08 Ноември 2024петък04:03 ч.

ВРЕМЕТО:

В петък времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°. В петък времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°.

Срещи

Нели Горанова:

Оптимизмът на децата ни зарежда с надежда

Изконните човешки ценности са дълбоко вкоренени в поколенията, които идват след нас, и това е чудесно, убедена е авторката и организаторката на националния творчески конкурс "Ще ти разкажа приказка"

/ брой: 100

автор:Альона Нейкова

visibility 1378

НЕЛИ ГОРАНОВА е родена в Берковица. Средното си образование завършва в 23-та столична гимназия "Ф. Ж. Кюри", а висшето - в Софийския университет  "Св. Климент Охридски", специалност "Педагогика". Работила е като учител, педагог-психолог, директор на детско заведение, главен редактор на издателство за детска литература "Слънчо", главен експерт "Театри" в Дирекция "Култура" на Столичната община. Авторка е на книги, пиеси, стихове и песни за деца. Създава и организира Националния конкурс за детска авторска приказка на Столичната община "Ще ти разкажа приказка". Член е на Съюза на българските писатели от 2015 г. и на Съюза на българските журналисти от 2016 г.

Интервю на Альона НЕЙКОВА

- За десети път провеждате конкурса за детско творчество "Ще ти разкажа приказка". Какво ви направи най-голямо впечатление тази година, госпожо Горанова?
- Националният конкурс за детска авторска приказка "Ще ти разкажа приказка" присъства в Календара на културните събития на Столичната община от 2011 г. Идеята възникна преди време като възможност за изява на творческото начало и усъвършенстване на заложбите на деца, които имат интерес и талант да разказват и пишат. Конкурсът е на свободна тема и обхваща две възрастови групи: от 9 до 12 и от 13 до 15 години, а наградените приказки се издават в сборник, илюстриран от български художник. Тази година отбелязваме десетото юбилейно издание на конкурса. Това е едно от най-вълнуващите събития в Културния календар на София, защото е зареден с много емоция - на децата, участващи в него, на родителите и учителите, очакващи с нетърпение резултатите от класирането, на членовете на журито, проявяващи изключително внимание да не пропуснат нещо ценно, и на организаторите, които се стараят да поддържат високото ниво и просперитета на този конкурс.
Прави впечатление реактивността на децата към проблемите, съпътстващи живота ни. Имаше доста приказки, в които се разказваше за вируси и ваксини, за проблеми, свързани с извънредните обстоятелства, с които ни се налага да се справяме напоследък. Разбира се, всичко в детските приказки завършва щастливо и този оптимизъм е изключително ценен и за нас, възрастните, защото ни зарежда с надежда за по-добри дни.
- Има ли нещо, което е общо за голяма част от творбите на децата?
- Не само през тази, но и в предходните издания на конкурса темите, които обединяват повечето приказки, са вярата в доброто и красивото, стремежът към щастие, тържеството на Истината и Справедливостта. Доста приказки са посветени и на приятелството. Всичко това ме навежда на мисълта, че изконните човешки ценности са дълбоко вкоренени в поколенията, които идват след нас, и това е чудесно.
 - От кои региони най-много малчугани се включват в конкурса? Какво според вас е водещото за участието им - желанието да подражават на любими писатели или възможността да покажат докъде може да стигне детското въображение?
- Всяка година, след обявяване на конкурса, Дирекция "Култура" на Столичната община е засипана с огромно количество писма с приказки, разкриващи невероятната фантазия, свежи идеи и креативност на малките автори. Пристигат приказки не само от български градове и села, но и от цял свят, където живеят българи и звучи българска реч. Тази година имаше участници от Италия, Германия, Испания, Македония и САЩ. Обикновено пристигат около 350-500 творби, имаше и година, в която получихме над 2000 приказки. Но броят не е важен, важно е качеството на творбите. Разбира се, големият брой приказки затруднява журито, което е натоварено с изключително отговорната задача да отсее най-доброто и да го оцени по достойнство. Уверявам ви, че независимо от броя им, всяка изпратена приказка е получила необходимото внимание и сериозно отношение от страна на журиращите, компромис в това отношение не се допуска.
