Пазете се от хапчета за отслабване с Вълча ябълка!

Световната наука успя да разгадае причината за едно тайнствено и зловeщо бъбречно заболяване, което има пряко отношение към България. Нарича се Балканска ендемична нефропатия и се проявява главно в Сверозападната част на страната, особено във Врачанско и Монтанско. Било е известно още от 40-те години на ХХ в., но е минавало за хроничен нефрит. Високата и странна смъртност обаче - измирали са хора, живеещи на едно място, дори цели семейства, а други буквално в съседна махала, не са били засегнати - кара лекарите след 1950 г. да започнат мащабни изследвания. Веднага се изяснява, че става дума за особено заболяване на бъбреците, което "зрее" бавно и протича бързо, с тежка анемия без обаче високо кръвно налягане, а бъбреците се свиват. Болестта се развива без особени симптоми и се открива, едва когато човек разбира, че умира. Много често болните развиват рак. Заболеваемостта в някои села е била ужасяващо висока. През 60-те години огромен колектив от специалисти започва да търси причината - в замърсяване на околната среда, в наследствени фактори и пр., но не открива нищо необичайно.
През 1963 г. в София се събира международен симпозиум по Балканска ендемична нефропатия (БЕН), защото се оказва, че същото заболяване го има и в Югославия - в района на Поморавието, Ниш, Белград, а също в Хърватска, в Македония, Словения, Босна и Херцеговина, в Румъния - в района на Банат и Тимишоара. Фамилната заболеваемост навежда лекарите на мисълта за намесата на генни фактори, но едва през 80-те и 90-те години е привлечен екипът на проф. Драга Тончева, която сега завежда катедрата по медицинска генетика в МУ-София. Установява се, че съществува особен хромозомен маркер и това е признато за Деветото българско откритие. През 1998 г. българските медици разработват международен проект с участие на учени медици, генетици и вирусолози от България, Германия и Холандия. Генните изследвания, за които ДУМА писа през 2006 г., потвърждават, че при Балканската ендемична нефропатия освен външните фактори влияние оказват и гените. Междувременно се установява, че броят на болните намалява, но според проф. Драга Тончева, все още се появяват нови случаи. По думите й болестта започва в ранна възраст, развива се тихо, налага в последната фаза прибягване към хемодиализа и приключва с развитието на уроепителни тумори.
* * *
Оказва се, че с усилията на научни екипи, работещи в различни краища на света, тайната на зловещата Балканска нефропатия е разгадана, съобщава руското сп. "Наука и жизнь" в брой 10 за 2013 г. Със съвременни биохимични методи е установено защо това странно заболяване се проявява в различни точки на планетата - на Балканите, в Брюксел и в Тайван. "Наука и жизнь" разказва как учените са открили тайната на ендемичната нефропатия - история, която прилича на криминално-приключенски трилър.  

Брюксел, 1992-1997 г.

Млади жени на възраст от 18 до 50 години, живеещи в северната част на Белгия, внезапно започват да се оплакват от заболяване на бъбреците с еднакви симптоми при всички тях. Лекуващият лекар забелязва, че пациентките се оказват познати помежду си и разбира, че те са посещавали един и същи СПА-салон и са участвали в курс за отслабване с помощта на китайски билки. Към 1997 г. става ясно, че при 30 на сто от пациентките бъбречната недостатъчност може да бъде овладяна, при останалите обаче се стига до присаждане на бъбрек. А към 2010 г. се установява, че половината от болните развиват рак на бъбреците. Разследването на екип от медици показва, че във въпросния СПА-център от май 1990 г. са променили състава на китайските билки за отслабване. В хапчетата, приемани от пациентките, учените откриват т.нар. аристолохиеви киселини, които според токсиколозите предизвикват разрушаване на тъканите на бъбреците и причиняват рак. Тези киселини се съдържат в растение с латинското име Aristolochia, което е силно отровно. В Северозападна България това растение вирее, нарича се вълча ябълка...
Много бързо брюкселските медици установяват, че добавянето на Aristolochia в билковите смеси е станало не злоумишлено, а поради бъркотия при превода на сходни китайски названия на билките стефания и вълча ябълка. Но тъй като билковите прахчета и таблетките за отслабване се приемат като хранителни добавки, те не минават токсикологична експертиза при вноса през белгийските граници, а се следи само съдържанието на тежки метали в тях.

