Поклон пред децата - чудото на живота

Има един ден в годината, когато слънцето  грее по-силно, когато хвърчила и балони се реят по-високо в небето, а по паркове и градини кънтят сякаш по-радостно песните и смеховете на нашите деца. Първи юни е този ден! Да бъде и пребъде! Да са здрави и весели децата ни - чудото на живота!
Всяка година Първи юни се отбелязва като Международен ден за защита на децата и се празнува в много страни от цял свят. За децата се отварят филмови и театрални салони, организират се забавни представления, панаири, фестивали и многобройни състезания за музика, песни, танци, рисунки. Денят е природно цветен и слънчев. Но празникът грее повече с усмивките на децата и с ярките цветове на слънчевата дъга, защото няма нищо по-важно от детското щастие!  
Как се е родил празникът на децата?
През 1924 г. Обществото на народите (ОН) приема така наречената Женевска декларация за правата на детето, което се нуждае от правна защита и специални грижи, за да расте и се развива. През август на следващата година - 1925-а, в Женева, Швейцария, се свиква Първата световна конференция за благосъстоянието на децата. Присъстващите представители от 54 страни  подписват Женевската декларация за правата на детето, в която е подчертано, че трябва да се осигуряват равни възможности на всяко дете за неговото правилно телесно и душевно развитие.
През 1949 г. в Москва, на форум на Международната демократична федерация на жените, се определя датата Първи юни за Международен ден за защита на децата.
Откъде е взета идеята за Първи юни?
На този ден в Сан Франциско генералният китайски консул събрал няколко деца сираци и ги завел на празника на лодките дракони. Това бил древен празник, свързан с пролетното равноденствие. Както слънцето е символ на живота, така и към децата в този ден се отнасяли като към велико доказателство за приемствеността на живота.
От 1950 г. Празникът на детето се чества в 51 страни по света, като и в България този ден се отбелязва тържествено.
Флагът на Деня на детето е със зелен фон - символ на плодородие. В центъра е образът на Земята - общият дом на всички хора, а около нея са човешки фигури в червено, жълто, бяло, синьо и черно. Те са израз на човешкото разнообразие и на толерантността.
 Леда Милева - обичана наша поетеса, има стихотворение, което често децата декламират на този ден. Озаглавено е "Празник" и е поздрав към всички деца по света, които мечтаят за обич и щастие:

Паркът е свеж и зелен,        
пълен с деца като мен,
пълен с червени балони,
с люлки и цъфнали клони...
 
А искреното желание на всяко дете на този ден е в редовете:

Да пипна с ръчичка небето,
за празника - Деня на детето -
на всички деца по Земята
сърдечен привет да пратя!

Празникът на децата става голям и хубав благодарение на държавни и обществени институции, но голямата заслуга е най-вече на родителите, които полагат материални и духовни усилия да го направят красив и запомнящ се. Традиционно българите винаги са давали сърце и душа за своите наследници. От залъка си са късали, но са гледали да изучат децата си, да им осигурят добро бъдеще. И най-щастливи са деца и родители, когато живеят в сговор, разбирателство и взаимно приятелство.
Днес много деца излетяха от родните гнезда и се пръснаха по света. Вярата и голямата ни надежда е в тяхното завръщане в България!
Тази година по случай 35-годишния си юбилей училище "Константин Константинов" в Сливен организира конкурс на тема "Моите пропити с любов писма", в който трето място взе есето на пловдивския ученик от пети клас Иван А. Христев от училище "Екзарх Антим Първи". Ето думите, с които той благодари на своите родители:

Мамо и татко,
Това писмо е за вас, тези, които не могат да спрат да ме обичат. Без вас нямаше да съм тук.
Преди всичко в моя живот сте вие. Тези, които ме даряват с любов и внимание, и тези, за които съм номер едно, дори когато се провалям. Вие сте мои най-добри приятели, все пак, ако не вие, кой друг? Вие винаги сте били и винаги ще бъдете моя опора. Какъвто и проблем да имам, заедно с вас винаги ще го решавам. Останете си така грижовни и мили. Искам да ви благодаря за това, че ме научихте как да се справям с трудностите, че ми помагате да се изправя всеки път, когато падах, че ме научихте да карам колело, че ми купувахте всякакви книги, от които научих много неща, които ми помагат в ученето и които преливат от любопитни факти. Но най-вече за това, че когато съм тъжен, вие винаги ме развеселявате и ми оправяте настроението. Вие винаги ми мислите доброто, дори когато ми се карате - правите го от обич.
Сигурно и аз ще го правя, когато стана родител. Дано дотогава заприличам повече на вас. Дано стана отговорен и грижовен като вас. Ще ми се да остана завинаги дете и да бъда с вас. Но така никога няма да изпитам радостта от това да бъдеш родител и гордостта, когато детето ти постигне нещо, даже и да не е велико. Надявам се вие да сте изпитали тази гордост много пъти през моето детство и да я изпитате още повече пъти, дори когато порасна.
    С безкрайна обич - вашият син Иван.
  
 Дано да имаме повече такива български деца и повече родители да получат подобни  писма, пропити с обич и благодарност!   
 Днес много деца прославят род и Родина с изключителните си успехи в областта на науката, изкуствата и спорта. И тази година, за десети пореден път, фондацията на Димитър Бербатов "Успелите деца на България", която полага особено големи грижи за талантливите, организира тържество и раздаде награди и подаръци на надарени деца, за да почете труда им и да ги стимулира, а също и да популяризира техните постижения.
На такива таланти се надяваме, от тях очакваме големи бъдещи успехи и слава за България. За да ни има като българи, за да я има България и тя да бъде страна на усмихнати и щастливи деца!