През годините, в които организираме конкурса, в мен е останало впечатлението, че децата, които участват със свои творби, изразяват най-добре онова, което истински ги вълнува. Именно затова ние не поставяме конкретна тема, по която да се пише. Обаче начинът, по който децата го правят, е твърде индивидуален. Някои наистина подражават на любими автори, при други се усеща намеса на възрастни. Но истински ценни са тези творби, които по неповторим начин разказват нещо интересно и вълнуващо. Детското въображение е нещо изключително, то може да те заведе на неподозирани места и да те зареди с истинска емоция. Именно тази свежест и оригиналност трябва да се поощрява и развива. В гърдите на всяко дете блика изворче с радост, което не бива да пресъхва с времето.
- Зная, че в някои от предишните издания известни писатели и поети от ранга на Георги Константинов и Виктор Самуилов са били председатели на журито, което е избирало най-добрите детски творби. Кой през 2021 година се зае с тази отговорна задача?
- Съзнавайки огромната отговорност към участниците в конкурса, към родителите, учителите и всички, съпричастни към идеята за ранно откриване на таланта, подхождаме сериозно към избора на експертната комисия. И тази година журито е председателствано от нашия известен поет и писател Георги Константинов, който има дългогодишен опит с оценяване на творби на подрастващи. Творчеството на Георги Константинов се изучава в училище, децата го разпознават като име и много се вълнуват, когато именно той връчва наградите на най-добрите. Другите членове на журито са Петя Йотова - много добра поетеса, член на Съюза на българските писатели, Станислав Георгиев - старши експерт по литература в Регионално управление на образованието - София-град, изключителен професионалист в своята област, и аз, в качеството ми на главен експерт в Дирекция "Култура" на Столичната община. Трябва да отбележа, че на журито никак не му е лесно, тъй като хубавите творби са много, а конкуренцията - голяма. Това обаче е добре, защото книжките с наградените творби, които издаваме, са чудесни.
- Повлия ли пандемията на приказките, които разказват децата? Стана ли коронавирусът герой в част от произведенията или тази тема не се отрази на начина им на мислене?
- О, да. Както казах вече, децата са доста реактивни и отразяват всичко, което се случва в света им. Разбира се, че имаше творби за пандемията и за коронавируса. Една от тях - "Приказка за белите гълъби" на Мариян Николов от Пловдив, спечели трета награда при малката възрастова група (от 9 до 12 години). Но повечето произведения бяха пълни с вълшебства. Какво по-хубаво от това?!
- На имейл ли се изпращат разказите на децата или все още се залага на класическите писма?
- Доскоро творбите пристигаха на хартиен носител по пощата, но миналата година имаше проблем с изпращането на приказки на деца, ученици в българското училище в Париж, заради стачката на пощенските работници там. Учителят им по литература се свърза с мен и изпрати текстовете по имейл, после пристигнаха и по пощата. Тази година, заради пандемията, приемахме приказките на имейл, но имаше и писма на хартия. По-важното е, че нито една творба не е пренебрегната. И независимо от начина, по който е изпратена, тя получава адекватна оценка от журито. Отнасяме се изключително сериозно към творчеството на децата.
По този повод ще ви разкажа една история, която се случи още при първото издание на конкурса. Повечето текстове пристигат, изписани на компютър, но тогава една приказка беше написана на ръка, доста нечетливо, върху небрежно откъснат лист от тетрадка с тесни и широки редове. Под неравния почерк обаче се разкри великолепна приказка с изключително жив диалог, с фино и тъжно чувство за хумор, и сякаш написана на един дъх. Виктор Самуилов, който тогава беше председател на журито, беше възхитен. Автор на творбата беше момиче от село Кътина, съвсем наскоро навършило 10 години. Още помня името й - Албена Велева. Тя беше класирана на първо място, получи за награда лаптоп и вече можеше да пише на него своите нови приказки.