Балканите, 1950-1992 г.

Географското разпространение на болестта на пръв поглед изглежда странно. На Балканите тя е известна от 50-те години на ХХ век - бързо развитие на бъбречна недостатъчност, рак на бъбреците в над 50 на сто от случаите. Болестта може да се появи в едно село, в съседното - не; да порази цели семейства, а съседните през две улици - не. При тогавашното състояние на медицината ендемичната нефропатия е завършвала с летален изход около година след установяване на диагнозата. Но и днес лечение за тази болест няма, най-често се стига до присаждане на донорски бъбрек.

Тъй като пациенти, напуснали местата на ендемията, впоследствие също развиват болестта, се смята, че тя има и наследствен характер. Изследванията на международни екипи в последните години са потвърдили това. Но пък се появява и у преселници от друго място в селищата в крайдунавските балкански страни, където я има. Което говори за въздействие на някакъв токсин от околната среда. Тъй като в процеса участват десетки различни гени, да се установи точната картина е трудно и досега науката не е успяла да го направи.

А шанс да се открие тайната е имало още през 1969 г., когато по време на конференция за Балканската ендемична нефропатия хърватски учен обръща внимание на колегите си, че конете, които пасат по поляни, където расте Aristolochia - вълча ябълка, или са яли сено от такива земи, развиват бъбречна недостатъчност. Вълчата ябълка обаче расте и в полетата, семената й приличат на житните и много лесно може да бъдат смлени заедно със зърното, а от брашното да се изпече домашен хляб...
Тази хипотеза обяснява и географското разпространение на болестта - вълчата ябълка предпочита влажна почва, затова може в ниското да расте, а съвсем близо - на по-високо място да я няма. По-късни опити върху мишки са показали, че екстрактът от Aristolochia е канцерогенен.  Странно е, че никой не обръща внимание на тази хипотеза, докато не се случва историята в Белгия. Това, че тежката нефропатия е следствие от употребата на вещества, които се съдържат в растението Aristolochia, се потвърждава от... американски биохимици. Но и до днес някои лекари, включително в България, се заблуждават, че вълчата ябълка е с лечебни свойства, които се дължат на аристолохиевите киселини.

САЩ, щат Ню-Йорк, 2005-2013 г.

В началото на 2000 година с разгадаването на БЕН се заемат учени от щата Ню Йорк в САЩ. Те намират достатъчно пари, установяват контакт с хърватски учени и започват мащабен съвместен проект. При огледа на ендемичните райони в Хърватия са открити растения вълча ябълка, които растат заедно с пшеницата. В средата на миналия век местните хора наистина са смилали техните семена заедно със зърното и са правели от брашното хляб - отровните вещества са попадали в организма в течение на много години.
Как веществата във вълчата ябълка предизвикват бъбречна недостатъчност? Растението съдържа аристолохиеви киселини, в чиято молекула нитрогрупата се възстановява и създава условия за възникването на високореактивно съединение, а то може да реагира и с белтъците, и с ДНК. Вероятно взаимодействието с белтъци разрушава тъканта на бъбречната кора и води до заболяването. Реакцията с ДНК е не по-малко опасна: производните на аристолохиевата киселина се съединяват с аминогрупите на азотните основи в ДНК (аденин и гуанин). Зависи в какъв участък от ДНК ще попадне създаденият при това продукт - клетката обикновено изхвърля тази нежелана добавка, но ако не успее, тогава възниква мутация, която може да предизвика злокачествено образувание. Именно взаимодействието на аристолохиевата киселина с ДНК я прави сериозен канцероген. Американските учени разработват чувствителни методи, които позволяват да се установят продуктите от такива реакции в ДНК. Изследванията на пациенти от Загреб потвърждават, че те са употребявали в храната си вълча ябълка. Аналогични анализи през 2000 г. при пациентки в Брюксел, отслабвали с помощта на китайски треви, показали същото. Намаляването на броя на заболелите на Балканите в последните години се обяснява с това, че са намалели площите с пшеница и хората вече не отглеждат собствено зърно за хляб, а в големите стопанства се използват пестициди, които убиват вълчата ябълка.  
Сега в САЩ, в ЕС, в Русия аристолохиевите киселини са признати за канцерогенни и добавянето им в лекарствени препарати е забранено. Законодателството обаче обръща слабо внимание на фитотерапията и на хранителните добавки. Затова средства за отслабване с примеси от Aristolochia може да се купят дори чрез интернет. Нещо повече, лекари ги предписват на пациентите си. В азиатските страни екстрактите от това растение не са забранени. Има всъщност един огромен ареал на ендемичната нефропатия - това е Китай, който всяка година произвежда десетки тонове различни тревни добавки, създадени на основата на вълча ябълка - за отслабване, срещу артрит, главоболие, гастрити, безплодие, проблеми в пикочната система и пр. Те се добавят в чайове като профилактично средство. Изследванията показват, че най-вероятно вълчата ябълка се е появила в китайските фитосмеси в средата на миналия век поради объркване на сходни названия на растения от древната китайска медицина (например безопасното гуан-му-тун е заменено с опасното му-тун). В самия Китай няма статистика за бъбречните заболявания, затова учените са намерили по-отворено място за изследванията си - Тайван. 
 
