Пред избори...
/ брой: 236
Демокрацията не е за всеки. Оказа се, че по някой път демокрацията във вид на разпуснатост се предоставя на общества, които не са готови за нея и се самоунищожават. През 60-те години, когато започнаха първите пробиви на колониализма в държава като Гана например, бяха предоставени формално крайно демократични условия и процедури. Повечето, ако не всички от тези държави, освободени от колониализма, се изродиха в диктатури, ориентирани или към Москва, или към Вашингтон. В нашия случай разюзданото предизборно поведение, това разиграване на българското общество чрез медии, чрез преувеличени скандали и компромати се прави кога преднамерено, кога инцидентно, но винаги с цел да бъде омаскарен евентуален опонент, дори и тогава, когато няма никакви шансове.
Ние имаме и в историята си типични примери за подобно поведение. В противен случай Алеко Константинов нямаше да напише "Бай Ганьо прави избори". Но не е само Алеко. Има един израз "избори по Стамболовистки" и един велик анекдот за моста и реката. Нашата електорална история в миналото преди 9 септември не е много привлекателна гледка. Далеч невинаги са избирани тези, които заслужават и които са постигнали гласове по един порядъчен начин. Тези процедури за гасене на лампите, тези арести, имало е даже камшици и конни полицаи, свидетелстват, че ние още нямаме традиции в една спокойна процедура, при която диалогът или спорът, дискусията може да убедят зрителя да гласува за този или за онзи кандидат. Няма спор, че независимо от всичките разправии и суматохи хората имат предварително и преднамерено нагласени отношения и дори при най-скандалните митове и случаи електоратът, който предварително е ориентиран към една или друга партия, не се променя много от експонирания начин на омаскаряване на другия.
Местните избори са преди всичко личностна изява и личностно предпочитание. Често пъти може да не харесваш партията, която подкрепя даден кандидат, и дори да го харесваш, той да не е желан по простата причина, че не харесваш онези сили и среди, които го подкрепят. Нашата незрялост се изразява и по този начин. Ние гласуваме за някого просто защото е "наш", а не защото е човекът, който ще измъкне град, село или район от неблагоприятното състояние.
Най-лошото е, че не само кандидатите се боричкат помежду си, а виждаме включване на държавата в тази борба - изведнъж прокуратурата започва да проверява някого, който не е угоден кандидат, на други пращат НАП, ДАНС. Всичките тези държавни институции повече или по-малко са съпричастни и пристрастни към тези, които са ги поставили на това място. То е като съотношенията между рубладжиите и доларджиите. Друго е да си доларджия. У нас има огромни институции, които директно, пряко и на едро получават субсидии и дължат цялото си съществуване на тях, но се представят за независими, за патриотични и за политически и морално здрави.
Постоянното участие на министри в предизборни пиар акции е също открито заемане на страна, а би трябвало поне в кратките периоди преди конкретната дата на изборите те да проявят благоразумие, да не кажа благородство да не се намесват - дотук направили каквото направили, хората да съдят и да решават сами. Участието на държавата при всички случаи е политическо и за съжаление винаги е било така и преди 9 септември. И през 1925 г. се констатира картина на благост и равновесие и изведнъж в България избухва бомбата в "Св. Неделя" и започва терор. Историята за нашите избори най-добре свидетелства, че декларативната демокрация често търпи провал и се изражда тогава, когато не идва от манталитета на населението. Неведнъж съм казвал за тези, които си продават гласовете за 20 или за 50 лв., че като гледат огромните хотели на бивши пикола, тяхната логика след това е: като не мога да построя хотел или разкошна къща в околностите на София или крайбрежието, по-добре е да взема тези пари, отколкото да остана съвсем с празни ръце.
Лошото е, че цели етнически групи са въвлечени в този процес и по този начин се изкривява вотът. От друга страна, идеята, че етническите групи са заплаха, е свидетелство за слабостта на едно общество. Аз не знам как едно малцинство може да заплаши една цивилизация, една традиция, една история. По-скоро етническият вот се използва политически, да вкара една партия във властта. Но пък при демокрацията гласът на един неграмотен селянин и гласът на Валери Петров тежат еднакво. В това отношение можем да кажем отново, че зрелостта е, когато раждаме повече деца, а не когато се оплакваме от турците. Зрелостта е, когато участваме в изборната акция с гласовете си в избирателната урна, а не когато вечно търсим врагове. Изглежда, че България без вътрешни и външни врагове не може и това се налага дълбоко в нашата психология като народ и като манталитет.