Опит за реванш в полето на историята

Още в деня (4 юли, 2007 г.), в който в Гватемала бе одобрена  кадидатурата на Сочи за Зимната олимпиада през 2014 г., наред с мащабното строителство на сложна инфраструктура и олимпийски обекти на преден план излезе въпросът за заплахите за сигурността на участниците в игрите. Пистите край Красная поляна и Роза Хутор са в непосредствена близост до размирния Северен Кавказ, където радикалният ислям признава само едно средство за решаване на проблемите - тероризма. От тази вечно неспокойна част на Руската федерация горещите новини обикновено са свързани с осъществени, ракрити или подготвяни терористични акции. Миналата седмица например в Налчик - главният град на автономната република Кабардино-Балкария, бяха предотвратени серия експлозии. Местни експерти обезвредили 9 мощни самоделни бомби, чието взривяване би могло да унищожи цял жилищен квартал.
Информацията от Налчик, предизвикала въздишки на облекчение, не е изключение. Тя е част от всекидневието и за пореден път показва в какви условия Русия е принудена да готви своята Зимна олимпиада. Напоследък противниците на игрите в Сочи проявават особена активност. Сред главните от тях е поощряваната от Грузия и спонсорирана от американски НПО Международна черкезка организация, която търси подходящ повод, за да напомни на света за "трагедията на черкезкия народ и да защити неговите интереси". Богатата история на Кавказ и неговата етническа пъстрота дават добри възможности да се изкарат на бял свят най-различни и многобройни повече или по-малко основателни претексти за смъртоносни акции. Според Световния черкезки конгрес, чието седалище е в САЩ, там, където ще се проведе Олимпиадата - районът около Красная поляна, близо до Абхазия, през 1864 г. руската армия е разгромила и прогонила от земите им черкезите. Това е неоспорван исторически факт. Оттук нататък обаче започват манипулациите и безотговорната изкривена интерпретация на историята с нескритата цел да се притиска и постави на подсъдимата скамейка Русия.. 

Сложният кавказки ребус

След като загуби августовската война през 2008 г., Грузия реши да търси реванш на всяка цена. Парламентът в Тбилиси миналия май прие декларация за "признаване геноцида на черкезкия народ от Руската империя". Преди този акт в грузинската столица бе организирана конференция, спонсорирана от американскатаа фондация Jamestown Foundation на тема: "Скритите нации - продължаващото престъпление: черкезите и народите на Северен Кавказ между миналото и бъдещето". Участниците в конференцията, изчислявайки далеч не случайно, че през 2014 г., когато ще се проведе Олимпиадата, се навършват 150 години от "варварската разправа с черкезите и тяхната депортация от царска Русия", обявяват, че става дума за геноцид. В декларацията си грузинските законодатели твърдят, че "на тази територия целенасочено е осъществено заселването на други етнически групи", пропускайки безспорни и важни исторически факти. Като например този, че "другите етнически групи" са главно мигрели - субетническа част от грузинския народ. И тъкмо те най-активно са участвали в етническите чистки. От руската военна победа най-вече се възползват именно грузинците, които се заселват на опустелите след войната земи на абхазците и адигите. Авторите на това свободно съчинение - парламентарната  декларация, пропускат и добре известния исторически факт за широкото участие на самите грузинци в Кавказките войни 1763-1864 г. на страната на Русия. В руския Кавказки корпус офицерският състав е комплектуван предимно от грузински аристократи, които според главния управляващ Грузия по онова време и командир на Корпуса генерал Алексей Ермолов са проявили високи бойни качества. Историческите свидетелства, опровергаващи грузинската позиция, са много. Така например още в края на 18-ти век черкези и лезгинци  - също кавказки народ, изповядващ исляма - започват своите опустошителни набези в Грузия. Грузинците не са в състояние да организират ефективна отбрана срещу войнствените планински племена. И грузинският цар Ираклий е принуден да отправя към руския император многократно молби за помощ и присъединяване на Грузия към Русия. Така тя става част от империята. И накрая - парламентаристите в Тбилиси пропускат да отбележат нещо особено важно от най-новата история - че черкезки активисти воюваха на страната на Абхазия по време на войната й срещу Грузия през 1992-93 г.
Независимо от това, че досега нито един сериозен учен не е признал случилото се през 1864 г. за геноцид, натискът срещу Русия се засилва. Опитите събитие със 150-годишна давност да се определи като геноцид, имат своите цели - обединението на единен Кавказ на антируска основа около Грузия и провал на Олимпиадата в Сочи. За това свидетелства и проведеният в Буенос Айрес Девети форум на Международната асоциация на изследователите на геноцида - International Assosiation of Genocidе Scholars. На него делегация от живеещи в САЩ черкези са представили доклад, озаглавен: "Правда, памет, спрведливост, възстановяване" - за положението на етническите черкези в изгнание. На този форум професор Уолтър Ричмънд от Западния институт в Калифорния, автор на книгата "Северен Кавказ", изнася доклад, в който между другото се казва: "Включването на черкезкия геноцид в програмата поставя въпроса на едно равнище с известните и проучени геноциди в историята на човечеството".
Опасно напрегнатата ситуация в Сирия, където живеят над 100 хиляди черкези, даде повод авторите на обвинения срещу Русия по така наречения "черкезки проблем" да се активизират. Сирийските черкези обаче, както и мнозинството представители на чеезката диаспора в различни страни, искат да се завърнат в своята прародина и са твърде далеч от идеята за отмъщение. Реанимирането на стари кавказки вражди от страна на Грузия и САЩ далеч не хармонира с техните изконни желания. Неотдавна 115 сирийски граждани от черкезки произход са се обърнали към правителството на Русия с молба да бъдат репатрирани в Северен Кавказ, съобщи агенция "Интерфакс". Авторите на писмото също така обявили, че тяхното искрено желание е "да се върнем в земите на предците си, да живеем в мир и съгласие с нашите братя и сестри в Северен Кавказ, в мир и съгласие с народите на Русия".