- Какво се случва с творбите на победителите? Публикуват ли се някъде, за да имат възможност повече хора да ги прочетат?
- Всяка година издаваме наградените с призови места творби в специален сборник. По-скоро това е книжка с приказки. Знам колко важно е за един автор да види своя творба, отпечатана в книга. Това носи много радост, ето защо се стараем нашите книжки да са красиви и истински. Те се разпространяват безплатно при представления за деца в общинските театри и при различни събития в Столичната библиотека - един малък, но ценен подарък. Електронно издание на сборника се публикува всяка година на сайта за култура на Столичната община art Sofia.
- Доколко са важни илюстрациите за детските книги?
- Те са от огромно значение. В същото време, не бива да се осакатява текстът за сметка на повече визия, каквато тенденция се забелязваше през годините. Никога не трябва да се забравя, че текстът е водещ, но илюстрацията е необходима и задължителна част за книгите за деца, особено за по-малките, при които е характерно нагледно-образното мислене. Илюстрацията има могъщо въздействие върху въображението на детето, тя го води и насърчава да се потопи в разказаното, помага да се изградят представите за добро и лошо, за красиво и грозно. Илюстрациите могат да развият съдържанието, дори да го доразкажат, но с други изразни средства. Всички помним любимите книги с прекрасни рисунки от детството ни и невероятното усещане за топлина, сигурност и уют, което сме имали, когато сме ги чели и разглеждали. Самата аз пазя любимите си детски издания в шкаф, който наричам за себе си "вълшебен", защото това, което е в него, сякаш може да ме върне след дълго отсъствие "у дома".
Ролята на художника е изключително важна при създаването на една книга. Чрез илюстрациите той поднася своето творческо отношение към текста, но от друга гледна точка. Водейки се от тази мисъл, при създаването на сборника с наградените творби, всяка година каним различен художник. Така, вече девет поредни години, имаме великолепно илюстрирани книжки от различни творци, които са оставили своя стил, характерния си почерк и поглед към повествованието. През годините автори на рисунките в книжките ни са били Тоня Горанова, Любомир Михайлов, Калин Николов, Бояна Петкова, Калина Тонева, Сияна Захариева, а през 2021-ва нашият художник е Здравко Денев.
Това, което ме впечатлява, е огромното желание и ентусиазъм, с който всеки от цитираните художници се отнася към отговорната си задача да ни помогне да издадем още една чудесна книжка, написана от деца.
- Имате ли информация дали някой от участниците в първите издания на конкурса продължава да се занимава с писане професионално?
- Моите наблюдения са, че в нашия конкурс се включват деца, които имат много сериозно отношение към творческото писане. Разбира се, не са изключения и спорадични активности, и кампанийни участия, провокирани от амбициозни родители и учители или от някакъв импулс. Но има деца, които израснаха с конкурса ни - и физически, и творчески. Талантът им се развиваше с годините, преминавайки от едната възрастова категория в следващата. Все още е рано да се каже кой от отличените с награди в изданията на нашия конкурс ще се занимава професионално с писане, защото първите участници в момента са студенти. Но мога да спомена имената на Георги Ставрев от Пловдив, Кирил Димов от Казанлък, Анна Бровченко от град Попово, Николай Хаджистойчев и Симона Василева от Сливен - това са деца с ярък талант, за които съм сигурна, че ще постигнат много, ако решат да се занимават професионално с писане. И ще бъда много щастлива и горда, ако в бъдеще тези имена станат известни, защото това ще означава, че по някакъв начин сме успели да подкрепим развитието на децата и усилията ни имат смисъл.
