бъдат използвани по тяхно свободно усмотрение. Но един от ръководните дейци на БСП, Ангел Найденов, отправи недостойния призив за "повече НАТО в България". Ние не сме длъжни да приемем всяко решение дори и на Европейския съюз. ЕС не е федерация, нито дори конфедерация. Това е съюз, в който всяка държава запазва своя суверенитет и своите национални интереси. Недопустимо е ЕС да ни диктува например волята си по въпроса за изграждането на "Южен поток". Ако няма да строим "Южен поток", тогава нека ЕС бъде така добър да ни построи друг "поток", така че България да има сигурен внос на жизнено важния за нея газ.
БСП, респективно левицата в БСП, трябва да има ясни позиции за отношенията ни с Русия. Тези отношения трябва да се подлагат на преценка не само от гледна точка на историческото ни минало. (Както и да гледаме на нещата, остава несъмненият факт, че Русия жертва стотици хиляди свои граждани, за да ни освободи от османското иго.) Русия днес е велика държава с огромно влияние върху световната история. Никой, който се окаже в конфликт с нея, няма да се радва на щастливо бъдеще. Русия е и изключително изгоден за България бизнеспартньор.

Добрите ни отношения с Руската федерация

могат да бъдат източник на огромни доходи за България. Но нашите правителства, следвайки внушенията на ЕС, противоестествено се отклоняват от всякакви разумни сделки с Русия. Отпадна възможността да построим "Белене", отпадна възможността да построим петролопровода "Бургас-Александруполис", отпадна възможността да построим "Южен поток". И всичко това става в угода на Запада и във вреда на България.
Тази вредна за страната ни политика не бива повече да бъде поддържана. Някои държави членки на ЕС ни дадоха пример за истинско национално достойнство, който заслужава да бъде следван. Без да влизаме в конфликт с държавите от ЕС, ние трябва да извоюваме правото си на добри отношения с всяка друга държава, включително и преди всичко с Русия. От тази гледна точка трябва да се приветства посещението на председателя на БСП Михаил Миков в Москва, където той се срещна с председателя на Руската Дума Сергей Наришкин. Чудесна среща. Но колко по-значителен би бил ефектът от една среща на представители на БСП с  президента на Русия Владимир Путин. БСП не бива да се отказва от възможността да се организира среща с този забележителен не само руски, но и световен политик.
Предстоят избори за местни органи на властта. Те ще бъдат показателни за отношението на българите към БСП. Шансът на БСП да спечели доверието на българските избиратели е в нейната вярност към идеалите, в името на които тя бе създадена. Тази вярност трябва да се докаже с упорит труд и с твърда борба срещу ония, които в течение на четвърт век само рушаха и върху разрушеното изграждаха своето лично благоденствие. БСП трябва да има всичко онова, което нейните опоненти не притежават: морал, честност и воля за благородна промяна.