Тайван, 2011 г.

Изследвания на американски учени в Тайван през 2011 г. са потвърдили най-лошите предположения: при 60-84% от пациентите с рак на пикочната система са установени аристолохиеви "следи" в ДНК клетките на туморите. А в бъбреците на всеки трети тайванец са намерени вещества от вълча ябълка. Концентрацията на продукти от взаимодействието на растението с ДНК в бъбреците на пациентите от Тайван се оказала 10 пъти по-висока от тази при пациентите на Балканите. Естествено - в Тайван вълчата ябълка се прилага като лекарство и пациентите получават много по-високи дози отрова, отколкото балканците от замърсения хляб. За 30 години в Тайван раковите заболявания на пикочната система са се увеличили 3 пъти. Бум на бъбречните заболявания застрашава и Китай в близките години, прогнозират учените. Научни екипи от САЩ и Белгия в момента  сътрудничат с лекари от Южна Корея, Китай и Индия, за да получат за анализ ДНК от пациенти с бъбречни и ракови заболявания. Освен това те планират да създадат методи за ранна диагностика на ендемичната нефропатия, за да се предотврати появата на рак.

Зловещата трева - в хапчетата за отслабване 

Остава открит въпросът за съдбата на любителите на китайската медицина и особено на широко пропагандираните фитосредства за отслабване. Хората може да употребяват вълча ябълка, без дори да знаят това.
След случая в Белгия науката се е заела с пространни изследвания по въпроса. Оказва се, че за целебните свойства на вълчата ябълка са споменавали още древногръцките философи, а в различни краища на света народната медицина й е намирала различни лечебни приложения. Лабораторните изследвания обаче показват, че доказано растението има единствено антибактериални и противогъбични свойства при използване срещу екземи и кожни проблеми. Повечето хора смятат, че растителните добавки, за разлика от "химията" са безопасни. Случаят с вълчата ябълка показва, че това невинаги е така.


Вълча ябълка

Вълчата ябълка (aristolochia) е многогодишно тревисто растение с пълзящо, право, неразклонено, набраздено коренище и характерна неприятна миризма. Стеблото й е голо, изправено, набраздено, достигащо на височина 40-100 см. Расте по тревисти места, ливади, редки гори и храсталаци, край пътища и стобори.
Листата на растението са жълто-зелени, по-тъмни отгоре, с жилки отдолу, на дълга дръжка, бъбрековидни. Плодът е крушовидна увиснала кутийка, достигаща 2-5 см, с множество триъгълни плоски семена. В справочниците пише, че във вълчата ябълка се съдържат флавоноиди, алкалоиди, горчиви и дъбилни вещества, танини, ябълчна киселина, витамин С, етерично масло и др. И че тя повишава защитните сили срещу инфекции и вируси, отпуска маточната мускулатура, понижава кръвното налягане, ползват я при артрит, ревматизъм и подагра, хемороиди, бронхиална астма и пр. Навсякъде обаче има предупреждение, че е силно отровна и се използва само по лекарско предписание.