- Как ще коментирате факта, че голямата награда в този конкурс е лаптоп, за второ и трето място са предвидени таблети, а останалите ще бъдат отличени с книги?
- Няма нищо по-логично от това наградата от конкурс за литературни творби да е лаптоп. Компютърът е оръдие на труда, помощно средство, с което се създава творчество. Освен това, лаптопът и таблетът в обстановка на дистанционно обучение са изключително полезни и практични пособия, с тях може да се учи, да се получава и изпраща информация, да се общува. А книгата все още е чудесен и желан подарък, особено за пишещи, защото, все пак, четенето предхожда писането.
- Като че ли днешните деца се впечатляват от игри, които нямат нищо общо с развлеченията отпреди 20 години, например. А различава ли се и интересът на малките читатели към детската литература? За какво според вас искат да четат те?
- Това е съвсем нормално. Светът, в който живеем, е много по-различен от този преди две десетилетия и още по-различен от този преди сто години. Има много динамика в процесите на развитие, на потребностите, на технологиите. Но децата винаги ще обичат играта, тя е генетично заложена, първична човешка функция. Чрез играта детето се подготвя за света, в който живее и който се развива и променя заедно с него.
Що се отнася до детската литература, бих казала, че със сигурност има промяна в потребностите и вкусовете на различните поколения по отношение на книгите. Но, струва ми се, класиката винаги е била актуална. Поколения деца са израснали с приказките на Братя Грим, Шарл Перо, Ханс Кристиян Андерсен, с героите на Астрид Линдгрен, Луис Карол, Алън Милн, Марк Твен... Българските деца винаги ще харесват приказките на Ран Босилек, Валери Петров, Леда Милева, стихотворенията на Дора Габе, Елисавета Багряна. Мисля, че талантливо написаната творба винаги ще намери своите читатели. Тук може би трябва да се подчертае отговорността на детския писател към своята читателска аудитория. Бих цитирала великата мисъл на Корней Чуковски: "За децата трябва да се пише като за възрастните, само че много по-добре."
- Кои теми според вас са най-подходящи за подрастващите? Има ли табу на образи и сюжети, които не е добре да присъстват в произведения, предназначени за малчуганите?
- Ако искаме да възпитаме детето в любов към четенето, трябва да изберем подходящите книги за годините му. Всяка възраст има своя потребност.  Необходимо е родителите, учителите и възпитателите да се отнасят особено отговорно към избора на литература, която предлагат, и начина, по който я представят за децата. За по-малките са подходящи приказки за животни, римушки; за по-големите - вълшебни приказки, стихчета; за порасналите - разкази, новели и т.н. Не мисля, че трябва да има табу на образи, които се предлагат на децата, защото животът е пълен с лоши герои и нежелани сюжети, но начинът, по който се предлагат, трябва да бъде подходящ за съответната възраст. Ще ви дам пример. Нашият фолклор, както и фолклорът на други народи, изобилства от приказки, притчи и легенди за жестокости, насилие и пр. В автентичния фолклор, в приказката за Косе Босе, например, кучето се хвърля върху лисицата и я разкъсва, защото тя е изяла яйчицата на птичето. Ран Босилек преработва тази приказка, като запазва изцяло сюжета, но използва друг език - много по-мек, по-достъпен и подходящ за малки деца. В преразказаната от него приказка кучето скочило върху лисицата и "ѝ скъсало кожухчето" - и ето, приказката е подходяща за малки деца, те разбират кое е добро, кое лошо, кое справедливо, че за лошата постъпка има наказание, и в същото време се забавляват. Още един пример: "Приказки от 1001 нощ" в автентичното им съдържание са четиво за възрастни, с доста еротични елементи, но Светослав Минков ги преработва по великолепен начин в известното у нас издание "Приказки на Шехеразада" така, че да са подходящи за деца, пред които да се разкрие прекрасният, непознат, вълшебен свят на Ориента.
