Пътят на добро и зло

Все повече анализатори у нас и на Запад говорят за етническа промяна на Европа поради бежанската вълна и за сблъсък на религиите. Аз мисля, че при съвременното състояние на комуникациите и преодоляването на географските отдалечености е естествено да бъде променена етническата физиономия на който и да е континент. Още повече, че в продължение на векове физиономията на другите континенти извън Европа, без Америка и Австралия, бяха силно наситени с иноверци, и то на командни позиции. Така че идеята да се представи сблъсъкът на религии и етноси като най-сериозния конфликт, съществуващ и  предстоящ в историята на света, ми се струва леко пресилена.
Много ясно е, че тази бежанска вълна е организирана и насочена, че бежанците разполагат с големи пари. Въпросът е това причина ли е или последствие. Това не е ли опит да се корозира Европа по един съвсем друг начин, не с ембарго, със санкции, с войни и с наказателни мерки. Според мен тук имаме преплитане между доброто и злото. Тази инвазия на бежанците е следствие от разрушаването на държавностите в региона на Близкия изток, причинено основно от американската инвазия там. Да поставя вече баналния въпрос: С какво стана по-добре в тези четири страни, които бяха "спасени" за демокрацията? Мисля, че всичко е по-лошо. А още по-близкият пример е самата Югославия, защото сега само словенците не плачат за бившата Югославия.
Далеч не всички обаче, които са тръгнали по бежанския път към Европа, са скъпоплатени терористи - ако са такива, щяха да дойдат с визи, със самолетен билет. Но покрай страданието на хора, които явно не бягат от добро, се прокрадва една тревога, която може да бъде споделена, но не тя е причината за деградацията на съвременния свят. Защото даже германците стават по-бедни, отколкото са били, да не говорим за другите етноси по европейския континент и на други места. Големият проблем е разликата между бедни и богати.
Смятам, че между един петролен шейх от Близкия изток и един милиардер от западния свят има повече близост, отколкото между едни хора, тичащи да намерят спасение в Германия или на друго място. Не етно-религиозните конфликти, а разликата между бедни и богати е основната пропастна черта в съвременния свят, включително и в Европейския. В България виждаме молове с по 1000 коли, струпани скъпи ресторанти и в същото време виждаме ужасяваща нищета, която няма нищо общо с нашето самочувствие на многовековна цивилизация.
Появи се и една подписка на интелектуалци срещу приемането на бежанци у нас. Но, как да кажа по-деликатно, между тях има хора, които, ако тук дойде Буда, ще се подпишат, че будизмът е изконна част от българската традиция и култура. Не може така изведнъж да се бие тревога за нещо, което не са изпитали. И като ни заплашват с ул. "Пиротска" и с Халите, да си дадем сметка каква е нашата културна и цивилизационна устойчивост, след като сме се изплашили от 1000 имигранти? А да не забравяме, че има 2 милиона българи икономически емигранти, а тук се внушава идеята, че икономическият емигрант е едва ли не криминална проява. Аз искам да питам къде отидоха възвишените декларации за движение на идеи и хора, за съединение на семейства. Някои от бежанците твърдят, че отиват при семействата си в Германия. Нали сума ти професори по правата на човека разискваха тъкмо тази идея?
Да не забравяме също, че кризата сега може да има оттенък и на историческа реабилитация на 4-5 века колониализъм. Може да е старомодно и даже комично като възприятие, но много хора от Кайро до Делхи, които са били управлявани от иноверци, както казват те, днес не виждат нищо неестествено в това трима етнически турци да играят в националния отбор на Германия. В историята на християнството има много по-страшни вътрешни войни. Много често протестантски държави са се обявявали срещу католическите и обратното. Много често християнски държави са били в съюз с турците срещу други християнски страни. Тук изниква един особен въпрос и най-важният според мен: Може ли Западът да живее без врагове? Не си ли измисля врагове? И искам да задам въпроса: Тези, които погребваха Русия и я представяха като вътрешна деградация, депресия, като напълно изолирана, защо най-значимият акцент от форума на ООН завчера бяха речите на Путин и Обама и срещата между тях?
Според мен кризата, колкото и да се развива, колкото и да се разраства, няма да разруши устоите на съвременна Европа - така, както и турската инвазия през ХІV-ХV век не успя да я срине. Но често пъти, когато казваме, че опасността идва отвън, признаваме вътрешната си, собствената си слабост.