- Когато ви попитат за любима детска книга, най-напред се сещате за...
- ..."Приказки" на Вилхелм Хауф. Той е изключителен автор, който умира на 24-годишна възраст, но в рамките на краткия си живот е създал и подарил на света едни от най-красивите, тъжни и мъдри приказки. Най-известните от тях са: "Студеното сърце", "Джуджето Дългоноско", "Малкият Мук", "Халифът Щърк", "Еленовият гулден". Хауф е писал стихове, разкази и романи, но приказките му очароват деца и възрастни вече два века.
- Защо според вас възрастните харесват произведения, писани за деца?
- Произведенията за деца ни връщат в онова прекрасно време на безгрижие и вълшебство, когато всичко е възможно. Мечтите оживяват, съзнанието се очиства от шлаките на битието, чувстваш се възроден. Това е така, защото мъдростта на приказките, особено вълшебните, стигат до душата, а душата е млада, дори тялото вече да не е.
- Ако можехте да живеете в детска книга, коя щеше да е тя?
- В "Пипи Дългото чорапче". Защото Астрид Линдгрен е създала в тази книга прекрасен детски свят. Там има истинско приятелство, свобода, забавления, добронамереност, безгрижие и обич.
- С кой любим герой от произведенията за деца бихте избрали да сте приятели?
- С героя на Джеймс Матю Бари - Питър Пан. С него може да се лети.
- Коя детска книга ви е разсмяла най-много?
- Не мога да кажа точно. Много книги са ме разсмивали - децата обичат да се смеят и забавляват. Но мога да ви споделя кое ме накара да се науча да чета по-рано. Моят по-голям брат много обичаше да чете. Когато бяхме малки, той сядаше по турски на леглото, четеше и се смееше, понякога се заливаше от смях, но, въпреки моите настоявания, никога не ми казваше какво точно го е разсмяло. Сякаш четенето е тайнство за избрани. Това провокира в мен амбицията да се науча да чета още преди да тръгна на училище и наистина да успея да се възползвам от привилегията написаното да ме забавлява.
- Спомняте ли си какво дете бяхте вие самата?
- Да, разбира се. Бях много емоционално дете. Още се сещам за моментите на радост и на разочарования, помня приятелите си, колоритните хора, които са ме впечатлявали в детските ми години, дори отделни фрази, които са ме разсмивали или натъжавали. В спомените ми като че ли слънцето грееше по-силно, цветовете бяха по-ярки, емоциите по-наситени... Детството е времето, в което човек е истински. След него нещата са различни - всеки сам избира по какъв начин да се представи на света като важен и сериозен.
- А защо възрастните често забравят, че са били деца?
- Не мисля, че забравят. Може би просто времето никога не достига, за да се отпуснат, да не мислят само за сериозни неща. Проблемът е в това, че върху плещите на възрастните лежи Отговорността. Отговорност за много неща - за осигуряване на битието, за възпитанието и образованието на децата, ангажименти в професията, реализация в обществото, какво ли не! Отговорността е тежък товар. Тя сковава чертите на лицето и изсушава душата. Светът на възрастните е скучен, но ако той не съществуваше, никога нямаше да има щастлив детски свят. Винаги има баланс.
- А вие самата кога пишете, какво ви вдъхновява, кои теми са ви най-близки?...
- Като автор, обикновено пиша за неща, които ме вълнуват. Но не са изключение и случаите, когато съм творила и по поръчка. Почти винаги пиша в стихове, така най-добре се изразявам. Случвало се е да създам тест, който, след като го прочетох, ме разплака. Просто не очаквах, че така се е получило, сякаш сам се изля и емоцията надделя. По-късно този текст се превърна в една много хубава песен по музика на Хайгашод Агасян, казва се "Старата кукла" и много често се изпълнява от малчугани на различни музикални конкурси.
Обикновено пиша за деца - приказки и стихчета, имам и няколко пиеси за подрастващите, една от тях - "Мартенска приказка", беше в репертоара на театър "Възраждане", а музиката за песните в нея написа Развигор Попов. В момента подготвям издаването на поетична книга...

СТАРАТА КУКЛА

    На моята кукла Росица,
    с любовта на дете


Ти порасна, момиче голяма,
беше някога моята "мама".
Аз останах на вид все тъй малка,
ала стара съм, вехта и жалка.

Най-щастливи с теб дните ми бяха.
Ах, очите ти помня - блестяха,
щом до тебе се сгушвах стаена...
Знаех - ти си за мене родена!

Нощем в твоите къдри будувах,
твоите сънища виждах и чувах.
С тебе плакахме, с тебе се смяхме,
с теб обичахме, сладко мечтахме.

Но захвърлена - вещ непотребна,
в скрина тъмен се чувствам тъй дребна.
Тъй е страшно на спомена в здрача,
а не мога дори да заплача.

Прегърни ме с ръцете си силни,
целуни ме и пак ме помилвай.
Ти си моето минало свято,
всичко друго е тъй непознато...

Чуй ме, мое предишно момиче,
ако знаеше как те обичам,
пак ли би ме захвърлила в мрака?
Захвърли ме, аз пак ще те чакам!

НЕЛИ ГОРАНОВА



ЖАБА НА ТУРНЕ


Аз обичам родния си гьол!

В зеленясалото блато
сред папури и тръстики
жабешки народ живее -
музиканти даровити.

Но сред всичките певици
там, във блатото голямо
най-голяма хубавица
е солистката им Жана.

Жана по обяд се буди
с огледалото в ръка,
гледа и диви се, чуди се
тя на свойта красота.

- Като мене жаба дивна
няма нийде по света,
аз съм супер атрактивна -
жаба - не, една мечта!

Но какво ли правя в блато,
тук сред този жабурняк?!
Искам аз да съм богата,
искам слава, квака-квак!

Ех, да можех да замина
с някоя известна птица
за далечната чужбина
и да стана там певица,

че да пея само арии
там, сред публика отбрана,
да ме гледат млади, стари
от афиша, от екрана...

Казала, недоизрекла
хор от жаби гръмко крекна:
- Крий се! - ето ти беда -
африканец долетя.
Всички в тинята се скриха,
млъкнаха и спотаиха.
Жана зад папур надникна
и към щърка се провикна:

- Хей, вземи ме във чужбина,
искам с тебе да замина!
Щъркът много се зарадва,
нашата певица грабна.

Ала вместо да я прати
в опера или театър,
той през блатото прецапа,
хубавицата налапа.

Жана много се уплаши,
жили жабешки изопна,
с сетни сили се измъкна,
в родното си блато цопна.

Щъркът беше огорчен -
ще гладува този ден.
А пред своите колежки,
тя призна си скръбно грешката:

- Ех, сестрици мои, за жалост,
туй е истината гола:
"Всяка жаба даровита
трябва да си знае гьола!"

НЕЛИ ГОРАНОВА

"ЛУКойл" продава "Нефтохим" на катарско-британски консорциум

автор:Дума

visibility 808

/ брой: 213

Продажбите на злато у нас са се увеличили с 64%

автор:Дума

visibility 813

/ брой: 213

Над 320 млн. лв. дължи държавата на граждани и фирми

автор:Дума

visibility 711

/ брой: 213

Общини получиха 107 млн. лв. за улично осветление

автор:Дума

visibility 784

/ брой: 213

Доналд Тръмп се завръща в Белия дом

автор:Дума

visibility 850

/ брой: 213

Доналд Тръмп спечели президентските избори

автор:Дума

visibility 838

/ брой: 213

Поздравленията заваляха, Путин се въздържа

автор:Дума

visibility 812

/ брой: 213

Републиканците завладяха Сената

автор:Дума

visibility 731

/ брой: 213

Президент на мира?

автор:Юри Михалков

visibility 789

/ брой: 213

Академик по избори

автор:Александър Симов

visibility 795

/ брой: 213

Хем боли, хем сърби

автор:Мая Йовановска

visibility 729

/ брой: 213

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 714

/ брой: 213

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